Почти половината от запитаните посочват, че най-важното нещо за тях на коледните празници, е времето със семейството и приятелите
Автор: Десант
79% от българите правят коледна украса и спазват традициите на Бъдни вечер. Почти половината посочват, че най-важното нещо за тях на коледните празници, е времето със семейството и приятелите. Това става ясно от социологическо изследване на агенция Тренд.
67% от българите декларират, че ще купуват подаръци за предстоящите празници за свои близки, роднини и приятели. С увеличаването на възрастта намалява делът на хората, които ще подаряват подаръци. Най-вече тези, които ще купуват подаръци, са хората на възраст 30-39 г. и 40-49 г.
Данните показват, че жените са по-ангажирани с този процес – 73% от жените споделят, че ще купуват подаръци, докато при мъжете делът е 60%. В сравнителен план, след настъпване на пандемията от COVID-19 и през декември 2020, и през декември 2021 г., се е увеличил делът на хората, които посочват, че няма да купуват подаръци за предстоящите празници.
79% посочват, че спазват традициите на Бъдни вечер, а 17%, че не ги спазват. Тези, които заявява, че не ги спазват, са най-вече представители на религиозните малцинства.
Над половината (58%) от българите посочват, че имат и собствени семейни традиции свързани с коледните и новогодишните празници, а 39% от българите нямат такива собствени семейни традиции.
По отношение на украсата за празниците, то 79% посочват, че ще украсят дома си. С увеличаването на възрастта намалява делът на хората, които ще украсяват дома си за празниците. Живеещите в Столицата в най-голям дял декларират, че ще украсят домовете си.
80% ще прекарат Коледа в населеното място, където живеят, а едва 11% в друго населено място в страната. 1% ще бъдат в чужбина за Коледа. Както в предходни проучвания на „Тренд“ свързани с коледните и новогодишни празници, то и в това проучване данните показват, че мнозинството от българите празнуват Коледа, там където живеят. Това се дължи най-вече на семейния характер на празника.
През 2021 г. най-важното за българите за коледните празници е времето със семейството/ приятелите – 49%. За 20% от българите е важно настроението/ коледният дух. Най-младите на възраст 18-29 г. в най-голям дял споделят, че настроението/ коледния дух е най-важно за тях, когато става дума за коледните празници.
Спазването на традициите са важни за 7% от българите, а за 6% най-важното свързано с коледните празници са почивните дни. Сред другите важни за българите неща са коледните ястия, подаряването/ получаването на подаръци, пазаруването/ подготовката за празниците.
Поправка: Става дума за "староцърковнославянски", а не за "староцърковнословенски" в това изречение:
<<Носителите на т.н. "староцърковнословенски" език (който има като основа солунския диалект) са станали българи (първоначално те себе си се казаха славяни).>>
чрез думите "първоначално те себе си се казаха славяни" това имах предвид:
The name of the language in Old Church Slavonic texts was simply Slavic ([...] slověnĭskŭ językŭ),[13] derived from the word for Slavs ([...] slovene), the self-designation of the compilers of the texts.
Different strains of nationalists have tried to 'claim' Old Church Slavonic; thus OCS has also been variously called Old Bulgarian, Old Croatian, Old Macedonian or Old Serbian, or even Old Slovak, Old Slovenian.[14] The commonly accepted terms in modern English-language Slavic studies are Old Church Slavonic and Old Church Slavic.
The term Old Bulgarian[15] (German: Altbulgarisch) is the only designation used by Bulgarian-language writers. It was used in numerous 19th-century sources, e.g. by August Schleicher, Martin Hattala, Leopold Geitler and August Leskien,[16][17] who noted similarities between the first literary Slavic works and the modern Bulgarian language.
Наистина има много общи за старобългарски ("староцърковнославянски") и новобългарски черти, които липсват в днешния "македонски" "език" (освен "щ"/"жд"):
Имаше твърде много думи с ударение на последната или пред-последната сричка в "староцърковнославянски", за разлика от думите в "мк." "език" които са винаги с ударение на третата сричка на думата (броена от зад, тоест: пред-пред-последната сричка)
В староцърковнославянски имаше съгласна "х", докато в "мк." "език" почти я няма: леп (=хляб), бев (=бях)
The term Old Bulgarian[15] (German: Altbulgarisch) is the only designation used by Bulgarian-language writers.
[...]
