Той е за нуждите на проект „Регионален астрономически център за изследвания и обучение (РАЦИО)“
Автор: Десант
Шуменският университет „Епископ Константин Преславски“ обяви обществена поръчка за доставката 4-метров астрономически купол за 60-см телескоп за нуждите на проект „Регионален астрономически център за изследвания и обучение (РАЦИО)“, който е част от проект „Национална пътна карта за научна инфраструктура (2018-2022) към МОН“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“.
Куполът е предназначен за Астрономическата обсерватория в Природен парк „Шуменско плато“.
Проектът „РАЦИО“ (Регионален Астрономически Център за Изследвания и Образование) е инициатива на трите водещи астрономически институции в България, където се провеждат професионални научни изследвания и се извършва обучение на студенти по астрономия: Институтът по астрономия с Национална астрономическа обсерватория, Катедра „Астрономия“ на Физически факултет към СУ „Св. Климент Охридски“ и Астрономическият център на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“.
Проектът е част от Националната пътна карта за научна инфраструктура на Република България и има за цел създаване на нова научна инфраструктура, базирана на нови телескопи и прилежащата им техника в НАО-Рожен, САО Плана към СУ „Св. Климент Охридски“ и Астрономически център към ШУ „Епископ Константин Преславски“.
Модернизирането на наличната и новата научна инфраструктура ще осигури по-добри условия за задълбочени научни изследвания в областта на астрономията и по-качествено професионално обучение на студенти и докторанти, се изтъква в техническата спецификация към обществената поръчка.
Нейната прогнозна стойност е 54 166,67 лв. без ДДС, а крайният срок за подаване на заявления за участие в публичносто състезание е 8 декември.
Скорошни анти-български статии в румънското онлайн-пространство:
14 noiembrie: Revenirea Insulei Serpilor, a Gurilor Dunarii si a Dobrogei la Patria-mama. Proclamatia Regelui Carol I catre dobrogeni = Връщането на Добруджа, Делтата на р. Дунав и Змийския Остров към страната-майка им, Румъния [!]
https://www.activenews.ro/cultura/14-noiembrie-Revenirea-Insulei-Serpilor-a-Gurilor-Dunarii-si-a-Dobrogei-la-Patria-mama.-Proclamatia-Regelui-Carol-I-catre-dobrogeni-5080
"Imparatul Iustinian I a intarit cetatile de pe Dunare, cartea lui Procopius ("Despre constructii") enumerând 90 de cetati restaurate de Imparat pe acest fluviu, dintre care aproape 50 in Dobrogea. Numele acestora sunt fie cele antice (Abrittus, Aegyssus, Axiopolis, Callatis, Carsium, Durustorum, Noviodunum, Odessos, Tomis, Troesmis, Ulmetum), fie locale (Bassidina, Diniscarta, Padisara, Residina, Sacidava, Zaldapa, Zisnudava) ori adaptari din latina vulgara (A Silva, Castellonovo, Gemellomuntes, Maurovalle). Paralel cu reorganizarea militara au fost intreprinse si schimbari in domeniul bisericesc."
Не, Дуросторум ("Дурусторум" в статията) и Одессос) не са разположени в Мала Скития (тоест първоначалната Добруджа). Тя имаше като западна граница село Расова на брега на р. Дунав, тоест г. Силистра/Дуросторум/Дръстър е разположен вън от (оригиналната, първоначална) Добруджа.
Също така и Одессос/Варна.
Освен това, думата/името Дуросторум от латински език би трябвало да звучи "Дурустор" на румънски (ако беше наследен пряко от латински). Тя/То обаче е заимстван от среднобългарски (не от старобългарски! важно!) и за това звучи Дырстор или Дристор на румънски (старото име на Силистра).
Също така Викус Петра (село Камък) от латинско/древно време сега се казва Камена и е име на село в румънска Добруджа. Ако беше наследен пряко от латински щеше да се каже Пятра (Камъкът) или Пьетроаса (Каменна). Същото важи и за древния град Карсиум, сега Хыршова, заемка от български (Хърсово).
На ароумнски обаче името на гр. Солун е пряко наследено от латински (народнолатинският облик Салона, съкратена от Тесалона) и звучи Сърунъ/Саруна, със старата "трансформация" на между-съгласната "-л-" в "-р-". Например на румънски латинската дума "сол, солис" (солис в родителен падеж) звучи "соаРе" (не знам как се казва на аромунски но вероятно има много подобна дума и в аромунски).
Според румънските "историци" и "езиковеди" аромуните били румънци обаче те също твърдят че аромуните в Солунско са пастири, дошли късно там от север на р. Дунав (от териториите на Румъния, разположени северно от Дунав или северно от линията на Иречек) (Линията на Иречек и подобни линии са чертите между латинизираното и гърцизираното население на Балканския Полуостров, тоест цялото древно население обитавало земи северно от тази черта е било латинизирано: в това число румънските "историци" и "езиковеди" включват и Добруджа, не само териториите на Румъния, разположени северно от р. Дунав).
Как може не-изконните аромуни да са наследили името на Солун пряко от латински когато те били дошли по-късно там като скитащи хора (номади) докато уж изконните/заседналите жители на Добруджа (румънците) не са наследили имената на Хърсово, Силистра и Камена пряко от латински а са ги заимствали от уж не-изконните номадски българи които са дошли там по-късно и живеят там (в Добруджа) от уж по-късно време в сравнение с румънците.
