Преди повече от две години написах кратък разказ. Момиче, безработно, баща безработен, майката на някаква заплатица, едва връзват двата края... И изведнъж момичето намира портмоне - в него над 1000 лева, документи, каквото ви мине през ума.
И момичето започва да търси начин да открие телефонна връзка със собственичката. Така мисли. Има женско име в един от документите.
Опитва странични пътища по данни от документите. Накрая намира. Срещат се. Разбира се не минава без сълзи...
Толкова. Разказът така и не излезе.
Но ето вчера - 13 декември, обади ми се вечерта приятелка от Пловдив. Райка Младенова. Загубила си портмонето. С над 1000 лева.
Райка е с минимална пенсия, парите били от току-що теглен заем за належащи ремонти. Имало и документи.
Плаче по улиците. Моли се на Господ!
Минава час. Тя е отчаяна. И изведнъж телефонът звъни. Непознат номер. Обикновено не вдига. Но този път отговоря. И чува момиче, което й обяснява, че е намерило портмонето й.
Срещат се...
Момичето и нейният приятел, които като истински шерлокхолмсовци успели, тичайки из офиси по следите на документите да открият телефона й, се казват Димита Шикова и Петър Сугарев.
22 годишни. Райка казва, че изглеждали като на 17. Добротата подмладява...
Какво да допълня? Няма. Странно е това оживяване на една измислица.
