Това става по времето, когато българските университети плачат за студенти, а българската икономика – за образовани специалисти
Автор: Иван Николов
Годината е 1945. Световните господари в Ялта и комунистическият триумвират Сталин – Тито - Димитров вече са се разбрали, че Западните покрайнини и Македония отново ще бъдат върнати на Югославия.
Отчаяни, множество българи оставят мило и драго и поемат тежките пътища на бежанци в собствената си родина. Крайграничните села от югославската страна на границата са почти опразнени. Железопътната гара в Кюстендил е задръстена от хора, които със семействата и бедния си багаж са тръгнали нанякъде с надеждата да намерят по-сигурно и спокойно място за живот.
Но не. Комунистическа България вече не ги иска. Кюстендилското околийско управление изпраща Заповед № 19 от 17 март 1945 г. до кметовете и началниците на гарите за връщане на бежанците от Босилеградско:
„Поради това, че мнозина граждани от Босилеградска околия бягат от родните си места, благодарение на фашистката пропаганда и провокационни слухове. Това обстоятелство затруднява транспортите, създава паника в населението от една страна, а от друга, може да влоши отношенията ни със съюзничските народи, а най-много с братска Югославия – ето защо
НАРЕЖДАМ:
Всички кметове от поверената ми околия да спират и връщат бежанците от Босилеградско. Началник гарите да не приемат багажа на такива, а уведомяват веднага съответните административни органи.
Препис от настоящата ми заповед да се изпрати до областната дирекция – МВ Работи – административен отдел, Главния Директор на железниците и Военното министерство – за сведение, на г.г.кметовете началник гарите в Кюстендилска околия – за изпълнение.
Околийски управител: Д. Кортенски
Секретар: Т. Николов
Защо ли тази комунистическа заповед ми напомня на днешните „демократични” министерски решения на европейска България, които със същия сух, безмилостен и предателски език дават откази за българско гражданство на потомците на българите от Босилеград, чиито предци са оставили костите си по бойните полета от Дойран до Чаталджа, Добруджа и Пирот за свободата и националните идеали на България, и то, забележете, „заради липса на убедителни доказателства за български произход”!?
Или на отказите със задна дата на кандидат-студентите и специализанти по 103/93 ПМС от експертите на МОН, които със същия сух, безмилостен и предателски език пишат:
„Съгласно чл. 1, ал. 1 от Постановление № 103 от 31 май 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина за обучение в държавно висше училище в Република България по реда и при условията на цитираното постановление могат да кандидатстват само чуждестранни граждани и лица без гражданство, които са от българска народност и пребивават постоянно или обичайно на територията на друга държава.
След направена проверка от Министерството на вътрешните работи се установи, че Вие имате разрешение за постоянно пребиваване в Република България. Даденият отказ за класиране е поради това, че не отговаряте на цитираната разпоредба. Вие можете да кандидатствате за придобиване на ОКС „Магистър“ по реда на българските граждани в избрано от Вас висше училище”!?
Както се вижда от цитата, техният най-голям грях вече не е, че са българи, а просто, че имат лична карта на чужденци за постоянен престой в България! Експертите от МОН милостиво им предлагат следните решения:
„Във връзка с възникналия проблем относно наличие на разрешение за постоянно пребиваване в Република България и с цел спазване на нормативната уредба, Ви уведомяваме, че на всеки кандидат, който в срок до 8 октомври 2021 г. предостави удостоверение за отказ от постоянно пребивване, издадено от дирекция „Миграция” на Министерството на вътрешните работии на Република Бългаиря, ще бъде дадена възможност да избира от обявените места за второ класиране за придобиване на ОКС „Магистър” след висше образование”.
Значи не само българското гражданство, (обикновено с фиктивен адрес на ул. Леге № 6, в Столична община), но и личната карта за постоянен престой на чужденец, обикновено придобита по време на редовното следване в България за бакалавърска степен, са формално-правната пречка, с която „експертите” от Държавната агенция за българите в чужбина и МОН дават откази на кандидатите за магистратури от Сърбия, Македония и Молдова!?
Това нещо беше немислимо по времето, когато се създаваше 103 ПМС за Държавната агенция за българите в чужбина от времето на Пламен Павлов, Спас Ташев, Марин Жабински, Йордан Колев, Георги Данаилов, Вера Мутафчиева и много други, или когато експертите в МОН бяха Йордан Симов, Александър Попов, Емил Миланов, Венко Божанов, Ангел Апостолов и други.
