Паметникът на Георги Иванов в Атина е единственият на чужденец диверсант
Автор: Борис Цветанов
По БНТ бе излъчена една нелепост, подета мигом от плагиатски малотиражки, че видите ли, прототипът на агент 007 Джеймс Бонд бил българинът Душко Попов.
Всъщност и това си е плагиатство по статия на Любомир Чолаков, отпечатана в „Искам да знам“ през 2019 г., но там е посочен като сърбин, роден в Австро-Унгария, което е вярно и широко известно в цял свят.
Но на някои мераклии да сложат македонските историчари в джоба си, това не им върши работа.
Не си заслужава да се пише за Душан Попов (всъщност Попович) - има стотици статии за него, сам той има книга, пълна с измишльотини за себе си, както твърдят специалисти от Сикрет сървиз.
Но за да сме наясно, читателя трябва да знае, че съчинителят на нелепостите говори по БНТ (на три пъти) за ЦРУ през 1941 г., докато централата е основана през септември 1947 г.
На другите глупости да не се спираме.
За прототипове на Джеймс Бонд, който от половин век не е литературен герой, име или каквото и да било, а институция, различни изследователи сочат поне двадесетина агенти на МИ6. Сам аз съм писал и в „Десант“ за Норман Дейвис, аташе по печата в Английската легация през 1939-41 г., живял на „Аксаков“ 18, където домашната му работничка Сийка Савова всъщност е била агент на легендата Никола Гешев (виж „Джеймс Бонд си тръгва от България с любов“).
За прототип на 007 е смятан суперагентът на Сикрет сървиз Съмърсет Моам, неговите мемоари „Върви, шпионирай“ са печатани и в България в двайсетина броя на списание „Илюстрована политика“ през 1943 г.
Като прототипи на Бонд са сочени приятелят на автора Ян Флеминг Уйлям Стефенсон (за него също сме писали тук) с псевдоним Храбрец, още агентите Сидни Котон, Патрик Дезел -Джоб, Сенди Глен, Майкъл Мейсън, Едуард Йео-Томас, дори членът на Кембриджката петорка Фицлой Маклийн. И поне още толкова.
Самият Душан Попов заема много скромно място. Ян Флеминг се е срещал с него само веднаж в едно казино в Португалия.
Самият Ян Флеминг е и прототип на своя герой, но малцина знаят, че вероятно цялата серия романи (истинските от Флеминг, а не ерзаца след него) са по идея на неговата приятелка, писателка, наставничка, многократно летувала във вилата му в Маями Филис Ботом.
През 1946 г. тя издава романа си „Линията на живота“, в който агентът на МИ6 Марк Чалмърс е на З6 години, с тъмна коса, завършил Итън, доброволец в морското разузнаване, бивш журналист, спортист, пияч, обича изискана храна и красиви жени... Още да разказвам ли?
Ина този фон да погледнем и на един българин, който отдавна е откраднат от поляците (роден е във Варшава) и руснаците, защото баща му е бил полковник от Руската царска армия, без да се задълбочават от това , какъв е по народност. Време е за часът на истината.
Българинът, вербуван от самия Ян Флеминг през 1940 г. се казва Георги Владимиров Иванов, син на полковник Владимир Георгиев Иванов.
По време на бунта срещу Батенберг в Бургас, той е близък с един от ръководителите - Ангел Горанов, син на Петър Горанов (и за него е писано в „Десант“ - виж „Вазов кръщава Бойчо Огнянов на първия бургаски журналист“), спасителя на поне 1000 души от Батак през 1876 г.
Владимир Иванов е поручик в полка на бунтовниците, емигрира заедно с Ангел Горанов, живее известно време в Одеса, офицер както доста българи тогава от Руската армия, командирован задълго (до 1918 г.) във Варшава, тогава в пределите на Руската империя. Данни ми предостави от личния си архив внукът на Петър Горанов Ангел Горанов (съществува създадена от него фондация „Петър Горанов" която е под ръководството сега на сина му Светослав).
