Селото е един от най-големите центрове в България на гурбетчийското градинарство. От него са родом и градинарите на цар Фердинанд I и на цар Борис III в двореца „Врана“
Автор: Д-р Марияна Георгиева и проф. д-р Георги Георгиев
На 5, 6 и 7 ноември 1981 г. в Поликрайще се провежда Земляческата среща, с която селото отбелязва 1300-годишнината на Българската държава. Подготовката за събитието продължава година и в нея се включва цялата общественост под ръководството на кмета Марин Маринов Удварев, на директора на училището Никола Георгиев Попниколов и на Управителния съвет на читалището с председател Таньо Петров Големджийски.
Изграждени са землячески комитети от поликрайщчани с председатели: в София – Куна Никова и полковник Йордан Аврамов (началник-механизация към Строителни войски на Българската народна армия), в Плевен – Пеньо Генков и инж. Величко Маринов Попмаринов (директор на Циментовия завод в града), в Русе – Васил Костадинов Гецов, в Свищов – учителят Милко Трифонов Караилиев, в Горна Оряховица – инж. Марин Атанасов Караилиев (директор на Електроразпределителния район), във Велико Търново – Венета Голакова (началник-отдел „Планиране” към Окръжния народен съвет), в Будапеща – Георги Димитров Иринков, в Братислава – Спиридон Маринов Байчев, във Виена – Георги П. Нейков.
С тяхното съдействие са изпратени покани до всички поликрайщчани, живеещи в страната и в чужбина, чиито адреси организаторите успяват да издирят. Отзвукът е много голям.
За земляческата среща пристигат 1480 души от Чехословакия, Австрия, Унгария и от различни близки и далечни градове и села на България. Преживяването е наистина вълнуващо и незабравимо.
5 ноември 1981 г. (четвъртък)
Поликрайще е вече от дни изпълнено с гости от Братислава, Будапеща и Виена, а на този ден от рано започват да пристигат и участници от всички краища на България. Земляческата среща е открита от 18 часа в киносалона на читалище „Димитър Генков“ с химна на Народна република България.
Непосредствено след него е почетена паметта на починалите наши близки със ставане на крака и едноминитно мълчание. След това е прожектиран филм за Поликрайще, заснет от оператора Янко Димитров Енев. От 19 часа е представена комедията „Кой командва вкъщи“ от Иван Пейчев, подготвена от театралния колектив при читалището.
6 ноември 1981 г. (петък)
Денят е наситен със събития. Преди обяд са организирани пътувания до римския град Никополис ад Иструм, част от който лежи в землището на Поликрайще Разгледан е и Музея на гурбетчийското градинарство в Лясковец.
Сред руините на римския град Никополис ад Иструм
Голяма част от пристигналите от чужбина поликрайщчани са градинари и второ и трето поколение потомци на градинари. За тях представлява огромен интерес да се запознаят с бита на своите бащи и деди в лясковския муезей. Самият той е създаден с дейното участие и на поликрайшките градинари, главно от Виена.
Още от 1810 г. Поликрайще е един от най-големите центрове в България на гурбетчийското градинарство. От общо 24 000 българи градинари, поликрайщчани са над 2400. През 1929 г. в Поликрайще е създадено най-мощното и влиятелно в нашата страна Градинарско дружество „Сила“ с 1200 члена.
Момент от посещението на Музея на градинарството в Лясковец
Любопитен факт е, че градинарите на цар Фердинанд I и на цар Борис III в двореца „Врана“ са от Поликрайще. Имено поликрайщчани създават българските градинарски дружества във Виена и Братислава през 1935 и 1936 г. По същото време Поликрайшкото градинарско дружество „Сила“ създава свой клон в Будапеща, който е единственият легитимен представител не само на градинарите, а на всички българи пред унгарското правителство.
Един от най-дейните му членове е Петър Хаджипетков, наричан „Кралят на българите в Унгария“. Благодарение на огромното му влияние и авторитет сред управляващите среди в унгарската столица и на активната работа на будапещенския клон на Поликрайшкото градинарско дружество, са решени изключително важни въпроси, от жизнено значение за всички българи, работещи в Унгария. Най-същественият измежду тях е преводът на пари от Унгария в България по банков път.
Голям принос за положителното решаване на въпроса има протойерей Никола Попгеоргиев Маринов – главният инициатор за създаването на Кредитната кооперация „Солидарност“ (Поликрайшката популярна банка) през 1915 г., преучредена на два пъти след това през 1919 г. Той ипотекира в Земеделската банка цялото си имущество – къща, представителна сграда в центъра на Поликрайще със сладкарница, кръчма, ледница, складови помещения и хотелски етаж, ниви, добитък, земеделски инвентар, с което дава личен пример.
Последван е от още 20 от най-състоятелните стопани в Поликрайще. Така Поликрайшката банка е учредена, получава кредит от Земеделската банка и започва да отпуска кредити на нуждаещите се.
Късно следобед на 6 ноември 1981 г. е изнесена празнична програма за гостите с участието на женския народен хор. Представена е и възстановката на народния бит на Поликрайще „Изпращане на гурбет“ и рецитал с ученици „1300 години България“, на които учителката по български език и литература Трифонка Романова Попниколова е авторка на сценария, режисьорка и постановчик.
Възстановка на обичая „Изпращане на гурбет“
В по-късните часове театралният колектив играе специално подготвената за срещата пиеса „Гераците“ по Елин Пелин.
7 ноември 1981 г. (събота)
На традиционната за този ден в онова време манифестация жителите на Поликрайще демонстрират как се е работило в миналото и как се работи в по-новото време. Преминават и модерни земеделски машини.
За обяд ресторантите и столът на ТКЗС поднасят на гостите изобилни блюда – огромни варени и посолени със сол и червен пипер пуяци, поне по 10 килограма, до тях се редуват подноси с печени шарани и прасенца, всичко това отгледано в Поликрайще.
По-късно в салона на читалището се състои тържествено събрание, посветено на 1300-годишния юбилей на Българската държава, след което е прожектиран втори филм за Поликрайще.
Тържественото събрание от закриването на Земляческата среща
Земляческата среща официално завършва с поздравителен концерт за гостите от Фолклорния ансамбъл „Сидер войвода“ – Горна Оряховица и народни веселия.
От това време ни делят само 40 години. Но общественият ред, който се установи през последните 30 години и който определят с името „демокрация“ и който нанесе пагубни вреди на много места в България, не подмина и Поликрайще. Повечето от това, което нашите гости тогава видяха, а домакините с гордост показваха, е изчезнало – унищожено или просто оставено да се разруши...
Текстът е основан на извадки от книгата „ИЛЮСТРОВАНА ИСТОРИЯ НА ПОЛИКРАЙЩЕ“, Том I „ПРЕЗ ПРЕВРАТНОСТИТЕ НА ВРЕМЕТО“, с автори Трифонка Романова Попниколова, проф. д-р Георги Николов Георгиев, Никола Георгиев Попниколов и д-р Марияна Николова Георгиева
