Ще има сливане на няколко дружества на БДЖ. Това обяви на брифинг транспортният министър Николай Събев. Дружествата "БДЖ Холдинг", "БДЖ-Товарни превози" и "БДЖ-Пътнически превози" ще се слеят в Национална компания "Български държавни железници". Министър Събев представи новия борд на директорите.
Големите цели пред БДЖ е компанията да се модернизира и да излезе на печалба през следващата година. Планирано е да се изготви пътна карта за мерките, необходими за модернизирането на железниците.
Целта е да няма забавяне в графиците, влаковете да тръгват и пристигат навреме, да са приятни за пътуване, както и да има свързаност между градовете.
„До края на 2023 г. ще има здравословно финансово състояние на железопътната система. В момента не предлагаме друга промяна по отношение на пътническите превози и националния бюджет, тъй
като това е свързано с договора за обществен превоз, който се изпълнява“, отбеляза по този повод транспортният министър Николай Събев.
Позицията на Министерството на транспорта и съобщенията е, че приходите в НК БДЖ трябва да се реализират чрез увеличение на пазарния дял и разходите трябва да се управляват много повече от ефективно. Още през първите 6 месеца от старта на промените, ще се забележи много ясна тенденция за това как разходите намаляват и приходите започват да се увеличават.
„Заложили сме много ясни параметри, чрез които ще следим финансовото и функционалното състояние на системата“, посочи Събев.
Той обяви също, че се планира в началото на 2024 г. БДЖ да излезе на българските и международните капиталови пазари.
Андартите не са тормозили бедните българи, а са воювали срещу тях за да си освободят земята, не само от османски турци, а и от онези българи и власи които нямаха гръцко етническо самоопределение.
Така че сравнението с "Църна рука" не е уместно.
Дори Божидар Димитров в омразата му спрямо македонизма беше принуден да признае че древното македонско кралство беше гръцко и че Александър Велики е обединил гърци в една държава: македонското кралство.
(Вижте книгата му "Десетте лъжи на македонизма")
(Знам че той не беше най-престижният български историк обаче той беше, може би, най-известният извън България.
Знам че и повечето български историци не се съгласяват с него, обаче в този случай спорният Димитров беше по-правилен от "по-престижните" български историци.)
Гърците имат исторически права към Егейска Македония.
Но, да кажем че нямат.
Днешното южно българско крайбрежие през 1878 г. когато България отново се появява като полу-държава (тоест автономна област на Османската Империя) беше с относително гръцко болшинство, като българите бяха твърде малко (освен гърци имаше и доста турци и други народности). Не само това. Гърците там бяха изконното население. Това го признават дори част от българските историци/географи от края на 19. век и началото на 20. век.
Например Атанас Иширков в статиите му:
Румънска Добруджа. Географски очерк. // Български преглед кн. 3. 1898. с. 69 – 92.
Румънска Добруджа. Географски очерк. // Български преглед кн. 4. 1898. с. 71 – 99.
пише че гърците са изконни там, за разлика от гърците в Добруджа които са дошли по-късно
(Ако не пише това там, тогава в книжкта "Народописна карта на нова румънска Добруджа" на Стоян Романски, не си спомням точно).
Понастоящем обаче има твърде малко гърци останали да живеят в българското южно крайбрежие, за разлика от Егейска Македония и гръцка Тракия където живеят повече българи.
(Много от тях обаче са или с гръцко, или със северомакедонско, или (в случай на Гръцка Тракия) с турско/помашко национално/етническо самоопределение, обаче това не пречи на българските историци на сила да ги смятат за българи, подобно на румънските "историци" които смятат тамошните аромуни за румънци, въпреки че огромното болшинство от онези хора са или с гръцко, или със собствено аромунско (не-румънско + не-гръцко) етническо самосъзнание.)
Така че българските историци (и не само историци) им се струва че имат права върху Егейска Македония, като удобно "забравят" писаното от Иширков че гърците в Несебър, Поморие и т.н. представляват изконното население на южното българско крайбрежие.
А за българските историци: те твърдят че при заселването на "славяни от български род" (и прабългари) в Добруджа почти нямаше старо/изконно население там, Добруджа беше почти без жители. Може би така е и било.
Обаче през 18. век и началото на 19. век в Добруджа почти (същото "почти") нямаше българи.
Това го пише Любомир Милетич в книгата "Старото българско население в Североизточна България": той изрично пише че цялото българско население на Добруджа е старо само от 100 години, в много редки случаи 150 г. (към 1902 г.), с изключение на някои от градските българи.
Това не включва крайдунавските села с по-старо българско население (гребенци), разположени между гр. Силистра и Тутракан и по на запад от Тутракан до българо-румънската граница от 1913-1940 г., понеже това не е Добруджа. Това е погрешното мнение на румънски "историци", че цялата територия които румънците успяват да откраднат през 1913 г. от българите е Добруджа. Не, Добруджа започва от днешното румънско село Расова (разположено малко по-на-изток от гр. Силистра) до устията на р. Дунав и Черно Море.
Това е горе-долу и мнението на българските историци, обаче те смятат гр. Силистра като географското "начало" на Добруджа, тоест най-западното й населено място.
От Расова към изток, север до Черно Море няма(ше) българско село, обитавано от гребенци, като най-източното гребенско село беше Алмали (днес в Румъния), на запад от Расова.
По-масово българите започват да се заселват в Добруджа едва след руско-турската война 1828-9 г.
Погледнете тази карта и ще видите че цялото днешно южно българско крайбрежие беше гръцко поне до 1878 г.
Guillaume Lejean's Ethnic map of European Turkey and its vassal states, 1861
https://twitter.com/factsbalkan/status/853268044449284097
Алмали
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%B8
"Селото е разположено на 4 километра от Силистра и е част от Община Остров."
