Дългоклюните вретенари са вид, който досега не е установяван на територията на България
Автор: Десант
Два дългоклюни (берингови) вретенара (Limnodromus scolopaceus) са наблюдавани на Атанасовското езеро. Това е вид, който досега не е установяван на територията на България. Откритието е направено по време на мониторинга на птиците, който се провежда от екип на БДЗП.
Дългоклюният вретенар е блатна птица, която гнезди по крайбрежието на Аляска, Северозападна Канада и най-североизточните части на Русия. Скитащи индивиди са наблюдавани многократно в Европа. Най-често са регистрирани във Великобритания, но и в Ирландия, Белгия, Германия, Швеция, Норвегия, Дания, Холандия, Италия, Франция, Испания. На Балканския полуостров видът е намиран само в Гърция и то отдавна – през м. май 1962 г.
Находката в Атанасовското езеро за пореден път потвърждава изключителната важност на мястото и огромната отговорност, която страната ни носи за неговото опазване. През последните години основните дейности по опазването на езерото се осъществяват от Българска фондация Биоразнообразие, Българско дружество за защита на птиците, „Черноморски солници“ АД и сдружение „Заедно 2011“ в рамките на посочения по-горе проект, финансиран по програмата LIFE на Европейския съюз.
Тутракан
Интересно че Тутракан се казва на румънски Turtucaia/Туртукая, тоест съгласната "-n"/"-н" е напълно изчезнала (на турски също няма "-н" Turtukaya/Туртукая).
Аз не знам дали турското име е заимствано от румънски език или обратно обаче изглежда че българското име (или бг. облик на името) е най-старото понеже има тази съгласна "-н".
Например в румънски език има диалекти в които до скоро (може би чак до днес днешен, не знам точно) имаше съгласна нь (в български език тя съществува в думи като "нюх"), например в банатски говор или диалект се казва "ursony, ursoanye"/"урсонь, урсоанье" докато в литературен румънски тези думи звучат "ursoi/ursoaie"/"урсой, урсоайе" с "й" (изписан "i"; превод на думите: голяма [мъжка] мечка; голяма женска мечка).
Латинската дума "cuneus"/кунеус (=гвоздей) е станала "cui"/куй на литературен румънски а "cuny"/кунь на банатски като обликът "кунь" е по-стар, по-архаичен в сравнение с литературния/стандартния "куй".
В литературен румънски тази съгласна n'/ny/нь е изчезнала (не знам точно кога, но струва ми се че, когато се появяват първите писани текстове на румънски език (16. век), във Влашко (тоест: и в гр. Олтеница) тя вече беше изчезнала (доколкото си спомням). Само в текстовете от област Банат те присъстват.
В област Влашко на Румъния (тоест: в южна Румъния), в гр. Oltenita/Олтеница (отсрещния дунавски град на гр. Тутракан) се говори литературен румънски, тоест тамошният говор е горе-долу идентичен с литературен/стандартен румънски. Разбира се, че и 1-2 км на юг, в гр. Тутракан се говори (от малкото стари румънци които още живеят там) стандартен румънски.
Тоест там сегашни произношения от рода на "Turtucania"/"Туртуканя" не са възможни. Може би в далечното минало (тоест: преди 16. век, преди да е имало написани текстове на румънски) и тамошният диалект на румънски език да е съдържал "нь" обаче тази съгласна отдавна е изчезнала.
Тоест може би българското име да е заимствано от "старото румънско" *"Turtucania"/"Туртуканя" преди от него да изчезне тази съгласна (този фонем) "нь" и преди името да започне да се произесе "Туртукая" (Въпреки че тогава името би следвало да звучи Тутраканя на български, а не просто Тутракан.)
Това е само теоретично. Много по-вероятно обаче е че румънците са заимствали името от българите и не са могли да го произнесат с "нй", така че от Тутраканя (румънско приспособление) те са направили първо Тутракая и после Туртукая.
Съществува и възможността че първоначално българското име е било Тутракань и после то е станало Тутракан (подобно на старобълг. "конь, день) въпреки че най-вероятно "Тутракан" няма старобългарски (тоест славянски) произход.
Както и да е, независимо дали първоначалното име на този град на български е било "Тутракан" или "Тутракань", румънското приспособление вероятно е било съществително от женски род Тутракая (понеже невъзможността на румънците да изговорят "ТутракаНЯ"), после Туртакая или Тутрукая, а най-накрая Туртукая.
А после турците заимствали тази дума от румънски език.
Обаче, възможно е и румънското име да е било заимствано от турски, а не обратно. Тоест турското име да е било пряко заимствано от български език, а румънското име едва след това да е било заимствано от турски език. Тоест възможно е че румънското име се е появило късно и е трето хронологически, като най-старият облик (запазен в настоящо време) е българският (Тутракан), след това турския и едва след това румънския.