The term is still used by some writers but nowadays normally avoided in favor of Old Church Slavonic.
"Староцърковнославянски" и "старославянски" са погрешни имена. Единственото правилно е старобългарски (с теоретичен възможен вариант старо-църковно-български).
Използването на "старославянски" вместо "староцърковнославянски", въпреки че не е източник на объркване с името на праславянски език (тоест общославянски език, език от които произхождат всичките славянски езици), също не е правилно название за старобългарски език понеже старословенските текстове от Брижинските ръкописи също могат да бъдат наречени "старославянски" (а и "староцърковнославянски" понеже става дума за текстове които всички са църковни), като словенците са само един от славянските народи а словенски език е само един от славянските езици.
Особено ако се има предвид че помежду езика от Брижинските ръкописи и езика от най-старите "староцърковнославянски" текстове съществуват само диалектни различия, тоест става дума за един и същ език, написан с две азбуки (латиница и глаголица).
https://en.wikipedia.org/wiki/Old_Church_Slavonic
Old Church Slavonic[1] or Old Slavonic [...] [a] was the first Slavic literary language.
[...]
As the oldest attested Slavic language, OCS provides important evidence for the features of Proto-Slavic, the reconstructed common ancestor of all Slavic languages.
Notes
a. It is also known as Old Church Slavic,[1][2] Old Slavic [...], Paleo-Slavic (Paleoslavic), Palaeo-Slavic (Palaeoslavic),[3] (not to be confused with Proto-Slavic), or sometimes as Old Bulgarian, Old Macedonian or Old Slovenian.[4][5][6][7][8][9][10]
Proto-Slavic is the unattested, reconstructed proto-language of all the Slavic languages. It represents Slavic speech approximately from the 2nd millennium B.C. through the 6th century A.D.[1]
2
Старобългарски е правилно
23.12.2021 13:26:55
0
0
Брижински паметници
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B8%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8
Фрайзингенските (Брижинските) листи (откъси, ръкописи, молитви) (на словенски: Brizinski spomeniki, т.е. Брижински паметници) са най-старият известен съхранен паметник на старословенски език, като същевременно са и най-старият славянски паметник на латиница.
https://en.wikipedia.org/wiki/Freising_manuscripts
"The manuscripts were found bound into a Latin codex (manuscript book).[2] Four parchment leaves and a further quarter of a page have been preserved. They consist of three texts in the oldest Slovene dialect. Linguistic, stylistic and contextual analyses reveal that these are church texts[...]
The precise date of the origin of the Freising Manuscripts cannot be exactly determined; the original text was probably written in the 9th century. In this liturgic and homiletic manuscript, three Slovene records were found and this miscellany was probably an episcopal manual (pontificals). The Freising Manuscripts in it were created between 972 and 1039, most likely before 1000. The main support for this dating is the writing, which was used in the centuries after Charlemagne and is named Carolingian minuscule."
Твърди се че въпросните старословенски текстове са написани първоначално през 9. век а Брижинските паметници са по-късен препис от 10. или 11. век. като 10. век е по-вероятна "дата". Твърди се също че тексът е написан в Австрия (област Каринтия).
4 забележки:
Първо: защо не се казва този език староцърковнословенски щом всичките текстове написани на него са църковни?
Второ: практически тогава (през 9., 10. или даже през началото на 11. век) старословенски и старобългарски (международно познат под името "староцърковнославянски") бяха 2 говора на един и същ език (изписани с 2-3 различни азбуки: латиница и глаголица - кирилицата се появява по-късно).
Тоест имаме 2 "кодифицирани" диалекта на един и същ език, и двата са църковни.
Носителите на този старословенски език са станали днешните словенци (независимо дали текстът произхожда от Австрия или Словения, тоест независимо дали беше предназначен за австрийските словенци (и днес има словенско малцинство в Австрия), за словените в Словения или за и двете категории).
Носителите на т.н. "староцърковнословенски" език (който има като основа солунския диалект) са станали българи (първоначално те себе си се казаха славяни). Едва през най-новото време (19.-20. век) те са станали "етнически македонци", тоест са започнали да имат "македонско" национално самоопределение (не знам точно дали болшинството от тях все пак не се смятат себе си за (славяно-езични) етнически гърци, но предполагам че поне 1-2 от тях са с "македонско" национално съзнание (тук "македонско" означава "северно-македонско", а не древно-македонско). Вероятно твърде малко от тях (ако въобще има 1 такива жител) още се смятат себе си за българи.
