Едно от най-значимите български научни постижения в областта на космическите изследвания бе програмата, осъществена през 1981 г. в чест на годишнината от създаването на българската държава
Автор: Десант
Институтът за космически изследвания и технологии при Българската академия на науките, Астрономическа обсерватория „Юрий Гагарин“, Регионален академичен център - Стара Загора и Граждански клуб ЛИПА, с подкрепата на старозагорската общинска администрация организират юбилейна вечер „40 години спътници Интеркосмос България 1300“ .
Тя ще се проведе на 11 ноември от 18 ч. в залата на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ с възможност и за онлайн участие.
Първият български изкуствен спътник „Интеркосмос България - 1300", известен още като „Интеркосмос 22“, е изстрелян на 7 август 1981 г. от космодрума „Пласецк“ в Русия. Извеждането му в орбита е посветено на 1300-годишнината от основаването на българската държава.
Едно от най-значимите български научни постижения в областта на космическите изследвания за всички времена бе програмата „България - 1300“, осъществена през 1981 г. в чест на годишнината от създаването на българската държава.
Идеята за програмата е на колектива от български учени Кирил Серафимов, Димитър Мишев, Митко Гогошев и Иван Кутиев, а осъществяването й е направено в партньорство с Института за космически изследвания на Руската академия на науките.
Основната цел на космическата програма „България - 1300“ е постигането на съществени научни резултати в две области на космическите изследвания, в които българските изследователи имат вече традиции: космическа физика и дистанционно изследване на Земята от Космоса. Така са изведени в орбита два големи изкуствени спътника на Земята от типа Метеор.
Първият спътник „Интеркосмос - България – 1300“ (ИКБ-1300) е изцяло оборудван с комплекс от българска научна апаратура за изучаване на йоносферно-магнитосферните взаимодействия, изстрелян на орбита свисочина около 900 км.
Програмата на втория спътник „Метеор – Природа“ включва участието ни с научна апаратура за дистанционно изучаване на природните образувания на Земята от по-ниска орбита (около 650 км).
Граждански клуб ЛИПА вече направи предложение за изграждане на монумент „Интеркосмос България 1300“. Мотивите са, че базовата обсерватория към Централната лаборатория за космически изследвания на БАН в Стара Загора, с ръководител проф. Митко Гогошев, има основна роля във формирането на идеята, изработване на изследователското оборудване и управлението на програмата.
От ЛИПА предлагат в центъра на Града на липите да бъде създаден монумент с копието на спътника „Интеркосмос България – 1300“ като символ на космическата слава на Стара Загора.
Копието на спътника, което е идентично с изстреляния и все още обикалящ Земята сателитн „Интеркосмос България – 1300“, е собственост на Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ) към БАН.
Ръководството му дава пълна подкрепа на идеята и заявява, че ще предостави копието на спътника за изграждането на монумента. Към момента то се съхранява във филиала на ИКИТ към БАН в Стара Загора.
