Това сподели вирусологът проф. Радка Аргирова в диалог с министър-председателя Кирил Петков
Автор: Десант
"В края на април-май в страните с висока имунизация ще затихне всеобщата неуравновесеност. При нас обаче, изгледът е да се превърнем в страна с ендемично разпространяване на вируса. Възможно е да трябват нови ваксини за обособени региони, акции за имунизация. България има заплаха да стане коронавирус гето, освен това състояние. Ако това стане, повярвайте ми, никой няма да желае да пристигна тук нито на екскурзия, нито за бизнес."
Това сподели вирусологът проф. Радка Аргирова в разговор с министър-председателя Кирил Петков. Запис от срещата бе предоставен на медиите.
Проф. Аргирова съобщи, че хората със сърдечно-съдови болести не би трябвало да имат притеснения от имунизация срещу коронавирус. Според нея, описани са единични случаи при млади мъже, които чувстват дискомфорт, но това не може да бъде съображение човек да не се имунизира.
Хората с диабет също би трябвало да се ваксинират, споделя още проф. Аргирова. Тя изясни, че хора с наднормено тегло са фактически доста по-изложени на действието на вируса.
Вирусологът заяви, че в Световната здравна организация (СЗО) се стартира концепцията за страните с ниско ваксинално покритие, да бъдат отделени в обща алена зона, с която да се работи по различен метод – за достъп за там и от там. Нещата са извънредно съществени, сподели проф. Аргирова.
Според премиера Кирил Петков България би трябвало да каже "не желаеме да сме коронавирус гето ".
"Последното нещо, което желая, е да закачат към името на България - "коронавирус дестинация". Надявам се хората да схванат, че не може да сме последни по всичко. Тук става въпрос за нас, за нашите деца, за нашата икономическа система ", коментира Кирил Петков.
Украинците сами смятат белоруски език за единствения приемственик и на старо-източно-славянски език (общо-източно-славянски език; на руски наименован "Древнерусский язык), и на по-късния му облик рутенски език (на руски: Западнорусский язык).
Защо:
"белоруски език" се казва на укр. "білоРУСЬКА мова"
"Староруски език" (тоест староизточнославянският/общоизточнославянския) се казва на укр. "давньоРУСЬКА мова" (тоест някак си "давно-руски език")
"Рутенски език" се казва на укр. "староукраїнська мова" (или "РУСЬКА мова")
"руски език" се казва на укр. "російська мова"
"русински език" се казва на укр. "русинська мова"
Тоест, номенклатурно/терминологично на украински език думата "руська" присъства само в "білоРУСЬКА, давньоРУСЬКА и РУСЬКА мова", тоест за украинците белорусите са единствените които са запазили прилагателното "руська" в името на езика им (като са добавили "бело-" напред). Всичките други: руснаците, русините и самите украинци нямат име на език и народ които да има пряка връзка с общоизточнославяните и общоизточнославянски език.
Това важи и за полската номенклатура с едно изключение: вместо "староукраїнська мова" (употребена от украинците), те използват "jezyk ruski", а вместо "давньоРУСЬКА мова" имат "jezyk staroruski".
Като се има предвид wiki-редовете по-долу:
"Згідно з теорією професора К. М. Тищенка, у лексичному плані найближчою до української є білоруська мова (84 % спільної лексики), потім польська (70 % спільної лексики), словацька (68 % спільної лексики) та російська мова (62 % спільної лексики)[48]. Для прикладу, за своїм лексичним складом англійська мова відрізняється від голландської на 37 %, а шведська від норвезької на 16 %."
може да се стигне до извода че украински език е само диалект на белоруския.
Горе-долу украински и белоруски по речников състав са като български и "македонски" (северномакедонски). А и по другите критерии: фонетичния инвентар, граматиката.
Защо не може да се каже че белоруски език бил украински диалект само обратното важи? Защото белоруски език е единствения запазил "-руська" в името си (изразен и на украински, и на полски, и на белоруски).
Също така и немците са наричали Беларус "Weissruthenien" (тоест "Бяла Украйна", "Белоукрайна") като под съществителното "Ruthenen" те имаха предвид украинците, а не руснаците като "Weissrussland" (тоест Бяла Русия) е по-ново име, а "Belarus" е най-новото и единствения политически коректен. "Weiss" = "бял" на немски.