Под " носителите на 'староцърковнославянски' " разбирам днешните жители на села Сухо и Висока (вижте по-долу цитата от книгата "Българска диалектология на Стойко Стойков)
Тогава защо да не е коректно името "старобългарски език" вместо "староцърковнославянски език" при положение че той е бил изграден върху стария солунски говор, а носителите му са станали българи (преди да станат "македонци" в последните 1-2 векове)?
Защо на днешните словенците да им се позволи да наричат езика от Брижинските ръкописи старословенски при положение че между него и съвременника си "староцърковнославянски" имаше само диалектни различия, тоест те бяха един и същ език, тоест църковният "старословенски език" се оказа само диалект на "староцърковнославянския" понеже:
а) всичките старословенски текстове запазени до днес са църковни
б) словенски (независимо дали старо- или ново-/настоящото) език е само включен в категория славянски езици, а думата "славянски" е съставна част от името "староцърковнославянски". Тоест "староцърковнославянски" важеше за всичките славянски народи или не? Тогава той би трябвало да бъде променен в "староцърковнославянски БЕЗ словенски (език)"
http://macedonia.kroraina.com/jchorb/st/st_2_b_maked.htm#zapadnorupski
Българска диалектология
Ст. Стойков
ИИ. ТЕРИТОРИАЛНИ ДИАЛЕКТИ
Б. ГЕОГРАФСКО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ
БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ ВЪВ ВАРДАРСКА И ЕГЕЙСКА МАКЕДОНИЯ
ЗАПАДНОРУПСКИ ГОВОРИ
Ха юг от българско-гръцката граница между долните течения на Струма и Места и на изток от ятовата граница се оформя югозападната част на големия рупски диалектен масив. В него се очертават по-ограничени диалектни формации.
С о л у н с к и г о в о р
"Несъмнено най-голям интерес представя говорът в околностите на Солун, представен най-добре в селата Висòка и Сухò, разположени в Лъгадинско, северно от Солун.
[...]
Общоприето е схващането, че солунският говор е запазил най-добре чертите на Кирило-Методиевия език. Всъщност тъкмо данните от солунския говор, системно разкрити първоначално от В. Облак, отхвърлят окончателно и по безспорен начин панонската теория за старобългарския език и утвърждават неговия български генезис."
3) Най-ярката черта на "староцърковнославянски" беше наличието на съгласните групировки "щ" и "жд" където и предишният славянски език (общо-славянски, пра-славянски) имаше други съгласни, и (хронологически) последвалите го. Например: къща, чужд.
Тази групировки "щ" и "жд" понастоящем има само в (ново)български, всичките други славянски езици (с изключение на 2-3 думи на сръбски език и "македонски" "език" която са повлияни от старобългарски): свещеник, опщ(и) на сръбски/"македонски" вместо очакваните/закономерните "свеченик"/"опчи" на сръбски и "свекьник"/"опкь" на "македонски" (свеченик и опчи са налице в хърватски език). "Македонски" "език" има повече такива думи от сръбския: "помош" вместо "помокь", "надеж" вместо "надегь", които са българските "помощ" и "надежд(а)". "Помощ" често пъти се произнася "помош" и от българите. Само в официални или престижни обстоятелства българите изговарят "помоЩ".
("Щ" съществува в сръбски и "македонски" в много думи, обаче това са различни казуси: селище, градище са налице и на сръбски, и на "мк.", и на бг.)
Това е най-важната фонетическа черта които отличава моравската редакция на старобългарски от най-ранните старобългарски текстове написани в днешна Бг. или Северна Македония. И тя отсъства от днешния "македонски" "език".
Защо тогава старобългарски език да е наричан "староцърковнославянски"? Или да бъде пре-кръстен "старомакедонски" (както би искали някои от македонистите)?
4) Днешната фаза/днешният облик на солунски говор (както още се говори той в селата Сухо и висока) е рупска/рупски. Рупските говори са от по-голямата група на източните български говори, докато литературният/стандартният/кодифицираният "македонски" който се говори днес в РСМ е западен български диалект (или смес от западни диалекти)
Коя езиковедска връзка/приемственост същестува тогава между старобългарски и днешният "македонски"?
