Болници предлагат неваксинираните да заплащат част от лечението си

За населението на околия (каза) Мангалия (Северна Добруджа, днес в Румъния) от санджак Варна през втората половина на 19. век и на цялостната липса на румънци там има няколко статистики:
1. това на румънеца Йон Йонеску де ла Брад (Ion Ionescu/Jon Jonesco/Jon Jonescu de la Brad): "Excursion agricole dans la plaine de la Dobroudja", Цариград, 1850 г., който през 1850 г. заварва там 5 семейства българи и нито едно семейство румънци (сред други по-многобройни народности: турци, татари и т.н.).
В каза Кюстенджа/Констанца имаше твърде малко румънци. За казаа Кюстенджа/Кьостендже/Констанца той дава броя 227 румънски семейства и 31 български в една от версиите на статистиката му и 242 румънски и само 26 български в другата (която е и по-подробната, тъй че е необяснимо защо "изчезват" 5 български семейства и те стават само 26).
Това е най-малкото число румънци от всичките кази където имаше румънци. Единствено в каза Исакча имаше горе-долу почти толкова малко румънци, тоест само 363 румънски семейства обаче в тази каза имаше 11 села, докато в каза Констанца имаше 36 или 37 села (броят зависи от версиите на статистиката му).
Ion Ionescu de la Brad
https://en.wikipedia.org/wiki/Ion_Ionescu_de_la_Brad
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%BA%D1%83_%D0%B4%D0%B5_%D0%BB%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B4,_%D0%98%D0%BE%D0%BD
2. Българската статистика публикувана в "Цариградски вестник" (номер 9, 11 ноември 1850, с. 17) дава за каза Мангалия 2 румънски семейства, 18 български, 5 татарски и 365 турски (общо 390 семейства). Тази статистика противоречи на статистиката на румънския агроном Йон Йонеску де ла Брад (който по онова време беше в служба на султана, обикаляки Добруджа и написвайки по-горе споменатата книга) който не заварва нито едно румънско семейство в цялата каза, обаче ако и българската статистика да е била правилна и наистина в тази каза имаше 2 румънски семейства, това не означава нищо, понеже казата съдържаше около 35 населени места (села + град Мангалия), тоест в повечето населени места нямаше нито едно румънско семейство и нито един румънец.
Къде е румънската продължителност на съществуване/обитаване от времето на Римското Царство тук до 1850 г. и до 1878 г. когато Русия подарява Северна Добруджа на Румъния? Къде е изконността/автохтонността на "румънския елемент" тук?
Вижте и статия "Отражението на руско-турската война от 1828–1829 г. и Одринският мир от 2 септември 1829 г. върху българите в Добруджа" на Ваня Рачева в книга "Времето на Левски (Сборник статии)", стр. 9:
https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/141134/1032617/version/1/file/Vremeto-Levski_2010.pdf
"Материалът в Цариградски вестник продължава със статистическа таблица, от която е видно, че в средата на ХІХ в. в Добруджа живеят 15 121 семейства. От тях 3731 са български, 3454 – турски, 2980 – влашки, 1092 – казашки, 747 – липовански, 225 – татарски, 212 – цигански, 200 – гръцки, 145 – арабски, 150 – еврейски, 126 – арменски и 59 – немски. Интересно е как и къде са разпределени българските семейства според вестникарската публикация. Най-много от тях живеят в Бабадаг и района около него – 1007 семейства. Следват Хаджиоглу Пазарджишко (Добричко) – 932, Тулчанско – 850, Балчишко – 682, Исакчанско и Мачинско – 162. Последни според тази статистика са районите на Кюстенджа, Хърсово и Мангалия, в които живеят съответно 60, 20 и 18 български семейства."
3. Османската статистика от 1831 г. от книгата на турцизирания татарин Кемал Карпат (Kemal Karpat) "Ottoman Population 1830-1914. Demographic and Social Characteristics", стр. 110: каза "Minkalye" "съдържаше" само 15 християнски не-цигански мъже (жените не бяха включени в османската статистика), тоест около 30 христяни (мъже + жени; вероятно гърци и гагаузи, може би и 1-2 българи).