"Згідно з теорією професора К. М. Тищенка, у лексичному плані найближчою до української є білоруська мова (84 % спільної лексики), потім польська (70 % спільної лексики), словацька (68 % спільної лексики) та російська мова (62 % спільної лексики)[48]. Для прикладу, за своїм лексичним складом англійська мова відрізняється від голландської на 37 %, а шведська від норвезької на 16 %."
"Old East Slavic (traditionally also: Old Russian,[3] Belarusian: старажытнаруская мова; Russian: древнерусский язык; Ukrainian: давньоруська мова) was a language used during the 10th–15th centuries by East Slavs[4] in Kievan Rus' and its successor states, from which the Belarusian, Russian, Rusyn, and Ukrainian languages later evolved."
[...]
Some scholars replaced the anachronistic “Russian” with an adjective for Rus', using the name Rus'ian, Rusian (with one "s"), or Rus' language (Ukrainian: давньоруська мова, romanized: davn’orus’ka mova),[7][3][6] although these are less commonly used forms.
"Староукраінська мова — українська мова XIV—XVIII ст. Тогочасна назва — руська мова (мова Русі). Спадкоємниця давньоруської (давньоукраїнської) мови. Побутувала на українських теренах Литви, Польщі, Молдови та Війська Запорозького (сучасні Україна, Білорусь, Польща, Молдова)."
"Рутенският език, известен също като старобеларуски, староукраински или западноруски, е бил източнославянски език с историческо значение. Той се е говорел след 1569 г. в източните славянски територии на Полско-литовската държава."
Западнорусский язык [...]белор. старабеларуская мова, укр. староукраїнська мова, польск. jezyk ruski) — восточнославянский язык, имевший распространение в Западной Руси и Молдавском княжестве.
[...]
Западнорусский письменный язык — один из официальных[9][10][11] письменно-литературных языков Великого княжества Литовского с XIV века по 1696 год[12][13][14], а также восточнославянских воеводств Королевства Польского (после 1569 г.) и Молдавского княжества, как язык делопроизводства и литературы. Развился на базе письменности Древней Руси. В его основу легли западные (старобелорусский и староукраинский) диалекты восточных славян, а также элементы церковнославянского (преимущественно украинско-белорусского извода) и польского языков[6][15][5]. К концу XVII века на территории ВКЛ как язык делопроизводства был полностью вытеснен польским языком[6].
[...]
Литературный язык Великого княжества Литовского сложился в актовой письменности государства на основе преимущественно белорусских говоров около Вильно и центральных районов современной Белоруссии[30] (согласно Я. Станкевичу — на южно-полоцких говорах, которые одновременно были восточными говорами центрального диалекта[31]). На ранних этапах формирования языка присутствовало влияние южноволынских и северноволынских (или южнобелорусских) говоров ВКЛ.
В актовых записях Великого княжества Литовского XIV−XV веков преобладают диалектные черты украинского типа, но уже к концу XV века они сменяются белорусскими[6]. При короле Сигизмунде Августе южный тип языка исчезает полностью в делопроизводстве ВКЛ. В это время язык литовской канцелярии выступает уже как язык наиболее близкий к белорусским говорам около Вильно. В этом языке растворился и полоцкий тип актового языка, который раньше выступал в виде самостоятельной формы.
veraltete Bezeichnung für das Gebiet des heutigen Weißrussland
Belarus
"Belarus [...] (belarussisch Беларусь bzw. traditionell russisch Белоруссия Belorussija; amtliche Vollform: Рэспубліка Беларусь (belarussisch) bzw. Республика Беларусь (russisch), deutsche Transkription Respublika Belarus [...ʲ], deutsch Republik Belarus), im deutschen Sprachraum auch Weißrussland, ist ein osteuropäischer Binnenstaat mit der Hauptstadt Minsk."
https://de.wikipedia.org/wiki/Belarus
Ruthenien
https://de.wikipedia.org/wiki/Ruthenien
In der Habsburger- und insbesondere der Osterreichisch-Ungarischen Monarchie bezeichnete man 1772–1918 die ostslawischen (ukrainischsprachigen) Reichsangehorigen amtlich als Ruthenen. Davon abgeleitet:
die Sprachbezeichnung ruthenisch fur ukrainisch
gelegentlich die Bezeichnung Ruthenen auch fur die ukrainischsprachige Bevolkerung im Russischen Reich
Spatestens mit dem Ende des Habsburgerreichs definierten sich dessen ostslawische Untertanen zumeist als Ukrainer.