Според българските езиковеди разложки и гоцеделчевски говор са западни рупски говори (както и солунския и драмско-серския които се говорят в Гърция), тоест са от групата на източни български говори, за разлика от "мк." "език" докато петрички и благоевградски говор са западни бг. говори (подгрупа "югозападни"), тоест по-приличат на "мк." "език" от солунския, разложкия и гоцеделчевския.
1
Внимание на Румънско/Румъния/В
23.12.2021 11:43:34
0
0
1.
Внимание на Румъния!!!
Бивш посланик на Молдова в Румъния, Михай Грибинча: "Най-доброто решение би било за Румъния да мобилизира армията си и да 'вземе под защита' територията на бивша Бесарабия", когато Русия ще нападне Украйна
Mihai Gribincea, fost ambasador al Rep. Moldova la Bucuresti: „Solutia cea mai buna ar fi ca atunci cand Rusia va incepe atacul asupra Ucrainei, trupele romane sa se puna in miscare si sa ia sub aparare teritoriul fostei Basarabii”
Това е румънизиран молдовец, етнически молдовец който е с румънско национално самоопределение.
Статията не ясна: коя "бивша Бесарабия" има предвид Грибинча?
Под "Бесарабия" (историческа област) се разбира цялата територия между р. Прут и р. Днестър, тоест тя включва и днешни украински земи: западната част на украинската административна област Одеса (където живеят твърде много българи + гагаузи, украинци и руснаци, като молдовците/румънците са нищожно малцинство) + районът на гр. Хотин (включен в укр. административна област Чернивци/Черновци)
[Укр. област Черновци е съставена от Северна Бесарабия (районът на гр. Хотин), Северна Буковина (районът на гр. Черновци) + района на гр. Херца (който е нито бесарабски, нито буковински)]
Това може да се каже че е "бивша Бесарабия" понеже от 1940 г. тя е разделена помежду съветската република Молдова и съветската република Украйна (от 1991 г. независимата държава Молдова и независимата държава Украйна), тоест тя не съществува повече като единно нещо.
Тоест този бивш посланик на Молдова в Румъния призовава Румъния и Молдова да нападнат Украйна и да откраднат земи от нея, възползвайки се от руското нападение над Украйна!!! Под повод че Русия, може би, няма да се спира на р. Прут (днешна граница между Румъния и Молдова/Украйна) а ще атакува и Румъния!!!
Разбира се, че САЩ и другите големи държави-членки на НАТО няма да позволят това (особено че НАТО е отбранителна организация, а не нападателна).
Има и възможността че под "бивша Бесарабия" Грибинча разбира "само" днешна Молдова БЕЗ Приднестровието, като Приднестровието е разположено на изток от р. Днестър, тоест географски не е бесарабска територия (с изключение на гр. Бендер/Тигина който е разположен на запад от р. Днестър и същевременно е и част от Приднестровието; може би и малко брой села близо до гр. Бендер)
Това е малко вероятно понеже Приднестровието там живеят доста молдовци + Приднестровието е смятано от 99% от молдовските "историци" (независимо дали с молдовско или румънско национално самоопределение) за изконна молдовска територия, въпреки че е разположено на изток от р. Днестър е това е мнението и на много от румънските "историци" (те са "по-умерени" понеже знаят че Велика Румъния не включваше Приднестровието, а само гр. Бендер който представлява малка част от днешното Приднестровие а те милеят за Велика Румъния, така както тя беше в реалността, тоест без Приднестровие).
Плюс това би означавало че Грибинча признава че Приднестровие не е част от "бивша Бесарабия", тоест истинската/географска Бесарабия и че държава Молдова на сила държи болшинството от жителите на Приднестровие пленници на молдовската държавност, без да имат исторически (или които да било други) права. Понеже болшинството на жителите на Приднестровие е съставено от руснаци, украинци които не искат да са жители на Молдова (или за Румъния).
Така че той призовава Румъния (членка на НАТО) да нападне Украйна, по пример на врага на НАТО, Русия!!!
Разбира се че има предвид и Северна/Украинска Буковина и Южна Добруджа като части на Велика Румъния, така че бъдете внимателни!
Вие като про-руски настроен народ не се знае дали САЩ (които на практика ръководи НАТО) няма да позволи на Румъния да ви нападне и да открадне Южна Добруджа (за разлика от вас, украинските мразят руснаците) с повод че про-руската България иска да помогне на Русия като тя прави всичко възможно да саботира НАТО (това може и да се окаже чиста лъжа, България може и да има про-Западно правителство, няма значение, западняците знаят че вие обичате Русия)
2.
