С експозицията се отбелязват 100 години от първите открития на археологически паметници под вода в страната ни и 65-годишнината от присъединяването на България към ЮНЕСКО
Автор: Десант
В Артиум център в Несебър бе открита изложбата „Българска подводна археология – 100 години археологически открития под вода / Несебър зад морската завеса“.
Експозицията е организирана от Община Несебър в партньорство с Националната комисия на ЮНЕСКО, Центъра за подводна археология и Министерството на културата.
„Датата на изложбата не е избрана случайно – тя е по повод 37-ата годишнина от вписването на Несебър в листата на ЮНЕСКО“, подчерта в словото си кметът на града Николай Димитров. Той заяви, че всеки, който посети изложбата ще остане впечатлен от интересната информация, особено тази, която фокусира вниманието върху древна Месамбрия.
„С изложбата се отбелязват три важни за страната ни събития: 100 години от първите открития на археологически паметници под вода в България – праисторическото селище Страшимирово във Варненските езера, 65-годишнината от присъединяването на България към ЮНЕСКО и 20-годишнината на Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на подводното културно наследство“, заяви Найден Прахов, директор на Центъра за подводна археология към Министерството на културата и главен асистент в Националния археологически институт към БАН.
Той заяви, че Несебър има всички предпоставки да развие подводен културен туризъм: много добре запазено красиво, подводно природно наследство, внушително подводно културно наследство, добре развита туристическа инфраструктура, лесно посещение на обектите – на малка дълбочина и близо до брега.
Експозицията включва 19 пана, съдържащи богата илюстративна и текстова информация на два езика – български и английски.Изложбата представя възникването и развитието на подводната археология в България, основните археологически обекти под вода и научните проекти за тяхното изследване – праисторически селища и некрополи, потънали антични градове, пристанища и ландшафти, потънали кораби.
Акцентът е представянето на над 60-годишните проучвания на подводното и морско културно наследство на Несебър, започнали през 1960 г., които имат съществен принос за вписването на града в списъка на ЮНЕСКО на 9 декември 1983 г.
При тези дългогодишни проучвания е установено, че приблизително 1/3 от територията на древна Месамбрия днес е под вода, в следствие на покачването на морското ниво и локални тектонични движения. Крепостни съоръжения (стени и кули) и вълноломи са открити от северната, югоизточната и южната страна на полуострова. Зидовете са изградени през различни епохи и с различна техника, те са на различна дълбочина и отстояние от съвременния бряг.
Ранните (V-III в. пр.Хр.) са до 180 м от брега и на дълбочина до 5,5 м, което ги превръща в най-дълбоките антични архитектурни структури, открити в Черно море. Късноантичните ( V- VI в сл. Хр.) са до около 70 м от брега и 2,5 м дълбочина. Местоположението им отразява покачването на морското ниво, промяната на ландшафта и адаптацията на местното население.
В изложбата са използвани снимки и материали от архивите на Центъра за подводна археология, Регионалния исторически музей – Варна, Военноморския музей и лични архиви на участниците в подводните проучвания.
Експозицията представя и виртуален тур на потънали кораби, открити при международния морски археологически проект „Черно море“, предоставен от Културен център „Морско казино“ към Община Бургас.
Изложбата е създадена от Центъра за подводна археология, по покана и с финансиране от Община Несебър. Реализирана е под егидата на Националната комисия на ЮНЕСКО. Експозицията може да бъде видяна до януари 2022.
През началото на 80-те години, няколко поредни подводни експедиции на НЕК документираха потъналите крепостни стени около Несебър. Сегашното брегово укрепване на Несебър лежи в по-голямата си част върху останките на древните крепостни стени, които безвъзвратно са затрупани с бетон.
А тракийската стена лежи по-дълбоко и е извън периметъра на укрепването, затова може пак да се разрови. Тази стена беше известна на Люба Огненова от 1974-та. Ние от НЕК я разровихме със самоделна дълбачка и документирахме.