Die ostslawische Mischbevölkerung der Nordkarpaten, verteilt auf die Slowakei, Polen und die Ukraine, zweifellos ein Teil der Ruthenen nach fruheren Definitionen, wird heute zumeist als Russinen bezeichnet.
Най-ранното име за норвежки и шведски език е "датски", тоест "датски" се появява първо в историческите източници и се отнася и за бъдещите шведски и норвежки езици/народи, за всички скандинавци (и за жителите на Исландия и о. Ферое) . Тоест "датски" изпълнява за скандинавските езици същата роля като "руски" за източните славянски езици/народи.
Old Norse
https://en.wikipedia.org/wiki/Old_Norse
The 12th-century Icelandic Gray Goose Laws state that Swedes, Norwegians, Icelanders, and Danes spoke the same language, donsk tunga ("Danish tongue"; speakers of Old East Norse would have said dansk tunga). [...] Today Old Norse has developed into the modern North Germanic languages Icelandic, Faroese, Norwegian, Danish, and Swedish, of which Norwegian, Danish and Swedish retain considerable mutual intelligibility while Icelandic remains the closest to Old Norse.
[...]
Most of the innovations that appeared in Old Norse spread evenly through the Old Norse area. As a result, the dialects were very similar and considered to be the same language, a language that they sometimes called the Danish tongue (Donsk tunga), sometimes Norse language (Norront mal), as evidenced in the following two quotes from Heimskringla by Snorri Sturluson:
Both Dani and Nordmanni probably derived from terms that could be used in Scandinavia with a more general meaning: later texts in Old Norse used the term donsk tunga, the ‘Danish language’, as a way of referring to the broader Norse world.
3
Ник
24.12.2021 22:28:43
0
0
"Хора",като професорката трябва да бъдат дадени под съд за престъпление срещу човечеството,за насилие и геноцид! Как ги търпи майката земя такива изроди-нечовеци!
2
Старобг. е правилн. име
23.12.2021 23:54:43
0
0
Поправка: Става дума за "староцърковнославянски", а не за "староцърковнословенски" в това изречение:
<<Носителите на т.н. "староцърковнословенски" език (който има като основа солунския диалект) са станали българи (първоначално те себе си се казаха славяни).>>
чрез думите "първоначално те себе си се казаха славяни" това имах предвид:
The name of the language in Old Church Slavonic texts was simply Slavic ([...] slověnĭskŭ językŭ),[13] derived from the word for Slavs ([...] slovene), the self-designation of the compilers of the texts.
Different strains of nationalists have tried to 'claim' Old Church Slavonic; thus OCS has also been variously called Old Bulgarian, Old Croatian, Old Macedonian or Old Serbian, or even Old Slovak, Old Slovenian.[14] The commonly accepted terms in modern English-language Slavic studies are Old Church Slavonic and Old Church Slavic.
The term Old Bulgarian[15] (German: Altbulgarisch) is the only designation used by Bulgarian-language writers. It was used in numerous 19th-century sources, e.g. by August Schleicher, Martin Hattala, Leopold Geitler and August Leskien,[16][17] who noted similarities between the first literary Slavic works and the modern Bulgarian language.
Наистина има много общи за старобългарски ("староцърковнославянски") и новобългарски черти, които липсват в днешния "македонски" "език" (освен "щ"/"жд"):
Имаше твърде много думи с ударение на последната или пред-последната сричка в "староцърковнославянски", за разлика от думите в "мк." "език" които са винаги с ударение на третата сричка на думата (броена от зад, тоест: пред-пред-последната сричка)
В староцърковнославянски имаше съгласна "х", докато в "мк." "език" почти я няма: леп (=хляб), бев (=бях)
The term Old Bulgarian[15] (German: Altbulgarisch) is the only designation used by Bulgarian-language writers.
[...]
The term is still used by some writers but nowadays normally avoided in favor of Old Church Slavonic.
"Староцърковнославянски" и "старославянски" са погрешни имена. Единственото правилно е старобългарски (с теоретичен възможен вариант старо-църковно-български).