През 1910 г. Владимир Иванов се жени за полякинята Леонарда Шайнович. Синът им Георги се ражда през 1911 г. Бракът скоро се разпада и Леонарда забягва с новия си съпруг - гръка Ламбриндис, като взема малкото още дете Георги. Семейството се установява в Солун, Леонарда става Йоаниса.
През 1940 г. след нахлуването на армията на Мусолини тя емигрира в Кайро. 29-годишният Георги Иванов също. По това време там е и капитанът от морското разузнаване Ян Флеминг („моят най-добър разузнавач“ ще напише за него в спомените си шефа на морското разузнаване Джон Годфри), който набира кадри за диверсанти.
Георги Иванов е идеалният кандидат. Владее шест езика, възпитаник е на френския колеж в Солун и университета в Брюксел, готвен за дипломатическа работа, строен красавец, спортист гимнастик, златен олимпийски медал по плуване, великолепен стрелец с пистолет.
Следва специално обучение и през октомври 1941 г. е изпратен в Гърция с надуваема лодка „Lighning“ (гръмотевица, мълния).
Отклоняваме се за миг, заради уточние. Писателите по цял свят обичат да кодират тайни преди всичко в заглавията на книги. В случая в деветия си роман за Джеймс Бонд „Thunderball“(Oперация „Гръмотевична мълния“) от 1961 г. Флеминг е кодирал случаят „Георги Иванов“.
И така - Георги Иванов слиза на брега, но лош късмет. Агенти на Абвера го залавят веднага. Затворен е в кошмарния зандан „Авероф“ край Атина, от който никой не излиза жив. Но това не важи за нашия човек. Той избягва на четвъртия ден.
Следват безпримерни приключения: бидейки отличен плувец, той залага мини на германски кораби, съобщава за дислокации на германски войски, морски съдове, немски планове, води престрелки и се държи като истински 007 - барове, казина, узо, красиви жени, които използва за информаторки...
Агенти на имперската служба за безопасност, пристигнали от Берлин със задача лично от шефа на външното разузнаване Валтер Шеленберг, успяват да се доберат до негова снимка. Афиш с лицето му и обява за награда от 500 000 драхми (сгашна равностойност - около 300 000 долара) са залепени из Атина, Солун, Драма, Кавала...
Предаден (за съжаление от българско семейство, настанено в новите земи), заловен, изведен на разстрел край Атина в края на 1942 г., отчаян опит за бягство, ранен, застрелян!
Днес в Атина има паметник - единственият паметник на чужденец диверсант.
Поради дългогодишната вражда между Гърция и България след Втората световна война, продължила чак до 1980 г., Георги Иванов никога, дори да е имало съмнения, не е вземан предвид като човек с български произход. Иначе е обявен за гръцки герой от Съпротивата.
Поляците също - заради майка му, го смятат за свой национален герой (колкото и да е странно).
Журналистът международник от ТАСС, живял десет години в Гърция - Владимир Малишев, виждайки гроба и името му в атинските гробища, откровено признава, че го приел за българин. Едва по-късно пише, че бил син на полковник от руската армия, без да се задълбочава в произхода.
Това е.
Наши пишман историци, вместо да плагиатстват и да си развинтват фантасмагориите, може да поразмърдат сивите си клетки. Толкова е богата на истински истории България!
Хубаво е да се знае, че още през 1972 г. поляците направиха филм за Йежи - Георги Иванов, превъплътен успешно от Карол Страсбургер.Платното е дело на режисьора Збигнев Кузмински и сценариста Александър Шчибор - Рилски, а в ролите на бойци от гръцката съпротива участват и трима известни български актьори - Кирил Янев, Стойчо Мазгалов и Богомил Симеонов.Спектакълът е силен като екшън и въздействие, има го в нета, но е с полско аудио...
