Членове и симпатизанти на НФСБ и представители на телевизия СКАТ и сайта „Десант“ поднесоха цветя пред Паметника на 24-ти Черноморски пехотен полк
Автор: Десант
С поднасяне на цветя и свиждане на глави пред Паметника на 24-ти Черноморски пехотен полк в центъра на Бургас, членове и симпатизанти на „Национален фронт за спасение на България“ и представители на телевизия СКАТ и сайта „Десант“ почетоха 113-годишнината от провъзгласяването на независимостта на страната ни.
Председателят на Националната контролна комисия на НФСБ Христиан Митев и депутат в 44-ото Народно събрание, изтъкна, че това е окончателният правен акт, с който се обявява свободата и независимостта на България и се увенчават предхождалите я борби за национално освобождение.
Празничната дата бе повод да си дадем сметка и за днешните измерения на независимостта. В светлината на предстоящите парламентарни и президентски избори, патриотите са категорични, че всеки днешен българин трябва да бъде максимално независим в мисленето си и че всеки сам следва независимо да прави оценка на събитията и да взима решения за бъдещето си.
Изглежда че, чрез изнудване с правото си на вето, Румъния е "убедила" Албания да признае нейното "румънскто (национално) малцинство". Тоест, ако Албания не "признаваше" несъществуващото си румънско малцинство, Румъния щеше да блокира започването на присъединителни преговори на Алб. с ЕС. Всичко това при положение че Румъния не е признала независимостта на Косово: за това има поне 2 причини
1.Румъния има териториални претенции към Приднестровието което също иска да му се признае независимостта, подобно на Косово а "казусът Косово" може да стане прецедент и,
2.Румъния не иска да направи от Сърбия страна-враг, като Сърбия е единствена държава към която Румъния няма териториален апетит (за разлика от Бг., Украйна и Молдова) и която няма толкова изразени териториални претенции спрямо нея (за разлика от Унгария).
Забележка: Само малка част от днешното Приднестровие е била в състав на Велика Румъния, тоест градчето Бендер (на румънски Тигина) и околностите му, разположени западно от река Днестър. Въпреки това, Румъния има териториални претенции към цялото Приднестровие (и цялата Молдова).
Всъщност в Албания няма румънци, а власи-арумъни които говорят различен и отделен от румънски език.
Ситуация на румънски език спрямо аромунски, меглено-влашки (според румънските "езиковеди": "меглено-румънски") и истро-влашки ("истро-румънски") езици е както онази помежду руски, белоруски и русински езици. Румънски, аромунски, мегленовлашки и истровлашки съставят под-групировка на романските езици като те са по-отдалечени от другите романски езици (италиански, измрелият език далматски/далматински, испански, французки, португалски и т.н.) и всичките произхождат от общ романски пра-език (по-късен език от латинския из който произхождат всичките романски езици), погрешно наречен от румънските "езиковеди" "пра-румънски" или "общо-румънски".
От чисто лингвистичо становище също е погрешно да се нарече езика-баща на румънски, аромунски, мегленовлашки и истровлашки "прарумънски"/"общорумънски", понеже има в аромунски език думи които са по-стари от румънските им съответствия, така че въпросният праезик би могъл да бъде наречен и пра-аромунски, не само пра-румънски (със същото основание).
Например на аромунски "око" се казва "oclju/оклю" от народно-латинската дума "oclus/оклус" (класическо-латински "oculus/окулус") докато на румънски думата е "ochi/окь" (тоест съгласната "-l-/-л-" от латински е изцяло изчезнала). Това означава че аромунската дума е по-стара от румънската, понеже запазва латинската съгласна "л" (във варианта "lj/ль").
Също така: руски, белоруски и русински съставят (заедно с украински език) източната под-групировка на славянските езици, като те са по-отдалечени от полски, словашки, чешки, български и т.н. Руски, белоруски и русински произлизат от общия праезик (източно-славянски), който е по-късно явление от пра-славянски и е език-син на праславянския (заедно с южнославянски и западнославянски). Никой не нарича източнославянският старо-русински/старо-белоруски/старо-руски.
Това че руски, белоруски и русински имат общо име/лингвоним ("Рус-") и общ "език-баща" или пра-език (източнославянски) не означава че руски и белоруски били диалекти на русински език, нито че русински и белоруски били диалекти на руски език, нито че руски и русински били диалекти на белоруския.
Някои езиковеди твърдят че русински език говорен в Сърбия е по-приличен на словашки отколкото на украински а словашки е западен славянски език, обаче русинският от Украйна е по-подобен на украински отколкото на словашки и определено може да се каже че е източен славянски език.
Също така, аромунски/меглено-влашки/истро-влашки езици не са диалекти на румънски.
Това се потвърждава и от чисто езиковия критерий: румънците които не знаят нищо от аромунски език имат големи проблеми при разбирането на този език и обратно. Не само това, истро-влашки език е толкова рализхен от румънския че някои езиковеди (в това число и румънци, например Котяну) са го нарекли смесен романско-славянски език.
И това се потвърждава и от критерия на етническото/националното самоопределяне на самите аромуни: само твърде малък процент от аромуните в Албания, Северна Македония, България и Гърция се смятат румънци, и това в много случаи се дължи на факта че Румъния ги плаща, дава подкуп за да се декларират така. В Румъния има по-голям процент от аромуните които са с румънско самоопределяне поради непрекъсната румънска държавна пропаганда.
