Той е и основател на първата детска градина в страната
Автор: Атанас Коев
На 7 август се навършват 120 години от смъртта на Никола Живков – автор на песента „Шуми Марица“ и основател на първата детска градина в страната. Той е брат на политика и близък саратник на Стамболов – Георги Живков, и на социалистката Вела Благоева, съпруга на Димитър Благоев.
Бъдещият просветител е роден в старопрестолно Търново през 1847 г. в родолюбиво българско семейство. В периода 1861-1867 г. учи в родния си град при известните дасакали от този период – Никола Михайловски и Петко Рачов Славейков. След това от 1867 до 1869 г. изучава педагогика и математика при Американската мисия, подвизаваща се в Русе.
Впоследствие за известно време работи в книжарницата на Христо Г. Данов. Пътува много из българските земи, като публикува натрупаните свои впечатления във вестник „Право“.
От 1872 до 1873 г. Никола Живков е пълномощник на Българската екзархия и на Българското читалище в турската столица Цариград. Като такъв той активно подпомага откриването на редица читалища из българските земи. При пътуванията си разпространява излизащото през този период списание „Читалище“.
В продължение на цели 12 години търновският просветител учителства в различни краища на България – последователно е даскал във Велес, Варна, Берковица, Севлиево, Тулча Свищов и др.
През май 1876 г. активно участва в редактирането на първия брой на вестник „Нова България“, списван от поета революционер Христо Ботев, непосредствено преди заминаването му за поробеното отечество с неговата чета.
Никола Живков се включва в избухналата през лятото на 1876 г. Сръбско-турска война. По това време той създава песента „Шуми Марица“, която е изпълнявана като български химн от 1886 до 1944 г., когато е отменена от отечественофронтовската власт.
Видният търновец участва активно и в Руско-турската война (1877-1878 г.) като доброволец.
След освобождението на България от османско владичество публикува сборника „Гусла с песни“, кн. I.
След Освобождението първоначално е назначен за училищен инспектор във Видин, а след това заема същата длъжност в Свищов, Русе и Варна. През 1882 г. отваря в Свищов първата детска градина в страната.
През 80-те години на XIX век Никола Живков се включва дейно в македоно-одринското национално-освободително движение. От 1880 г. започва да издава в Русе вестник „Македонец“. Това е първото издание в България, което се занимава специално с македонските дела след освобождението ни от турско робство.
Видният търновец е близък съмишленик и съратник на своя именит сагражданин от този период Стефан Стамболов. Той се занимава с активна журналистическа и публицистична дейност, пишейки редица материали в подкрепа на Народно-либералната стамболовистка партия.
Никола Живков умира на 7 август 1901 г. във Варна, където е погребан по подобаващ начин за големите му заслуги за развитието на просветното дело в България. Той ни оставя редица учебници и учебни помагала, сред които интерес представляват„Тайната сила на природата“ (1880 г.) и „Детинска мъдрост“ (1887 г.).
Негови са драмата „Ильо войвода“ (1880 г.) и комедията „Светулка“ (1880 г.). Преживе редактира хумористичните вестници „Комар“ и „Телеграф“ и изпраща свои статии и материали, свързани с редица педагогически проблеми, в списание „Училище“.
