Открита е петиция за възстановяване на граничния пункт
Автор: Десант
ГКПП Ивайловград-Кипринос отвори врати през 2010 година, но не работи от началото на т.нар. Ковид пандемия. Стотици хора от град Ивайловград и околните села, работеха най-вече през летните месеци в Гърция. Причината е огромната безработица в този район на България. Сутрин хората отиваха на работа и след това се връщаха в Ивайловград, защото разстоянието е от порядъка на 10-20 км.
Последствията от това вече над две години безумно затваряне, доведоха стотици хора от града да живеят на прага на бедността.
Граничен контролно-пропускателен пункт Ивайловград-Кипринос (на кратко ГКПП Ивайловград-Кипринос) свързва Ивайловград с Орестиада, Димотика, Александруполис и околните селца. Хиляди гърци идваха в Ивайловград, както и Ивайловградчани отиваха в Гърция на пазар и почивка.
През летните месеци в събота и неделя имаше и автобусна линия Ивайловград-Александруполи, благодарение на която хората можеха да си позволят да отидат на море, дори и за един ден.
Всички тези ползи и за двете страни от над две години ги няма! А най-близкият ГКПП с Гърция е през Свиленград. Пътят до там обаче е поне час, и още час до Гърция.
Каква е причината ГКПП „Ивайловград-Кипринос“ да бъде затворен след 10 години работа?
Въпросът задава Мартин Гергов, автор на петицията „Да отворим ГКПП "Ивайловград - Кипринос". Пунктът не работи от началото на т.нар. Пандемия!“
Гергов е изпратил писмо по темата за затварянето на ГКПП „Ивайловград-Кипринос“ до президента на РБългария преди провече от 2 месеца. Отговор до момента няма.
ГКПП Ивайловград-Кипринос има над 20-годишна история.
Investor.bg споделя, че най-активни действия по темата са предприети през 1999 г., когато в град Орестиада е подписан план за действие между тогавашния областен управител на Хасково – Христо Василев и неговия колега от област Еврос Георгиос Долиос. Това е първият официален документ за договарянето на пункта. Две години по-късно в Държавен вестник Министерският съвет на България обявява процедура за новия пункт.
Стефан Танев, който е кмет на Ивайловград по това време и кметът на Кипринос Михаил Странджелис подписват през 2003 г. официално споразумение за сътрудничество и изразяват категоричното си мнение за отварянето на границата. На 20 януари 2005 г. Министерският съвет одобрява българския проект на спогодба за изграждане на ГКПП при Ивайловградското село Славеево. На 14 април 2006 г. премиерите на България и Гърция Станишев и Караманлис подписват в София спогодба за новия пункт.
И чак на 9 септември 2010 година е ГКПП „Ивайловград-Кипринос“ е открит. Тогава се чества и 130-тата годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Гърция. Към тази дата това е петият пункт на българо-гръцката граница. На церемонията по откриването му присъстват тогавашните президенти на България и Гърция – Георги Първанов и Каролос Папуляс.
„И след цялата тази история днес ГКПП „Ивайловград-Кипринос“ днес не работи вече над 2 години! Това не е нормално! И каква е причината за да не работи? Едни казват, че нямало кой да стои и да прави т.нар. Ковид проби. Или пък друга е причината, но каква? Държавите видимо не ги е грижа за цялата тази история и за целия този народ в тези части на страните. Или просто нямат финансов интерес?“ - възмущава се Мартин Гергов.
Който иска да подкрепи петицията за отварянето на граничния пункт, може да го направи ТУК.
Вижте какви думи кметицата на община Михаил Когълничану/Когалничану има да каже за българите.
Тя се казва Анкуца Даниела Белу, е аромънка (тоест влахиня от Албания, Гърция, РСМ или Южна България) като аромъните, без разлика дали са с аромунско или румънско етническо/национално самоопределение са най-големите мразители на българите от всичките жители/граждани на Румъния (редом до турците и татарите или чак по-големи от тях, като и румънците обикновено или ненавиждат Бг. или са безралични).
"Acest personaj luminat, nationalist si bogat, al carui destin a atins un dramatism coplesitor, si-a pierdut patru frati si toate proprietatile, fiind vanat de ucigasii bulgari aflati in solda grecilor. Refugiat in tara mama, Celea si familia sa numeroasa s-au stabilit in anul 1925 in Cadrilater, unde a primit 300 de hectare in folosinta. In anul tragic 1940, cand Romania a pierdut Ardealul, Basarabia si Cadrilaterul, bulgarii l-au izgonit din nou pe batranul aroman, care ajunsese iarasi bogat, cu sute de animale, caserii, cinci case si nenumarate acareturi."
Гугъл превод:
This enlightened, nationalist and rich character, whose destiny reached an overwhelming drama, lost four brothers and all his property, being hunted by the Bulgarian killers on the Greek payroll. Refugee in the mother country, Celea and her large family settled in 1925 in Cadrilater, where she received 300 hectares in use. In the tragic year of 1940, when Romania lost Transylvania, Bessarabia and the Quadrilateral, the Bulgarians again drove out the old Aromanian, who had become rich again, with hundreds of animals, barracks, five houses and countless mites.
1
Мария Иванова
02.02.2022 17:41:30
0
0
Отварянето на ГКПП"Ивайловград-Кипринос" е удобство и необходимост за всички нас. Надявам се скоро да се реши въпроса.
