Данъчните отбелязват професионалния си празник – Деня на Свети Матей
Автор: Десант
На 16 ноември Националната агенция за приходите отбелязва професионалния си празник Деня на Свети Матей - първият събирач на данъци. Навръх празника си данъчните отчитат още една година на рекордни приходи.
До 31 октомври 2021 г. в НАП са постъпили близо 22,5 млрд. лева, което е 2,3 млрд. лева повече в сравнение със същия период на миналата година. За улеснение на данъкоплатците НАП предлага 150 различни онлайн услуги, което я нарежда на водещо място в страната сред дигиталните институции.
Бургаската териториална дирекция на НАП също отбелязва ръст на приходите. За първите 10 месеца на годината постъпленията са 1 млрд. лева, което е със 142 милиона лева повече в сравнение със същия период на миналата година.
Най-голям е ръстът при приходите от ДДС – 26 на сто. Само за месец октомври в бюджета са внесени повече от 105 милиона лева, което е с близо 7,5 млн. лв. повече спрямо същия период на миналата година.
Териториалният директор на НАП Бургас Татяна Кънчева коментира, че положителната промяна в поведението на данъкоплатците е недвусмислен знак, че посоката в действията на приходната администрация е вярна. Като съществен принос в постигнатите добри резултати тя открои и високия професионализъм в работата на служителите на НАП Бургас.
Скорошни анти-български статии в румънското онлайн-пространство:
14 noiembrie: Revenirea Insulei Serpilor, a Gurilor Dunarii si a Dobrogei la Patria-mama. Proclamatia Regelui Carol I catre dobrogeni = Връщането на Добруджа, Делтата на р. Дунав и Змийския Остров към страната-майка им, Румъния [!]
https://www.activenews.ro/cultura/14-noiembrie-Revenirea-Insulei-Serpilor-a-Gurilor-Dunarii-si-a-Dobrogei-la-Patria-mama.-Proclamatia-Regelui-Carol-I-catre-dobrogeni-5080
"Imparatul Iustinian I a intarit cetatile de pe Dunare, cartea lui Procopius ("Despre constructii") enumerând 90 de cetati restaurate de Imparat pe acest fluviu, dintre care aproape 50 in Dobrogea. Numele acestora sunt fie cele antice (Abrittus, Aegyssus, Axiopolis, Callatis, Carsium, Durustorum, Noviodunum, Odessos, Tomis, Troesmis, Ulmetum), fie locale (Bassidina, Diniscarta, Padisara, Residina, Sacidava, Zaldapa, Zisnudava) ori adaptari din latina vulgara (A Silva, Castellonovo, Gemellomuntes, Maurovalle). Paralel cu reorganizarea militara au fost intreprinse si schimbari in domeniul bisericesc."
Не, Дуросторум ("Дурусторум" в статията) и Одессос) не са разположени в Мала Скития (тоест първоначалната Добруджа). Тя имаше като западна граница село Расова на брега на р. Дунав, тоест г. Силистра/Дуросторум/Дръстър е разположен вън от (оригиналната, първоначална) Добруджа.
Също така и Одессос/Варна.
Освен това, думата/името Дуросторум от латински език би трябвало да звучи "Дурустор" на румънски (ако беше наследен пряко от латински). Тя/То обаче е заимстван от среднобългарски (не от старобългарски! важно!) и за това звучи Дырстор или Дристор на румънски (старото име на Силистра).
Също така Викус Петра (село Камък) от латинско/древно време сега се казва Камена и е име на село в румънска Добруджа. Ако беше наследен пряко от латински щеше да се каже Пятра (Камъкът) или Пьетроаса (Каменна). Същото важи и за древния град Карсиум, сега Хыршова, заемка от български (Хърсово).
На ароумнски обаче името на гр. Солун е пряко наследено от латински (народнолатинският облик Салона, съкратена от Тесалона) и звучи Сърунъ/Саруна, със старата "трансформация" на между-съгласната "-л-" в "-р-". Например на румънски латинската дума "сол, солис" (солис в родителен падеж) звучи "соаРе" (не знам как се казва на аромунски но вероятно има много подобна дума и в аромунски).
Според румънските "историци" и "езиковеди" аромуните били румънци обаче те също твърдят че аромуните в Солунско са пастири, дошли късно там от север на р. Дунав (от териториите на Румъния, разположени северно от Дунав или северно от линията на Иречек) (Линията на Иречек и подобни линии са чертите между латинизираното и гърцизираното население на Балканския Полуостров, тоест цялото древно население обитавало земи северно от тази черта е било латинизирано: в това число румънските "историци" и "езиковеди" включват и Добруджа, не само териториите на Румъния, разположени северно от р. Дунав).
Как може не-изконните аромуни да са наследили името на Солун пряко от латински когато те били дошли по-късно там като скитащи хора (номади) докато уж изконните/заседналите жители на Добруджа (румънците) не са наследили имената на Хърсово, Силистра и Камена пряко от латински а са ги заимствали от уж не-изконните номадски българи които са дошли там по-късно живеят там (в Добруджа) от уж по-късно време в сравнение с румънците.
