При него всичко е автентично, големите измислици почват след това
Автор: Десант
„Левски, със свойствената негова ловкост лесно избегвал бдителността на падишаховите шпиони. От 1867 той е енергичен деец на националното ни движение. Името му се знае не само във всички български градища, но и по селата. Той внушаваше уважение към себе си не само с физическа сила и храброст, колкото с умението да заинтересова и плени сърцата на слушателите.
„Езикът му работи, главата му сече“ - казваха за него в Букурещ. Имаше желязна воля и самообладание, каквото рядко се срещаше у други юнаци в народното ни движение“.
Георги Яковлев Кирков,
„Васил Левски „Дяконът“. Черти от живота и деятелността му и трагическата кончина“ (1882 г.)
Някога великият Достоевски си го каза чистосърдечно и то се пое от руските писатели: „Всички сме излезли изпод шинела на Гогол“.
У нас нито един от неизброимите автори на книги, студии, статии до ден днешен не е казал подобна мисъл за малката първа биография на Васил Левски, отпечатана преди 140 години. А всичко започва от нея.
Стигна се до там, че и до днес смятаната като икона (някои дори я сочат за първа) биография от Захарий Стоянов още на корицата демонстрира литературна кражба, като използва заглавието на първоизточника: „Васил Левски (Дяконът) черти из живота му“ (1884 г.).
Но докато за Георги Кирков - един от най добрите познавачи на живота и делото на Левски, проф. Иван Стоянов пише: „Той (Георги Кирков, б.а.) най-добре се е справил от всички“, за Захарий Стоянов е категоричен: „При Захарий Стоянов Левски е митологизиран... Нещо повече: 80 процента от фактите са неверни“.
Захарий Стоянов има още голяма и непростима вина пред паметта на Апостола – през 1888 г. ходи в Ловеч, взема документация на Комитета и всичко това изчезва яко дим. Родственици на Дякона също многократно са се оплаквали, че е вземал от тях документи и не ги е връщал.
Колкото до вторият мераклия за славата на голям биограф – Стоян Заимов, написал „Васил Левски Дяконът„ (1895 г.), достатъчно е да видим какво пише първият уредник на музея на Апостола в Карлово Никола Славков: „95 процента от датите и събитията при Стоян Заимов са измислени и нямат нищо общо с действителността“.
Един друг „изследовател“, смятан доскоро за истински и добросъвестен откривател – Данаил Кацев Бурски, бе разобличен от специалистите по палеография и филигранология Б. Христов, Д. Караджова и И. Вутова (Описание на славянски ръкописи в Софийската народна библиотека) като автор на фалшиви приписки върху старинни оригинални документи.
Кой е той
Георги Яковлев Кирков е роден в Плевен на 28 април 1848 г. Учи в Русия, в Николаев, от двадесетгодишен. После физика и математика в Санкт Петербург, но завършва в Одеса. Учителства в Симферопол.
Във времената на руското управление е помощник на софийския губернатор Пьотр Алабин. В онези години издава книгата си и я раздава безплатно на ученици и граждани за първата голяма панихида за Левски през 1882 г.
По това време идеята за паметник на Апостола, приета с овации „за най-деятелний самоутвърждений поборник“ още 1878 г., при кмета Манолаки Тошев е забравена, а закупените материали за градежа са откраднати. След книгата му обаче всичко ще започне наново.
Изключителен ерудит, той е член на Българското книжовно дружество от 1884 г., бил е още народен представител, първи директор на Народната библиотека.