Използването на "старославянски" вместо "староцърковнославянски", въпреки че не е източник на объркване с името на праславянски език (тоест общославянски език, език от които произхождат всичките славянски езици), също не е правилно название за старобългарски език понеже старословенските текстове от Брижинските ръкописи също могат да бъдат наречени "старославянски" (а и "староцърковнославянски" понеже става дума за текстове които всички са църковни), като словенците са само един от славянските народи а словенски език е само един от славянските езици.
Особено ако се има предвид че помежду езика от Брижинските ръкописи и езика от най-старите "староцърковнославянски" текстове съществуват само диалектни различия, тоест става дума за един и същ език, написан с две азбуки (латиница и глаголица).
https://en.wikipedia.org/wiki/Old_Church_Slavonic
Old Church Slavonic[1] or Old Slavonic [...] [a] was the first Slavic literary language.
[...]
As the oldest attested Slavic language, OCS provides important evidence for the features of Proto-Slavic, the reconstructed common ancestor of all Slavic languages.
Notes
a. It is also known as Old Church Slavic,[1][2] Old Slavic [...], Paleo-Slavic (Paleoslavic), Palaeo-Slavic (Palaeoslavic),[3] (not to be confused with Proto-Slavic), or sometimes as Old Bulgarian, Old Macedonian or Old Slovenian.[4][5][6][7][8][9][10]
Proto-Slavic is the unattested, reconstructed proto-language of all the Slavic languages. It represents Slavic speech approximately from the 2nd millennium B.C. through the 6th century A.D.[1]
1
Старобългарски а не староцърко
23.12.2021 13:22:11
0
0
Брижински паметници
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B8%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8
Фрайзингенските (Брижинските) листи (откъси, ръкописи, молитви) (на словенски: Brizinski spomeniki, т.е. Брижински паметници) са най-старият известен съхранен паметник на старословенски език, като същевременно са и най-старият славянски паметник на латиница.
https://en.wikipedia.org/wiki/Freising_manuscripts
"The manuscripts were found bound into a Latin codex (manuscript book).[2] Four parchment leaves and a further quarter of a page have been preserved. They consist of three texts in the oldest Slovene dialect. Linguistic, stylistic and contextual analyses reveal that these are church texts[...]
The precise date of the origin of the Freising Manuscripts cannot be exactly determined; the original text was probably written in the 9th century. In this liturgic and homiletic manuscript, three Slovene records were found and this miscellany was probably an episcopal manual (pontificals). The Freising Manuscripts in it were created between 972 and 1039, most likely before 1000. The main support for this dating is the writing, which was used in the centuries after Charlemagne and is named Carolingian minuscule."
Твърди се че въпросните старословенски текстове са написани първоначално през 9. век а Брижинските паметници са по-късен препис от 10. или 11. век. като 10. век е по-вероятна "дата". Твърди се също че тексът е написан в Австрия (област Каринтия).
4 забележки:
Първо: защо не се казва този език староцърковнословенски щом всичките текстове написани на него са църковни?
Второ: практически тогава (през 9., 10. или даже през началото на 11. век) старословенски и старобългарски (международно познат под името "староцърковнославянски") бяха 2 говора на един и същ език (изписани с 2-3 различни азбуки: латиница и глаголица - кирилицата се появява по-късно).
Тоест имаме 2 "кодифицирани" диалекта на един и същ език, и двата са църковни.
Носителите на този старословенски език са станали днешните словенци (независимо дали текстът произхожда от Австрия или Словения, тоест независимо дали беше предназначен за австрийските словенци (и днес има словенско малцинство в Австрия), за словените в Словения или за и двете категории).
Носителите на т.н. "староцърковнословенски" език (който има като основа солунския диалект) са станали българи (първоначално те себе си се казаха славяни). Едва през най-новото време (19.-20. век) те са станали "етнически македонци", тоест са започнали да имат "македонско" национално самоопределение (не знам точно дали болшинството от тях все пак не се смятат себе си за (славяно-езични) етнически гърци, но предполагам че поне 1-2 от тях са с "македонско" национално съзнание (тук "македонско" означава "северно-македонско", а не древно-македонско). Вероятно твърде малко от тях (ако въобще има 1 такива жител) още се смятат себе си за българи.
Под " носителите на 'староцърковнославянски' " разбирам днешните жители на села Сухо и Висока (вижте по-долу цитата от книгата "Българска диалектология на Стойко Стойков)
Тогава защо да не е коректно името "старобългарски език" вместо "староцърковнославянски език" при положение че той е бил изграден върху стария солунски говор, а носителите му са станали българи (преди да станат "македонци" в последните 1-2 векове)?