Тогава квотата за Сърбия едва достигаше 30-40 студенти, интересът за следване в България се увеличаваше и буквално се водеше битка за всяко едно място и за всеки студент. Ония студенти, които не можеха да влезнат по държавна поръчка, Великотърновският, Софийският и Блаогевградският университети ги приемаха с ректорски решения на собствени разноски.
Днес българската Агенция за българите в чужбина поръчва и до 2000 места на българските университети, от които се усвояват едва около половината.
Сега обаче се търсят формално-правни причини да се дадат откази на момчета и момичета, които вече са извървели половината път за интеграция в българското общество – усвоили са езика, образованието и са регулирали престоя си в България с придобиване на българско гражданство или постоянен престой. И то по времето, когато българските университети плачат за студенти, а българската икономика – за образовани специалисти.
И нищо не може да се направи. Чл. 1, ал. 1 от Постановление № 103 от 31 май 1993 г. който до вчера се тълкуваше в полза на българите в чужбина, сега се тълкува срещу тях. Щом си получил българско гражданство или постоянно пребиваване, не ставаш.
Можеш да кандидатстваш по линията на българските граждани в България. Нищо че в България нямаш нито жилище, нито приходи и пак си живееш от другата страна на Ньойската граница и кандидатстваш със сръбско гражданство и сръбски документи за самоличност.
Сравнението на горната Заповед № 19 на Кюстендилския околийски управител Д. Кортенски от 1945 г. с цитираните днешни министерски решения идва да покаже, че в тяхната основа са заложени старите комунистически (руски) рефлекси от нарушаването на „братските отношения” и страхове от евентуални упреци, че България, с даването на българско гражданство на македонски и сръбски граждани (макар и с безспорен и документално доказан български произход) и приемането на студенти на българските ВУЗ-ове по 103 ПМС, се намесва във вътрешните работи на суверенните „братски” държави Р Сърбия и РС Македония.
Сигнали с такива намеци отдавна се пускат по сръбските жълти вестници и информационни портали. Толкова повече, колкото повече расте интересът на българите в Западните покрайнини и РС Македония за придобиване на българско гражданство, образование и активно участие в политическият живот на страната.
Прочутият „Международен институт за близкоизточни и балкански студии”, със седалище в Любляна, в статия от март тази година нарича българската позиция за Македония, „български десант на Северна Македония с парите на ЕС”.
Спекулативните твърдения за „българската окупация на Македония по време на Първата и Втората световна война”, опитите да се легализира „македонско малцинство” в България, облечени в прозрачна „европейска” грижа за малцинствата и правата на човека, спекулиране с вътрешните демократични процеси в България, българското гражданство и привличането на млади българи на българските университети, придобиват размерите на пропагандна война срещу България.
Само по себе си, това не е нищо чудно и нищо ново. Пропагандната война срещу България и българите никога не е преставала. Само един бегъл поглед в сръбските вестници и информационните портали е достатъчен, за да видим колко злъч се изля срещу българското гражданство и „безплатното обучение” на сръбските граждани от български произход.
Въпросът е защо днешните български управници, вместо да проявят още по-активна грижа за привличане и интегриране на българите в чужбина, от които българската държава в условия на демографска криза и икономическа миграция има вопиюща нужда, те ги отхвърлят с административни хватки и обяснения, които така много приличат на времето след Девети септември 1944 г.
Чии интереси обслужват с това? Български сигурно не. Чужди – със сигурност.
Ако към всичко това прибавим абсурдните заповеди на Министерството на здравеопазването за влизане в България, които, под претекст за защита от Ковид 19, буквално изолираха босилеградските и царибродските българи да се задушават между две граници, и то не само свободно да пътуват, да работят, да учат и да се лекуват в България, но и да си плащат данъците, сметките за телефони на българските оператори, застраховките, винетките, техническите прегледи – вкусът на предателството още повече горчи.
Все пак, старите и новите български политици, които вече една година се гонят в центъра на София, трябва да знаят, че България и българите не са само електоратът по жълтите павета и ромските гета.
България не живеят само в държавните граници със съответните олигархични кръгове, партии, депутати и политици, добрали се до властта с купени гласове, търговия с влияние, злоупотреба с власт и медийна пропаганда.
Голяма част от българите извън България никога не сме се отказали от нея и никой не може да ни я отнеме. Нито със заповеди на околийски управители, нито с решения на невежи министерски чиновници или с решения на Конституционен съд.
