Онлайн покупките от наши сънародници, свързани с ключова дума „Летни олимпийски игри“, са нараснали с 50%
Автор: Десант
Дългоочакваните Олимпийски игри в Токио започнаха на 23 юли. Въпреки необичайните обстоятелства на игрите тази година, има големи очаквания, че събитието ще популяризира спорта и ще накара хората да се грижат повече за здравето си. В тази посока олимпийските игри оправдаха очакванията.
eBay анализира промяната в търсенето на спортни стоки от България и по света и по-долу са някои от ключовите констатации. Значителното увеличение на покупките на спортни стоки, като цяло е повече от очевидно. Продадените артикули свързани с летните олимпийски събития също са се увеличили с 45% на глобалната платформа.
През последните шест месеца глобалните потребители на eBay започнаха да купуват повече продукти, свързани със спорта: броят на покупките със заявка „волейбол“ са се увеличили с почти 67%, за ключовата дума „тенис“- с почти 30%, а „баскетбол“ и „плуване“ - съответно със 17% и 16%, в сравнение със същия период на 2020 г. Купувачите са поръчали повече от 74 000 аксесоари, дрехи и колекционерски предмети, свързани с тениса;
Съдейки по свързаните с тях търсения, „Летните олимпийски игри“ са по -популярни от „Зимните олимпийски игри“ в България. Броят на продуктите, закупени по заявка "Летни олимпийски игри", са се увеличи през първата половина на тази годината както по света, така и в България съответно с 45% и 50%;
Много популярни са артикулите, свързани с конкретни олимпийски събития. Хората събират паметни печати и монети, както и пощенски марки, карти, дрехи и други колекционерски предмети, посветени на спортните събития.
Най-скъпият олимпийски артикул, закупен от българин в eBay, е монета от 10 лева, сечена за XX зимни олимпийски игри през 2006 г. на цена от 660 долара.
Като цяло през последните шест месеца имаше глобален скок на интереса към Олимпиадата през 1992 г. в Барселона (+34% повече покупки), Игрите през 2010 г. в Канада и 1984 г. в Лос Анджелис (+27% и +28% съответно), както и състезанията в Москва през 1980 г. (+19%).
В България най-популярните олимпийски игри според местните потребители по брой закупени артикули са - Летните олимпийски игри през 1984 г. в Лос Анджелис и Летните олимпийски игри 2000 г. в Сидни.
Абсолютен лидер в глобалните покупки в eBay е видеоиграта „Марио и Соник на Олимпийските игри“. Специално издание на играта, посветено на игрите в Токио, закупено за 27 900 щатски долара, стана най-скъпият продукт, свързан със състезанията и закупен в eBay; Също така в челото на най-скъпите глобални покупки е колекционерският джобен часовник Patek Philippe, пуснат за Олимпиадата през 1936 г. в Берлин, за 27 000 щатски долара.
Сред най-запомнящите се олимпийски игри, според световните потребители на eBay по брой закупени артикули са: Летните олимпийски игри през 2012 г. в Лондон; текущите олимпийски игри в Токио, Япония; игрите в Атланта, САЩ, през 1996г.; Олимпиадата в Москва, Русия, 1980 г. и Олимпиадата в Пекин, Китай, 2008 г.
За населението на околия (каза) Мангалия (Северна Добруджа, днес в Румъния) от санджак Варна през втората половина на 19. век и на цялостната липса на румънци там има няколко статистики:
1. това на румънеца Йон Йонеску (де ла Брад) Ion Ionescu de la Brad (Jon Jonesco/Jon Jonescu): "Excursion agricole dans la plaine de la Dobroudja", Цариград, 1850 г., който през 1850 г. среща там 5 семейства българи и нито едно семейство румънци (сред други по-многобройни народности: турци, татари и т.н.). В каза Кюстенджа/Констанца имаше твърде малко румънци.
2. Османската статистика от 1831 г. от книгата на турцизирания татарин Кемал Карпат (Kemal Karpat) "Ottoman Population 1830-1914. Demographic and Social Characteristics", стр. 110: каза "Minkalye" "съдържаше" само 15 християнски не-цигански мъже (жените не бяха включени в османската статистика), тоест около 30 христяни (мъже + жени; вероятно гърци и гагаузи, може би и 1-2 българи).
Там също имаше 694 мъжки турци и 37 мъжки цигани. В оригинала на статистиката мюсюлманските цигани бяха представени отделно от християнските обаче Кемал Карпат ги слива в една единствена графа, така че не може да се каже колко християни имаше вкупом.
3. В същата книга, на стр. 199, под заглавието "Population of Dobruca, 1878" се цитира румънска статистика от 1878 г. според която в каза Констанца/Кюстенджа нямаше румънци (нито из селата, нито в самия град) докато по селата имаше 410 българи (нито един в града обаче). В тази каза също имаше много турци и татари а и 1845 души от други народности (гърци, арменци, евреи и т.н.). Интересно че там тогава имало повече българи, гърци, арменци от румънци.
Бележка: Татаро-турския автор използва турското изписване на името Добруджа (Dobruca) вместо английското Dobrudja/Dobruja, въпреки че книгата е написана на английски, като в подтекст той иска да каже че Добруджа би трябвало да принадлежи на Турция, в никакъв случай на България, Румъния.
Каза Мангалия не е включена в тази статистика понеже румънците са я получили като добавка (разширено предложение) към вече предложената от Русия територия в Северна Добруджа (като "компенсация" за Южна Бесарабия която руснаците бяха взели от победената Османска Империя и към която румънците имаха териториални претенции, въпреки че за помощта й оказана на руската армия Румъния вече беше получила независимостта си).
Обаче ако в каза Кюстенджа нямаше румънци, как да е имало румънци в по-южната каза Мангалия? Няма как.
4. В същата книга на стр. 220 има статистика на учениците за османската област (еялет или вилает - не си спомня точно) Туна (=Дунав) за 1874 г. В каза "Mankalya" имаше 70 мюсюлмански училища с 1462 ученици (всички мъжки, нямаше ученички) и нито едно християнско училище
5. Румънска официална статистика от 1880 г. (цитирано по книгата La Dobrogea (Dobroudja) на N.P. Comnene, 1918 г., str. 82): в околия ("пласъ" на румънски) Мангалия имаше само 35 румънци (срещу около 85-90 населени места!!!), докато в околия Констанца (Кюстенджа) имаше само 317 румънци (в другите околии имаше много повече румънци: Хыршова/Хърсово 5953, Силистра Ноуъ/Нова Силистра/Новосилистренско 6238, Меджидия/Меджидие 2708).
Други статистики има при Николай Тодоров в книгата му Балканският град. XV-XIX век и в статиите му в списанието Nationalities Papers.
