Прекъснатите здравноосигурителни права на гражданите се възстановяват, при условие че заплатят всички дължими здравноосигурителни вноски за последните 60 месеца
Автор: Янко Крумов
До 31 март хората, които сами внасят задължителните си здравноосигурителни вноски (например трайно безработни, които не получават обезщетение за безработица и не се осигуряват от държавата и др.) и не са регистрирани като самоосигуряващи се по смисъла на Кодекса за социално осигуряване, ще продължат да плащат по 26 лева.
До края на март се запазва минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица - 650 лв. Според Закона за здравното осигуряване, неосигурените на друго основание се осигуряват върху доход, не по-малък от половината от минималния месечен доход за самоосигуряващите се лица. Така здравноосигурителната вноска за тях се изчислява в размер на 8% върху не по-малко от 325 лв. и не повече от 3000 лв. месечно.
Срокът за внасяне на тези вноски е до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, напомнят от НАП. Здравноосигурителната вноска за месец януари 2022 г. трябва да се внесе най-късно до 25 февруари 2022 г.
Всички, за които възниква задължение сами да внасят здравноосигурителните си вноски, подават в НАП декларация Образец 7, припомнят още от приходната агенция. Тя се подава електронно с персонален идентификационен код /ПИК/ на НАП или КЕП, чрез портала за електронни услуги или в офиса на приходната агенция по постоянен адрес, в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който е възникнало задължението за внасяне на здравноосигурителните вноски на това основание. Санкцията за неподаване на тази декларация е от 500 до 1000 лева.
Здравноосигурителните права на гражданите, които се осигуряват за своя сметка, се прекъсват, ако не са внесени повече от три дължими месечни вноски за период от 36 месеца. Периодът се брои до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ.
Прекъснатите здравноосигурителни права на гражданите се възстановяват, при условие че заплатят всички дължими здравноосигурителни вноски за последните 60 месеца. Правата се възстановяват от датата на заплащане на всички дължими здравноосигурителни вноски за този период.
Гражданите могат да направят справка за здравноосигурителния си статус, както и да проверят периодите без данни за здравно осигуряване, чрез електронната услуга на НАП, която е със свободен достъп в Портала на НАП.
Справка за здравния статус клиентите на администрацията могат да направят и на телефон: 0700 18 700 /на цена, съгласно тарифата на съответния оператор/. Услугата е автоматична и изисква само въвеждане на ЕГН чрез клавиатурата на телефона. Освен това системата дава данни и за всички месеци и години, за които не са платени задължителните здравноосигурителни вноски. Справката за здравен статус по телефона работи 7 дни в седмицата, 24 часа на ден.
Според румънката "журналистка" "румънците цивилизовали българите в Южна Добруджа" когато тази земя беше част от Румъния.
По някои критерии наистина румънците бяха по-напреднати от бг., обаче по други те изоставаха, например процентът неграмотни в Румъния беше твърде по-голям от бълг., така че определено не може да се твърди подобна тъпотия.
Това обаче е мнението на голямото болшинство румънци.
Aici e buna expresia cu paharul jumatate plin si jumatate gol. Intr-adevar, se vorbea de o misiune civilizatoare, adica sa aducem civilizatia apuseana unei populatii inapoiate si inculte.
Romaniei ii reusise asta, intr-o oarecare masura, in Cadrilater, in teritoriul cedat ulterior Bulgariei.
Sunt aspecte legate între ele, dar diferite in esenta.
Atitudinea civilizatoare cu care Romania a intrat in Transnistria a fost una care s-a manifestat cu aroganta fata de populatia ucraineana, pe care o privea ca inapoiata și lenesa.
[...]
Dar cand au intrat in Odessa au ramas surprinsi de caracterul sofisticat al culturii rusofone din Odessa.
[...]
Privind Dobrogea de Sud, acolo era o alta perspectiva a Romaniei, la fel, de altfel, ca si Dobrogea de Nord. Acolo s-a dus o politica de schimbare a compozitiei etnice, de romanizare, au fost adusi etnici din Romania si din Balcani.
Si in Transnistria voiau sa faca acelasi lucru, in perspectiva. Adica, pe de o parte, sa educe populatia, sa o faca mai culta si mai civilizata, iar, pe de alta parte, pregateau planurile de expulzare a acestora.
Гугъл превод:
Antonescu's stake, as mentioned in the book, was an almost personal one, the decision to cross the Dniester had been made in terms of a civilizing vocation, out of a frustration that Romania was always seen as a small culture and a small nation. He wanted to prove that Romania is in fact a civilizing power, but it did not work out.
Here is a good expression with the glass half full and half empty. Indeed, there was talk of a civilizing mission, that is, to bring Western civilization to a backward and uneducated population.
Romania had succeeded in this, to a certain extent, in the Quadrilater, in the territory later ceded to Bulgaria.
There are related issues, but they are essentially different.
The civilizing attitude with which Romania entered Transnistria was one that manifested itself arrogantly towards the Ukrainian population, which it regarded as backward and lazy.
[...]
But when they entered Odessa, they were amazed by the sophisticated nature of Russian-speaking culture in Odessa.
[...]
Looking at South Dobrogea, there was a different perspective of Romania, as well as North Dobrogea. There was a policy of changing the ethnic composition, of Romanianization, ethnicities were brought from Romania and the Balkans.
In Transnistria, they wanted to do the same in the future. That is, on the one hand, to educate the population, to make it more cultured and civilized, and, on the other hand, to prepare their expulsion plans.
2.
С такива хора ли искате вие да се сътрудничите в Черноморския еврорегион?
Вижте какви думи кметицата на община Михаил Когълничану/Когалничану има да каже за българите.
Тя се казва Анкуца Даниела Белу, е аромънка (тоест влахиня от Албания, Гърция, РСМ или Южна България) като аромъните, без разлика дали са с аромунско или румънско етническо/национално самоопределение са най-големите мразители на българите от всичките жители/граждани на Румъния (редом до турците и татарите или чак по-големи от тях, като и румънците обикновено или ненавиждат Бг. или са безралични).
"Acest personaj luminat, nationalist si bogat, al carui destin a atins un dramatism coplesitor, si-a pierdut patru frati si toate proprietatile, fiind vanat de ucigasii bulgari aflati in solda grecilor. Refugiat in tara mama, Celea si familia sa numeroasa s-au stabilit in anul 1925 in Cadrilater, unde a primit 300 de hectare in folosinta. In anul tragic 1940, cand Romania a pierdut Ardealul, Basarabia si Cadrilaterul, bulgarii l-au izgonit din nou pe batranul aroman, care ajunsese iarasi bogat, cu sute de animale, caserii, cinci case si nenumarate acareturi."
Гугъл превод:
This enlightened, nationalist and rich character, whose destiny reached an overwhelming drama, lost four brothers and all his property, being hunted by the Bulgarian killers on the Greek payroll. Refugee in the mother country, Celea and her large family settled in 1925 in Cadrilater, where she received 300 hectares in use. In the tragic year of 1940, when Romania lost Transylvania, Bessarabia and the Quadrilateral, the Bulgarians again drove out the old Aromanian, who had become rich again, with hundreds of animals, barracks, five houses and countless mites.