На страниците на българската история има цяла плеяда български революционери, държавници, политици, офицери, духовници, поети и писатели, дошли от Цариград, Одеса, Кишинев, Букурещ, Цариброд, Босилеград, Пирот, Скопие, Охрид, Щип, Ресен, от европейските столици и зад Океана, за да се жертват в името на България.
Добре че тогава не е имало такива „експерти” в ДАБЧ и МОН, които по цял ден да се взират в компютъра и да проверяват дали Раковски, Ботев, Левски, Стамболов, Каравелов не са скрили някъде турските си тескерета, руските, румънските или сръбските паспорти, иначе нямаше да им позволят да дадат живота си за България.
Поправка: Става дума за "староцърковнославянски", а не за "староцърковнословенски" в това изречение:
<<Носителите на т.н. "староцърковнословенски" език (който има като основа солунския диалект) са станали българи (първоначално те себе си се казаха славяни).>>
чрез думите "първоначално те себе си се казаха славяни" това имах предвид:
The name of the language in Old Church Slavonic texts was simply Slavic ([...] slověnĭskŭ językŭ),[13] derived from the word for Slavs ([...] slovene), the self-designation of the compilers of the texts.
Different strains of nationalists have tried to 'claim' Old Church Slavonic; thus OCS has also been variously called Old Bulgarian, Old Croatian, Old Macedonian or Old Serbian, or even Old Slovak, Old Slovenian.[14] The commonly accepted terms in modern English-language Slavic studies are Old Church Slavonic and Old Church Slavic.
The term Old Bulgarian[15] (German: Altbulgarisch) is the only designation used by Bulgarian-language writers. It was used in numerous 19th-century sources, e.g. by August Schleicher, Martin Hattala, Leopold Geitler and August Leskien,[16][17] who noted similarities between the first literary Slavic works and the modern Bulgarian language.
Наистина има много общи за старобългарски ("староцърковнославянски") и новобългарски черти, които липсват в днешния "македонски" "език" (освен "щ"/"жд"):
Имаше твърде много думи с ударение на последната или пред-последната сричка в "староцърковнославянски", за разлика от думите в "мк." "език" които са винаги с ударение на третата сричка на думата (броена от зад, тоест: пред-пред-последната сричка)
В староцърковнославянски имаше съгласна "х", докато в "мк." "език" почти я няма: леп (=хляб), бев (=бях)
The term Old Bulgarian[15] (German: Altbulgarisch) is the only designation used by Bulgarian-language writers.
[...]
The term is still used by some writers but nowadays normally avoided in favor of Old Church Slavonic.
"Староцърковнославянски" и "старославянски" са погрешни имена. Единственото правилно е старобългарски (с теоретичен възможен вариант старо-църковно-български).
Използването на "старославянски" вместо "староцърковнославянски", въпреки че не е източник на объркване с името на праславянски език (тоест общославянски език, език от които произхождат всичките славянски езици), също не е правилно название за старобългарски език понеже старословенските текстове от Брижинските ръкописи също могат да бъдат наречени "старославянски" (а и "староцърковнославянски" понеже става дума за текстове които всички са църковни), като словенците са само един от славянските народи а словенски език е само един от славянските езици.
Особено ако се има предвид че помежду езика от Брижинските ръкописи и езика от най-старите "староцърковнославянски" текстове съществуват само диалектни различия, тоест става дума за един и същ език, написан с две азбуки (латиница и глаголица).
https://en.wikipedia.org/wiki/Old_Church_Slavonic
Old Church Slavonic[1] or Old Slavonic [...] [a] was the first Slavic literary language.
[...]
As the oldest attested Slavic language, OCS provides important evidence for the features of Proto-Slavic, the reconstructed common ancestor of all Slavic languages.
Notes
a. It is also known as Old Church Slavic,[1][2] Old Slavic [...], Paleo-Slavic (Paleoslavic), Palaeo-Slavic (Palaeoslavic),[3] (not to be confused with Proto-Slavic), or sometimes as Old Bulgarian, Old Macedonian or Old Slovenian.[4][5][6][7][8][9][10]
Proto-Slavic is the unattested, reconstructed proto-language of all the Slavic languages. It represents Slavic speech approximately from the 2nd millennium B.C. through the 6th century A.D.[1]
2
НеПриятел на Влашко/Румънско
23.12.2021 13:31:15
0
0
Брижински паметници
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B8%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8
Фрайзингенските (Брижинските) листи (откъси, ръкописи, молитви) (на словенски: Brizinski spomeniki, т.е. Брижински паметници) са най-старият известен съхранен паметник на старословенски език, като същевременно са и най-старият славянски паметник на латиница.
https://en.wikipedia.org/wiki/Freising_manuscripts
"The manuscripts were found bound into a Latin codex (manuscript book).[2] Four parchment leaves and a further quarter of a page have been preserved. They consist of three texts in the oldest Slovene dialect. Linguistic, stylistic and contextual analyses reveal that these are church texts[...]