Защо на днешните словенците да им се позволи да наричат езика от Брижинските ръкописи старословенски при положение че между него и съвременника си "староцърковнославянски" имаше само диалектни различия, тоест те бяха един и същ език, тоест църковният "старословенски език" се оказа само диалект на "староцърковнославянския" понеже:
а) всичките старословенски текстове запазени до днес са църковни
б) словенски (независимо дали старо- или ново-/настоящото) език е само включен в категория славянски езици, а думата "славянски" е съставна част от името "староцърковнославянски". Тоест "староцърковнославянски" важеше за всичките славянски народи или не? Тогава той би трябвало да бъде променен в "староцърковнославянски БЕЗ словенски (език)"
http://macedonia.kroraina.com/jchorb/st/st_2_b_maked.htm#zapadnorupski
Българска диалектология
Ст. Стойков
ИИ. ТЕРИТОРИАЛНИ ДИАЛЕКТИ
Б. ГЕОГРАФСКО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ
БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ ВЪВ ВАРДАРСКА И ЕГЕЙСКА МАКЕДОНИЯ
ЗАПАДНОРУПСКИ ГОВОРИ
Ха юг от българско-гръцката граница между долните течения на Струма и Места и на изток от ятовата граница се оформя югозападната част на големия рупски диалектен масив. В него се очертават по-ограничени диалектни формации.
С о л у н с к и г о в о р
"Несъмнено най-голям интерес представя говорът в околностите на Солун, представен най-добре в селата Висòка и Сухò, разположени в Лъгадинско, северно от Солун.
[...]
Общоприето е схващането, че солунският говор е запазил най-добре чертите на Кирило-Методиевия език. Всъщност тъкмо данните от солунския говор, системно разкрити първоначално от В. Облак, отхвърлят окончателно и по безспорен начин панонската теория за старобългарския език и утвърждават неговия български генезис."
3) Най-ярката черта на "староцърковнославянски" беше наличието на съгласните групировки "щ" и "жд" където и предишният славянски език (общо-славянски, пра-славянски) имаше други съгласни, и (хронологически) последвалите го. Например: къща, чужд.
Тази групировки "щ" и "жд" понастоящем има само в (ново)български, всичките други славянски езици (с изключение на 2-3 думи на сръбски език и "македонски" "език" която са повлияни от старобългарски): свещеник, опщ(и) на сръбски/"македонски" вместо очакваните/закономерните "свеченик"/"опчи" на сръбски и "свекьник"/"опкь" на "македонски" (свеченик и опчи са налице в хърватски език). "Македонски" "език" има повече такива думи от сръбския: "помош" вместо "помокь", "надеж" вместо "надегь", които са българските "помощ" и "надежд(а)". "Помощ" често пъти се произнася "помош" и от българите. Само в официални или престижни обстоятелства българите изговарят "помоЩ".
("Щ" съществува в сръбски и "македонски" в много думи, обаче това са различни казуси: селище, градище са налице и на сръбски, и на "мк.", и на бг.)
Това е най-важната фонетическа черта които отличава моравската редакция на старобългарски от най-ранните старобългарски текстове написани в днешна Бг. или Северна Македония. И тя отсъства от днешния "македонски" "език".
Защо тогава старобългарски език да е наричан "староцърковнославянски"? Или да бъде пре-кръстен "старомакедонски" (както би искали някои от македонистите)?
4) Днешната фаза/днешният облик на солунски говор (както още се говори той в селата Сухо и висока) е рупска/рупски. Рупските говори са от по-голямата група на източните български говори, докато литературният/стандартният/кодифицираният "македонски" който се говори днес в РСМ е западен български диалект (или смес от западни диалекти)
Коя езиковедска връзка/приемственост същестува тогава между старобългарски и днешният "македонски"?
Според българските езиковеди разложки и гоцеделчевски говор са западни рупски говори (както и солунския и драмско-серския които се говорят в Гърция), тоест са от групата на източни български говори, за разлика от "мк." "език" докато петрички и благоевградски говор са западни бг. говори (подгрупа "югозападни"), тоест по-приличат на "мк." "език" от солунския, разложкия и гоцеделчевския.
