Името му на голям учен се споменава с уважение сред археолозите и праисториците в Цариград, Виена и Париж
Автор: Атанас Коев
Рафаил Попов, от чието рождение на 27 август се навършват 145 години, любовта към археологията се запалва, още когато той е ученик в Мъжката гимназия в Търново. Тогава юношата се записва в Археологическия кръжок на училището. По-късно, вече като студент, на свои разноски Попов прави разкопки в Голямата и Малката пещера, намиращи се до Преображенския манастир.
След като се дипломира и е назначен за учител в Шумен, той полага основите на Архелогическия музей и създава Археологическото дружество в града под Илчов баир с находки, открити от самия него в околностите.
През 1902 г. Министерството на народното просвещение възлага на Рафаил Попов да проведе разкопки на Мадара, а три години по-късно той открива при археологически проучвания т.нар. Омуртагова колона.
През 1907 г. разкопава праисторическата могила при Шумен, а година по-късно „Доневата могила“ при Салманово.
След края на Първата световна война видният учен продължава своята археологическа дейност. Той прави проучвания на пещерите край търновското село Беляковец, като резултатите от тях обнародва в труда си „Беляковското плато“. Следват задълбочени проучвания на в Дряновската пещера, отразени по-късно в книгата му „Разкопки в Голямата пещера при Дряновския манастир“.
Най-големите разкопки на търновския археолог са свързани с Мадарската пещера, Мадарското плато и Мадарската крепост, като те продължават цели дванадесет години - от 1924 до 1936 г. Материалите от тях той обнародва в сборника „Мадара-разкопки и проучваниия“, излязъл в два тома.
Интерес представляват и публикациите му за търновските и беляковските пещери, както и за прохода Дервента до търновското село Самоводене.
В продължение на 40 година Рафаил Попов се труди неуморно и всеотдайно, изследвайки задълбочено и обстойно старините по българските земи. Със своята научна дейност той придобива международна известност, като името му на учен се споменава с уважение сред археолозите и праисториците в Цариград, Виена, Париж и др.
Родното място на бъдещия археолог е старопрестолно Търново, откъдето той започва земния си път на 27 август 1876 г. В родния си град момчето получава основно образование, а след това продължава учението си в местната Народна мъжка гимназия „Свети Кирил“.
През 1896 г. младежът е приет за студент във Вишето педагогическо училище в столицата, дн. Софийски университет „Свети Клемент Охридски“, в специалноста естествени науки. След като се дипломира, Рафаил Попов заминава за Германия, където специализира праистория в Берлинския университет.
Когато се завръща в България, бъдещият учен започва работа в Народния археологически музей, където е един от хората, положили основите на праисторическия отдел. В периода 1929-1938 г. той е негов директор.
Kато една особено ценна обществена дейност по времето на директорството му в Народния музей, e работата по уреждането на „Народни исторически паркове” около бележитите български исторически места – Мадара, Плиска, Преслав или Търново, за да не запустяват и да се оскверняват светилищата на старата българска история.
По това време Попов става сътрудник и на Българския археологически институт при БАН.
Постепенно заради своята научно-изследователска дейност той получава международно признание, като последователно е избран за дописан член на Руския археологически институт, на Виенското археологическо дружество, както и на Френското археологическо дружество.
У нас видният търновски археолог е избран за дописен член на БАН, като същеврмено е доцент и преподава в Софиския университет „Свети Климент Охридски“.
Рафаил Попов умира на 15 август 1940 г. в София, на 64-годишна възраст. Той ни оставя огромно научно наследство, състоящо се от 151 научни труда, от които особен интерес представляват „Праисторическият човек през старата каменна епоха“, излязъл от печат през 1920 г., „Доисторическа България“ (1929 г.) и др.
