Предстои мащабно разследване за установяване на всички относими към случая обстоятелства по предвидения в закона ред
Автор: Десант
Прокурор в Софийска градска прокуратура (СГП) и следователи в отдел „Следствен“ на СГП на основание и по реда на чл. 159 от НПК са палучили изисканите от БДЖ документи, относими към водено от СГП наказателно производство.
Делото е образувано въз основа на постъпил в СГП сигнал от бившия служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията по повод Одитен доклад от 06.10.2021 г. за извършен одитен ангажимент на тема: „Проверка на проведена процедура по реда на ЗОП с предмет: „Извършване на техническа поддръжка за 5-годишен период на дизелови мотрисни влакове серия 10 и електрически мотрисни влакове серии 30 и 31“, собственост на „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД и изпълнението на сключения договор“.
Поради фактическата и правна сложност на случая разследването е възложено на екип от следователи в отдел „Следствен“ към СГП.
В хода на разследването се изследват обстоятелствата относно възлагането и реализирането на проведена открита процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП), касаеща поддръжката на дизелови и електрически мотриси, собственост на „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД.
Предмет на разследване са както обстоятелствата, свързани с подготовката на обществената поръчка, така и със сключването и изпълнението на договора за ремонт с фирмата изпълнител през 2019 г.
Предстои да се установи дали срещу извършените по договора плащания е имало реално извършени дейности от изпълнителя, както и дали фирмата изпълнител е имал ресурса да извършва възложените ѝ ремонтни дейности. Прогнозната стойност за 5-годишен период на действие на договора е 137 001 704,46 лв. без ДДС.
В одитния доклад, който е постъпил в СГП, се съдържат твърдения за множество нарушения при подготовката, сключването и изпълнението на договора, като прокурорите и разследващите органи въз основа на събраните доказателства ще преценят дали нарушенията съставляват престъпления, извършени от длъжностни и/или недлъжностни лица.
Предстои мащабно разследване за установяване на всички относими към случая обстоятелства по предвидения в закона ред.
За резултатите обществеността ще бъде своевременно информирана.
България не дължи нищо на Русия/руснаците:
какво е направил средновековния руски княз Светослав/Святослав на България?
Или може би Киевска Русия беше украинска държавност, а не руска? Така ли, сега руските историци са "историци" а украинските историци са истинските историци?
Изглежда че "Велика Русия" не е толкова велика, щом там няма истински историци.
Обаче и повечето (доколкото ми е известно) "руски" войници освободили България след руско-турската война от 1877-8. бяха всъщност етнически украинци (редом до истински руснаци, финландци, молдовци и т.н.).
Сега ако повечето означава абсолютно болшинство (повече от 50% от тях, повече от войниците от всичките други народности взети заедно, вкупно) или относително болшинство (повече от войниците от всичките други народности взети отделно, обаче под 50% от тях) не знам.
(Колко от тях са от днешната русифицирана руско-езична източна Украйна (области Луханск/Луганск и Донецк) или от Крим пак не знам. Не е никак лесно да кажеш кой е етнически украинец и кой е етнически руснак.)
Някои от украинските историци имат претенции и спрямо днешни парчета от Русия:
Східна Слобожанщина
https://uk.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%85%D1%96%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D0%BB%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B0%D0%BD%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B0
"Східна Слобожанщина (Подоння, Північна Слобожанщина, Острогощина[1], Острогожчина) — етнічні українські землі[2], що нині розташовані в межах Курської, Білгородської та Воронізької[3] областей Російської Федерації[...]"
https://uk.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%85%D1%96%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D0%BB%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B0%D0%BD%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B0#%D0%86%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%96%D1%8F
"У часи Русі — Курське князівство та частина Чернігівської Землі."
Слободска Украйна
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BB%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%A3%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0
"По време на Гражданската война в Русия Слободска Украйна е разделена между Русия и Украйна."
Не само че Светослав е окупирал части от България, той е отслабил България като държава и е помогнал на византийците да окупират източна България (след като византийците са се скарали с руснаците/украинците и са успели да ги изгонят от България) до създаването на Второто Българско Царство, тоест за повече от столетие.
За сравнение, западна България е продължила още около 40 години да е само номинално под византийски контрол.
"The outcome of the war was a complete Byzantine victory, and Tzimiskes decided to take full advantage. Although he initially recognized Boris II as the legitimate Bulgarian tsar, after the fall of Dorostolon his intentions changed. This became evident during his triumphal return to Constantinople, where the emperor entered the Golden Gate behind a wagon carrying an icon of the Virgin Mary as well as the Bulgarian regalia, with Boris and his family following behind Tzimiskes. When the procession reached the Forum of Constantine, Boris was publicly divested of his imperial insignia, and at the church of Hagia Sophia, the Bulgarian crown was dedicated to God.[52][53]
This marked the symbolic end of Bulgaria as an independent state, at least in Byzantine eyes. Byzantine generals were installed in the eastern parts of the country along the Danube."
"Sviatoslav defeated the Bulgarian ruler Boris II[39] and proceeded to occupy the whole of northern Bulgaria."
[...]
"Sviatoslav decided to move his capital to Pereyaslavets in the mouth of the Danube due to the great potential of that location as a commercial hub."
https://en.wikipedia.org/wiki/Pereyaslavets
"Pereyaslavets (East Slavic: Переяславец) or Preslavets (Bulgarian: Преславец) was a trade city located near mouths of the Danube. The city's name is derived from that of the Bulgarian capital of the time, Preslav, and means Little Preslav [...] In Greek it was also known as Presthlavitza [...] Several theories exist regarding the exact location of the city: either at Preslav or in its vicinity in Bulgaria, or at Isaccea, Nufaru, Murighiol or Jurilovca in Romania."
[...]
"Excavations have identified a late 10th century Byzantine fortress at the village of Nufaru, Romania[1] (known as Prislav until 1968), on the Sfantu Gheorghe branch of the Danube, just 11 km east of Tulcea, which may indicate it was the location of the Presthlavitza mentioned in Byzantine source."
https://en.wikipedia.org/wiki/Nuf%C4%83ru
"Nufaru is a commune in Tulcea County, Northern Dobruja, Romania, thought to be the short-lived ancient capital of Kievan Rus, Pereyaslavets,[3] and called Prislav until 1968."
