Той бе представен пред публика в рамките на Международния ден на лешояда, който се проведе на 24 септември в Лапидариума на Историческия музей в дунавския град.
Инициативата е част от проект „Нова надежда за египетския лешояд“. В неговите рамки бяха проведени множество ателиета за деца - за изработка на маска с образа на египетски лешояд, снимка с лешояда и интерактивни игри - Маршрут на лешояда, „Кашонобол“, Кубчета за истории.
Заснети бяха няколко видеа, сред които бе и пиесата-пърформанс „Одисеята на египетския лешояд“, в който децата влизат в ролята на лешоядите ЛОМО, ПЕТРА, ВУЛТИ И ПЕРКО. Увлекателната история на разказвача, орнитолога в комбинация с актьорската игра на група за детски театър „Камила“ помогнаха на малчуганите да съпреживеят вълненията на младите лешояди по време на тяхната първа миграция.
Екологичната роля, която лешоядите имат в природата, предоставя незаменима услуга за живия свят – те са санитарите на природата, които спират разпространението на заразни болести по животните и хората.
В миналото в България са гнездили четири вида лешояди – брадат, черен, белоглав и египетски. Днес брадатият лешояд не се среща в страната.
Популацията на египетския лешояд на Балканите за последните 30 години е намаляла с повече от 80%. Основните заплахи за него са нелегалнотo използване на отрови, токовите удари от необезопасени електрически стълбове, унищожаване на местообитанията му, безпокойство и бракониерство.
Българско дружество за защита на птиците работи по опазването на този емблематичен вид още от създаването си, като през последните години усилията обхващат целия миграционен път на египетския лешояд: от Балканите, през Близкия изток, до Африка.
Скорошни анти-български статии в румънското онлайн-пространство:
14 noiembrie: Revenirea Insulei Serpilor, a Gurilor Dunarii si a Dobrogei la Patria-mama. Proclamatia Regelui Carol I catre dobrogeni = Връщането на Добруджа, Делтата на р. Дунав и Змийския Остров към страната-майка им, Румъния [!]
https://www.activenews.ro/cultura/14-noiembrie-Revenirea-Insulei-Serpilor-a-Gurilor-Dunarii-si-a-Dobrogei-la-Patria-mama.-Proclamatia-Regelui-Carol-I-catre-dobrogeni-5080
"Imparatul Iustinian I a intarit cetatile de pe Dunare, cartea lui Procopius ("Despre constructii") enumerând 90 de cetati restaurate de Imparat pe acest fluviu, dintre care aproape 50 in Dobrogea. Numele acestora sunt fie cele antice (Abrittus, Aegyssus, Axiopolis, Callatis, Carsium, Durustorum, Noviodunum, Odessos, Tomis, Troesmis, Ulmetum), fie locale (Bassidina, Diniscarta, Padisara, Residina, Sacidava, Zaldapa, Zisnudava) ori adaptari din latina vulgara (A Silva, Castellonovo, Gemellomuntes, Maurovalle). Paralel cu reorganizarea militara au fost intreprinse si schimbari in domeniul bisericesc."
Не, Дуросторум ("Дурусторум" в статията) и Одессос) не са разположени в Мала Скития (тоест първоначалната Добруджа). Тя имаше като западна граница село Расова на брега на р. Дунав, тоест г. Силистра/Дуросторум/Дръстър е разположен вън от (оригиналната, първоначална) Добруджа.
Също така и Одессос/Варна.
Освен това, думата/името Дуросторум от латински език би трябвало да звучи "Дурустор" на румънски (ако беше наследен пряко от латински). Тя/То обаче е заимстван от среднобългарски (не от старобългарски! важно!) и за това звучи Дырстор или Дристор на румънски (старото име на Силистра).
Също така Викус Петра (село Камък) от латинско/древно време сега се казва Камена и е име на село в румънска Добруджа. Ако беше наследен пряко от латински щеше да се каже Пятра (Камъкът) или Пьетроаса (Каменна). Същото важи и за древния град Карсиум, сега Хыршова, заемка от български (Хърсово).
На ароумнски обаче името на гр. Солун е пряко наследено от латински (народнолатинският облик Салона, съкратена от Тесалона) и звучи Сърунъ/Саруна, със старата "трансформация" на между-съгласната "-л-" в "-р-". Например на румънски латинската дума "сол, солис" (солис в родителен падеж) звучи "соаРе" (не знам как се казва на аромунски но вероятно има много подобна дума и в аромунски).
Според румънските "историци" и "езиковеди" аромуните били румънци обаче те също твърдят че аромуните в Солунско са пастири, дошли късно там от север на р. Дунав (от териториите на Румъния, разположени северно от Дунав или северно от линията на Иречек) (Линията на Иречек и подобни линии са чертите между латинизираното и гърцизираното население на Балканския Полуостров, тоест цялото древно население обитавало земи северно от тази черта е било латинизирано: в това число румънските "историци" и "езиковеди" включват и Добруджа, не само териториите на Румъния, разположени северно от р. Дунав).
Как може не-изконните аромуни да са наследили името на Солун пряко от латински когато те били дошли по-късно там като скитащи хора (номади) докато уж изконните/заседналите жители на Добруджа (румънците) не са наследили имената на Хърсово, Силистра и Камена пряко от латински а са ги заимствали от уж не-изконните номадски българи които са дошли там по-късно и живеят там (в Добруджа) от уж по-късно време в сравнение с румънците.