The precise date of the origin of the Freising Manuscripts cannot be exactly determined; the original text was probably written in the 9th century. In this liturgic and homiletic manuscript, three Slovene records were found and this miscellany was probably an episcopal manual (pontificals). The Freising Manuscripts in it were created between 972 and 1039, most likely before 1000. The main support for this dating is the writing, which was used in the centuries after Charlemagne and is named Carolingian minuscule."
Твърди се че въпросните старословенски текстове са написани първоначално през 9. век а Брижинските паметници са по-късен препис от 10. или 11. век. като 10. век е по-вероятна "дата". Твърди се също че тексът е написан в Австрия (област Каринтия).
4 забележки:
Първо: защо не се казва този език староцърковнословенски щом всичките текстове написани на него са църковни?
Второ: практически тогава (през 9., 10. или даже през началото на 11. век) старословенски и старобългарски (международно познат под името "староцърковнославянски") бяха 2 говора на един и същ език (изписани с 2-3 различни азбуки: латиница и глаголица - кирилицата се появява по-късно).
Тоест имаме 2 "кодифицирани" диалекта на един и същ език, и двата са църковни.
Носителите на този старословенски език са станали днешните словенци (независимо дали текстът произхожда от Австрия или Словения, тоест независимо дали беше предназначен за австрийските словенци (и днес има словенско малцинство в Австрия), за словените в Словения или за и двете категории).
Носителите на т.н. "староцърковнословенски" език (който има като основа солунския диалект) са станали българи (първоначално те себе си се казаха славяни). Едва през най-новото време (19.-20. век) те са станали "етнически македонци", тоест са започнали да имат "македонско" национално самоопределение (не знам точно дали болшинството от тях все пак не се смятат себе си за (славяно-езични) етнически гърци, но предполагам че поне 1-2 от тях са с "македонско" национално съзнание (тук "македонско" означава "северно-македонско", а не древно-македонско). Вероятно твърде малко от тях (ако въобще има 1 такива жител) още се смятат себе си за българи.
Под " носителите на 'староцърковнославянски' " разбирам днешните жители на села Сухо и Висока (вижте по-долу цитата от книгата "Българска диалектология на Стойко Стойков)
Тогава защо да не е коректно името "старобългарски език" вместо "староцърковнославянски език" при положение че той е бил изграден върху стария солунски говор, а носителите му са станали българи (преди да станат "македонци" в последните 1-2 векове)?
Защо на днешните словенците да им се позволи да наричат езика от Брижинските ръкописи старословенски при положение че между него и съвременника си "староцърковнославянски" имаше само диалектни различия, тоест те бяха един и същ език, тоест църковният "старословенски език" се оказа само диалект на "староцърковнославянския" понеже:
а) всичките старословенски текстове запазени до днес са църковни
б) словенски (независимо дали старо- или ново-/настоящото) език е само включен в категория славянски езици, а думата "славянски" е съставна част от името "староцърковнославянски". Тоест "староцърковнославянски" важеше за всичките славянски народи или не? Тогава той би трябвало да бъде променен в "староцърковнославянски БЕЗ словенски (език)"
http://macedonia.kroraina.com/jchorb/st/st_2_b_maked.htm#zapadnorupski
Българска диалектология
Ст. Стойков
ИИ. ТЕРИТОРИАЛНИ ДИАЛЕКТИ
Б. ГЕОГРАФСКО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ
БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ ВЪВ ВАРДАРСКА И ЕГЕЙСКА МАКЕДОНИЯ
ЗАПАДНОРУПСКИ ГОВОРИ
Ха юг от българско-гръцката граница между долните течения на Струма и Места и на изток от ятовата граница се оформя югозападната част на големия рупски диалектен масив. В него се очертават по-ограничени диалектни формации.
С о л у н с к и г о в о р
"Несъмнено най-голям интерес представя говорът в околностите на Солун, представен най-добре в селата Висòка и Сухò, разположени в Лъгадинско, северно от Солун.
[...]
Общоприето е схващането, че солунският говор е запазил най-добре чертите на Кирило-Методиевия език. Всъщност тъкмо данните от солунския говор, системно разкрити първоначално от В. Облак, отхвърлят окончателно и по безспорен начин панонската теория за старобългарския език и утвърждават неговия български генезис."