Там също имаше 694 мъжки турци и 37 мъжки цигани. В оригинала на статистиката мюсюлманските цигани бяха представени отделно от християнските обаче Кемал Карпат ги слива в една единствена графа, така че не може да се каже колко християни имаше вкупом.
4. В същата книга, на стр. 199, под заглавието "Population of Dobruca, 1878" се цитира румънска статистика от 1878 г. според която в каза Констанца/Кюстенджа нямаше румънци (нито из селата, нито в самия град) докато по селата имаше 410 българи (нито един в града обаче). В тази каза също имаше много турци и татари а и 1845 души от други народности (гърци, арменци, евреи и т.н.). Интересно че там тогава имало повече българи, гърци, арменци от румънци.
Обаче ако в каза Кюстенджа (която е разположена по-на-север от каза Мангалия) нямаше румънци, как да е имало румънци в каза Мангалия? Няма как.
Бележка 1: Татаро-турския автор използва турското изписване на името Добруджа (Dobruca) вместо английското Dobrudja/Dobruja, въпреки че книгата е написана на английски, като в подтекст той иска да каже че Добруджа би трябвало да принадлежи на Турция, в никакъв случай на България, Румъния.
Бележка 2: Каза Мангалия не е включена в тази статистика понеже румънците са я получили като добавка (разширено предложение) към вече предложената от Русия територия в Северна Добруджа (която Русия беше получила от Османската Империя като победителка във войната), като "компенсация" за Южна Бесарабия която руснаците взеха от Румъния.
Размяната Южна Бесарабия за Северна Добруджа, към която Русия е принудила Румъния беше в полза на Румъния: сравнете сега пристанищния град Констанца с който и да е град от Южна Бесарабия! Така че Румъния през 1878 г. за участието си в руско-турската война е получила независимостта си + Северна Добруджа и е изгубила Южна Бесарабия, обаче румънците (особено румънските "историци") никак не са доволни с руската "кражба" на Южна Бесарабия и "неспазването на обещанието им че нямаха да нарушат цялостта на румънската територия"!!!
Румънските "историци" също така наричат руско-турската война от 1877-8 г. румънско-руско-турската война с подтекст че Румъния играеше толкова голяма роля в тази война както Русия и Турция, въпреки че
а) това не е истинско, и
б) Румъния тогава беше (автономна обаче съставна) част от Турция, понеже автономията не е същото нещо с независимостта)
в) те пренебрегват ролята на Сърбия (друга автономна част на Османската Турция) като не наричат тази война "румънско-руско-сръбско-турска", а само "румънско-руско-турска"
Едва след края на тази война Румънско и Сръбско стават независими държави.
5. В същата книга на стр. 220 има статистика на учениците за османската област (еялет или вилает - не си спомня точно) Туна (=Дунав) за 1874 г. В каза "Mankalya" имаше 70 мюсюлмански училища с 1462 ученици (всички мъжки, нямаше ученички) и нито едно християнско училище
6. Румънска официална статистика от 1880 г. (цитирано по книгата "La Dobrogea (Dobroudja)" на N.P. Comnene, 1918 г., str. 82): в околия ("plasă"/"пласъ" на румънски) Мангалия имаше само 35 румънци (срещу около 85-90 населени места!!!), докато в околия Констанца (Кюстенджа) имаше само 317 румънци (в другите околии имаше много повече румънци: Хыршова (Хършова)/Хърсово 5953, Силистра Ноуъ/Нова Силистра/Новосилистренско 6238, Меджидия/Меджидие 2708).
7. Турското градско преброяване от 1866 г. (данните са от книгата на Николай Тодоров: "Балканският град. XV-XIX век; социално-икономическо и демографско развитие") дава за гр. Мангалия само 21 християни мъже (тоест около 42 християни като цяло: мъже + жени) и 293 мъже мюсюлмани (тоест общ брой мъже 314). Според това преброяване тогава в гр. Мангалия нямало цигани-христяни. Очевидно христяни не означава непременно румънци, понеже румънското преброяване от 1880 г. дава само 35 жители румънци (мъже + жени) за цялата каза (с нейните 30-ина населени места)!!! Тоест, сред онези 42 христяни през 1866 г. възможно е да не е имало нито един румънец, а само гърци, гагаузи и българи.