Коритухата смуче растителен сок, пробивайки долната страна на листата, което причинява обезцветяване на редица широколистни листопадни дървета
Автор: Десант
От няколко години пътуващите из Странджа забелязват, че голяма част от дърветата още в началото на лятото са с покафенели листа. Причината е един инвазивен за странджанските гори вид, който все по-упорито ги превзема.
Става въпрос за дъбовата коритуха (Corythucha arcuata). Това е северноамериканско насекомо, описано в литературата още през 1890 г. В Европа е констатирано за първи път през 2000 г., а в България през 2012 г.
Към момента коритухата е разпространена в умерените ширини на цяла Европа, в т.ч. Русия и Турция. Установена е и в Иран.
По литературни данни това насекомо не се счита за вредител в горите, но поразява сериозно дърветата в градска среда, може да е опасно за дъбовите фиданки в разсадници и млади насаждения както и да причини преждевременно опадване на листата.
Насекомото е с малки размери (около 3 мм), с широки дантеленоподобни крила. То има 2-4 поколения годишно (в България са 4 в сухи години), което се благоприятства от високите температури. Видът се разпространява основно чрез транспорта и ветровите течения.
Индивидите на коритухата се крият и зимуват по листата, в пукнатините на стъблата на дърветата или в почвената постилка. Те смучат растителен сок, пробивайки долната страна на листата, което причинява обезцветяване на редица широколистни листопадни дървета в България, сред които различните видове дъб, питомен кестен, ясен, бряст, ябълка, роза, малини, бук, явор, леска, клен.
За 2021 г. в системата на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) е подадена информация за увреждане на общо 9580 дка, от които силно увредени 310 дка на територията на ДГС Малко Търново и средно увредени 6715 дка на територията на държавните горски стопанства Малко Търново, Кости и Звездец и ДЛС Граматиково. За слабо увреждане е подадена информация за 2555 дка на територията на горските стопанства - Царево, Средец, Айтос, Звездец, Ново Паничарево и Бургас.
По наблюдения на Лесозащитната станция във Варна от 2020 г., най-силно е нападението по листата на цера, по-слабо на благун и странджански дъб.
Доказано е, че насекомото предизвиква стрес в листата на дърветата, но въпреки заниженото количество на хлорофил, те продължават своите асимилативни функции.
Дъбовата коритуха може да се превърне в заплаха за горите с влошено здравословно състояние, защото увеличава чувствителността на нападнатите растения към болести и насекоми.
В България се прилагат химичен, биологичен, механичен и интегриран метод за борба със стопански значими вредители и болести в горите, съгласно действащата нормативна уредба. Изпълнението на предвидените мероприятия става след разглеждане на прогнозите от Националната комисия по лесозащита към ИАГ и с одобрението на изпълнителния директор на ИАГ.
Реализацията на мероприятията се осъществява и финансира от стопаните на засегнатите горски територии, под методологичното ръководство на лесозащитните станции в страната.
Понастоящем в Института за гората се разработва дисертационна тема, свързана с дъбовата коритуха, която да даде отговор на въпросите по значението на насекомото за горите и необходимостта от провеждане на конкретни лесозащитни мероприятия.
За да са успешни мерките срещу дъбовата коритуха, те трябва да обхванат обширни площи, в това число попадащи в природни паркове и Натура 2000, където е ограничена употребата на продукти за растителна защита. Разработването на биологични мерки е бавно, трудоемко и в световен мащаб все още е на ниво лабораторни опити.