3) Най-ярката черта на "староцърковнославянски" беше наличието на съгласните групировки "щ" и "жд" където и предишният славянски език (общо-славянски, пра-славянски) имаше други съгласни, и (хронологически) последвалите го. Например: къща, чужд.
Тази групировки "щ" и "жд" понастоящем има само в (ново)български, всичките други славянски езици (с изключение на 2-3 думи на сръбски език и "македонски" "език" която са повлияни от старобългарски): свещеник, опщ(и) на сръбски/"македонски" вместо очакваните/закономерните "свеченик"/"опчи" на сръбски и "свекьник"/"опкь" на "македонски" (свеченик и опчи са налице в хърватски език). "Македонски" "език" има повече такива думи от сръбския: "помош" вместо "помокь", "надеж" вместо "надегь", които са българските "помощ" и "надежд(а)". "Помощ" често пъти се произнася "помош" и от българите. Само в официални или престижни обстоятелства българите изговарят "помоЩ".
("Щ" съществува в сръбски и "македонски" в много думи, обаче това са различни казуси: селище, градище са налице и на сръбски, и на "мк.", и на бг.)
Това е най-важната фонетическа черта които отличава моравската редакция на старобългарски от най-ранните старобългарски текстове написани в днешна Бг. или Северна Македония. И тя отсъства от днешния "македонски" "език".
Защо тогава старобългарски език да е наричан "староцърковнославянски"? Или да бъде пре-кръстен "старомакедонски" (както би искали някои от македонистите)?
4) Днешната фаза/днешният облик на солунски говор (както още се говори той в селата Сухо и висока) е рупска/рупски. Рупските говори са от по-голямата група на източните български говори, докато литературният/стандартният/кодифицираният "македонски" който се говори днес в РСМ е западен български диалект (или смес от западни диалекти)
Коя езиковедска връзка/приемственост същестува тогава между старобългарски и днешният "македонски"?
Според българските езиковеди разложки и гоцеделчевски говор са западни рупски говори (както и солунския и драмско-серския които се говорят в Гърция), тоест са от групата на източни български говори, за разлика от "мк." "език" докато петрички и благоевградски говор са западни бг. говори (подгрупа "югозападни"), тоест по-приличат на "мк." "език" от солунския, разложкия и гоцеделчевския.
1
SUSAN BENSON
10.11.2021 00:40:21
0
0
Здравейте дами и господа, Нуждаете се от финансова помощ? Аз съм Сюзън Бенсън. Аз съм кредитор, а също и финансов консултант.
Имате ли нужда от бизнес заем, личен заем, ипотечен заем или заем, за да завършите вашия проект? Ако отговорът ви е да, ще ви препоръчам да се свържете с моята фирма. Ние предоставяме всички видове кредитни услуги, включително дългосрочни и краткосрочни заеми. За повече информация, пишете ни по имейл: (sunshinefinancialgroupinc@gmail.com) или ми пишете директно на WhatsApp чрез: +447903159998 и получете отговор веднага.
Ние сме компания за цялостно финансово обслужване и се ангажираме да ви помогнем да изпълните всичките си стремежи. Ние сме специализирани в предоставянето на структурирани финансови решения на физически лица и компании по най-ефективния и бърз начин.
Ето няколко причини, поради които трябва да се свържете с нас за заем;
* Удобство - Можете да кандидатствате за заем по всяко време и навсякъде.
* Гъвкава сума - Вие решавате колко искате да заемете.
* Бързо директно финансиране - Получете заема си в рамките на 24 часа след одобрение.
* Гъвкава лихва - Достъпна лихва от 3%.
* Високи проценти на одобрение - имате 99,9% шанс да получите заема
* Гъвкаво погасяване - Вие трябва да изберете датата на погасяване, седмично, месечно или годишно за период от 1 до 30 години.
* Просто онлайн приложение.
* Персонализирано ръководство и опит.
* Без скрити такси
Не пропускайте възможност поради липса на финанси. Свържете се с моята компания сега, ние можем да ви помогнем със заем, защото сме помогнали на множество лица и организации, които са изправени пред финансови затруднения по целия свят.
За повече информация относно нашата оферта за заем, моля, изпратете ни вашата заявка за заем чрез
Имейл: sunshinefinancialgroupinc@gmail.com
WhatsApp/Telegram: +447903159998
Посредниците/консултантите/брокерите са добре дошли да доведат своите клиенти и са 100% защитени. С пълно доверие ще работим заедно в полза на всички участващи страни.
