Причината е, че видният ни историк не желае да преиначи и нагоди фактите от Руско-турската война (1877-1878 г.) към изискванията на новата власт
Автор: Атанас Коев
На 26 октомври се навършват 145 години от рождението на Иван Пастухов – виден български историк и един от лидерите на партията на широките социалисти. Той се занимава в продължение на дълги години с изучаването и популяризирането на исторически знания у нас, както с публицистична и обществена дейност.
Пастухов е роден в Севлиево на 26 октомври 1876 г., като първоначално учи в родния си град, където завършва основно и средно образование. След това се записва да следва история във Висшето училище в София, дн. Софийски университет „Св. Климент Охридски“. След като се дипломира като историк, учителства в различни краища на страната.
Още като студент в университета, той влиза в редовете на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП). Впоследствие, след разцепленито на партията, минава към течението на широките социалисти, като постепенно става един от изявените техни лидери.
Избиран е на два пъти за депутат – в 17 Обикновенно Народно събрание (1919-1920 г.) и в 24 ОНС (1938-1939 г.), където развива активна политическа дейност. В началото на 40-те години на ХХ век се оттегля от активна обществена дейност, поради напреднала възраст.
Междувременно се занимава усилено с изучаването на българската история от древността до наши дни. В продължение на 10 години е секретар на Българското историческо дружество и през този период се изявява като голям популяризатор на историческите знания у нас.
Иван Пастухов е автор на голям брой учебници по история за началните и гимназиалните класове. Интерес представляват и научните му трудове: „История на България“, „Старите траки в България“, „Турският шпионаж между българската емиграция в Румъния“ и др.
След деветосептемврийския преврат през 1944 г. не е вкаран в затвора и не е изпратен на лагер, но е изолиран от отечественофронтовската власт и не може да бъде в служба на страната. Тъй като в подготвяния от него трети том на „История на България“ не желае да преиначи и нагоди фактите от Руско-турската война (1877-1878 г.) към изискванията на новата власт, е цензуриран лично от Вълко Червенков, който спира изданието.
Въпреки това, с научните си трудове допринася за развитието на историческата наука, а от учебниците му по история се учат поколения български деца.
Иван Пастухов умира на 1 май 1961 г. в София, на 85-годишна възраст. С дейността си като социциалдемократ той оставя трайна диря в новата политическа история на България.
Тъй като севлиевският социалдемократ е неудобен за комунистическата власт е оставен дълги години в забвение. През 2008 г., след демократичните промени у нас издателство „Факел експрес“ издава книгата му „Из преживяното. Спомени, статии, речи“. В нея той проследява професионалния си път на учител и ръководител на Българския учителски съюз на фона на динамичните обществено-политически процеси в страната от 20-те до 40-те година на ХХ век.
Особен интерес представляват и спомените му за неговите срещи със съветските висши партийни и държавни функционери – Андрей Жданов и Вечеслав Молотов, непосредствено преди подписването на пакта „Рибентроп-Молотов“за ненападение между Съветския съюз и хитлеристка Германия.