България не дължи нищо на Русия/руснаците:
какво е направил средновековния руски княз Светослав/Святослав на България?
Или може би Киевска Русия беше украинска държавност, а не руска? Така ли, сега руските историци са "историци" а украинските историци са истинските историци?
Изглежда че "Велика Русия" не е толкова велика, щом там няма истински историци.
Обаче и повечето (доколкото ми е известно) "руски" войници освободили България след руско-турската война от 1877-8. бяха всъщност етнически украинци (редом до истински руснаци, финландци, молдовци и т.н.).
Сега ако повечето означава абсолютно болшинство (повече от 50% от тях, повече от войниците от всичките други народности взети заедно, вкупно) или относително болшинство (повече от войниците от всичките други народности взети отделно, обаче под 50% от тях) не знам.
(Колко от тях са от днешната русифицирана руско-езична източна Украйна (области Луханск/Луганск и Донецк) или от Крим пак не знам. Не е никак лесно да кажеш кой е етнически украинец и кой е етнически руснак.)
Някои от украинските историци имат претенции и спрямо днешни парчета от Русия:
Східна Слобожанщина
https://uk.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%85%D1%96%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D0%BB%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B0%D0%BD%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B0
"Східна Слобожанщина (Подоння, Північна Слобожанщина, Острогощина[1], Острогожчина) — етнічні українські землі[2], що нині розташовані в межах Курської, Білгородської та Воронізької[3] областей Російської Федерації[...]"
https://uk.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%85%D1%96%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D0%BB%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B0%D0%BD%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B0#%D0%86%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%96%D1%8F
"У часи Русі — Курське князівство та частина Чернігівської Землі."
Слободска Украйна
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BB%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%A3%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0
"По време на Гражданската война в Русия Слободска Украйна е разделена между Русия и Украйна."
Не само че Светослав е окупирал части от България, той е отслабил България като държава и е помогнал на византийците да окупират източна България (след като византийците са се скарали с руснаците/украинците и са успели да ги изгонят от България) до създаването на Второто Българско Царство, тоест за повече от столетие.
За сравнение, западна България е продължила още около 40 години да е само номинално под византийски контрол.
"The outcome of the war was a complete Byzantine victory, and Tzimiskes decided to take full advantage. Although he initially recognized Boris II as the legitimate Bulgarian tsar, after the fall of Dorostolon his intentions changed. This became evident during his triumphal return to Constantinople, where the emperor entered the Golden Gate behind a wagon carrying an icon of the Virgin Mary as well as the Bulgarian regalia, with Boris and his family following behind Tzimiskes. When the procession reached the Forum of Constantine, Boris was publicly divested of his imperial insignia, and at the church of Hagia Sophia, the Bulgarian crown was dedicated to God.[52][53]
This marked the symbolic end of Bulgaria as an independent state, at least in Byzantine eyes. Byzantine generals were installed in the eastern parts of the country along the Danube."
"Sviatoslav defeated the Bulgarian ruler Boris II[39] and proceeded to occupy the whole of northern Bulgaria."
[...]
"Sviatoslav decided to move his capital to Pereyaslavets in the mouth of the Danube due to the great potential of that location as a commercial hub."
https://en.wikipedia.org/wiki/Pereyaslavets
"Pereyaslavets (East Slavic: Переяславец) or Preslavets (Bulgarian: Преславец) was a trade city located near mouths of the Danube. The city's name is derived from that of the Bulgarian capital of the time, Preslav, and means Little Preslav [...] In Greek it was also known as Presthlavitza [...] Several theories exist regarding the exact location of the city: either at Preslav or in its vicinity in Bulgaria, or at Isaccea, Nufaru, Murighiol or Jurilovca in Romania."
[...]
"Excavations have identified a late 10th century Byzantine fortress at the village of Nufaru, Romania[1] (known as Prislav until 1968), on the Sfantu Gheorghe branch of the Danube, just 11 km east of Tulcea, which may indicate it was the location of the Presthlavitza mentioned in Byzantine source."
https://en.wikipedia.org/wiki/Nuf%C4%83ru
"Nufaru is a commune in Tulcea County, Northern Dobruja, Romania, thought to be the short-lived ancient capital of Kievan Rus, Pereyaslavets,[3] and called Prislav until 1968."
