Той се намира в австрийското градче Ваграйн и през 2019 г. бургаският музей представи с голям успех в него етнографска коледна изложба
Автор: Десант
В австрийското градче Ваграйн съществува музей, наречен „Тиха нощ". Той е посветен на автора на текста на може би най-популярната по света коледна песен — родения в близкия Залцбург свещеник Йозеф Мор. Той пише трогателните строфи през 1816 г. А Ваграйн е последното място, където отецът поет служи и където е погребан след смъртта си.
По идея на Почетното консулство на Австрия с подкрепата на Община Бургас и Културния съюз „Blaues Fenster“ експозицията на ваграйнския музей ще гостува в Бургас.
Кога ще стане това, ще бъде обявено по време на официалната визитата от 12 до 15 май в морския град на заместник-кмета на Община Клайнарл, ръководителят на Туристическия съюз Ваграйн, директора на Културния съюз “Blaues Fenster“, директорът на училището и бивш кмет на Ваграйн.
Посещението се реализира в рамките на проекта „Advent der Kulturen“. Програмата на делегацията предвижда срещи с областния управител на Област Бургас, сбургаския кмет, с директори на училища, посещения на музеите в областния град, на остров Св. Анастасия, Ченгене скеле и в Несебър.
По инициатива на Почетния консул на Австрия в Бургас доц. д-р Радостина Иванова през ноември 2019 г., в рамките на въпросния проект Регионален исторически музей -Бургас представи с голям успех в музея „Тиха нощ“ етнографска коледна изложба.
При гостуването във Ваграйн програма изнесоха фолклорна група от с. Люляково и бургаският ансамбъл „Атанас Манчев“.
В рамките на този проект през 2019 г. пътуваха и учители и ученици от Професионалната гимназия по туризъм, Бургас, които се срещнаха с ученици и учители от училище в община Ваграйн и участваха там в съвместни обучения. Приготвени от българските ученици ястия бяха приети с особен интерес от посетителите на Коледния базар във Ваграйн.
1. Относно Добруджа: българите имат повече права от румънците понеже най-старата топонимия там е българска, дори и пред-славянската (латинска и тракийска/гетска).
Румънските "историци" нямат обяснение защо топонимите Хыршова, Камена, Дырстор/Дристор не са наследени в румънски език от латински, а са заемки от български, ако румънците наистина са живели там отпреди заселването на славяните и прабългарите продължително, без "пауза", до наши дни.
На латински тези селищни имена звучаха: Карсиум, (Викус) Петра (превод: село Камък) и Дуросторум.
В същото време град Солун има аромунско име, пряко наследен от латински език, без българско, даже и без гръцко посредничество, Сърунъ/Съруна.
Тогава, през времето на възникването на името Съруна от Салона, румънците и аромунците живяха заедно като един народ, така че това име може да се сметне и за румънско.
Името на литературния латински език беше Тесалокика, докато на народно-латински Салона.
Румънските "историци" и "езиковеди" и днес твърдят че аромуните са румънци.
Румънските "историци" твърдят че аромуните са дошли в Солунско от днешна Румъния и нямат обяснение как аромунски скитащи пастири са наследили името от латински. докато уседнали румънци (и уж изконни) в Добруджа са заимствали старата топонимия от дошлите по-късно българи.
Просто, истината е че румънците са дошли от Солунско в Добруджа, като са се разминавали с аромуните. Те са дошли там по-късно, след като българите бяха заимствали старата топонимия от латински (и гетски/тракийски) език, а древното латинско име Викус Петра беше станало Камена. Да, там имаше романизирано (не румънизирано! различни неща са) латино-езично население при заселването на славяните и прабългарите, обаче техен късно-латински диалект не беше пра-румънски език, а различен латински диалект.
2. Що се отнася до Македония.
Древно-македонски език (истинският македонски) беше гръцки говор или език който най-много приличаше на гръцки, подобно на днешните латвиййски/литовски езици които най-много приличат на славянските езици (и двете категории са индо-европейските езици). Литовски и латвийски образуват категорията на балтийските езици.
Да предположим че днес няма повече балтийски езици, а руски език е единствения още съществуващ славянски език. Тогава руснаците биха имали исторически права не само спрямо Полша, Беларус, Украйна и т.н. а и спрямо териториите на Латвия и Литва, като най-близък народ на латвийците/литовците.
Това важи и за гърците и Егейска Македония.
3. За българските "историци":
Вие твърдите че при заселването на славяните и прабългарите в Балкански Полуостров ПОЧТИ цялото предишно население беше избито от скитащите народи, тоест ПОЧТИ цялото население на Добруджа, "Егейска Македония", днешните гръцка и турска Тракии.
Това ви давало основание/право да твърдите че тези територии били изконни български земи.
Защо тогава не примените същата логика относно (например) Добруджа на 18. век и пръвата половина на 19. век когато там ПОЧТИ не е имало българи?
Това го твърди дори и Любомир Милетич: той пише че старото българско население в североизточна България (тоест "изконното") беше ПОЧТИ изчезвал през 18-19. век с изключение на градското.
Той даже пише че цялото българско население, разположено южно от Добруджа до тогавашното село Имрихор, беше ново. Това включва целия стар български окръг Варна, както той съществуваше по времето на Милетич.
Българите се заселват в Добруджа предимно след русо-турската война от 1828-9 г. През 1940 г. българите от Северна Добруджа се изселват, ПОЧТИ всички.
А понастоящем отново ПОЧТИ няма българи в Северна Добруджа, както през 18. век и първата половина на 19.
Същото важи и за българите в турска Тракия (след "геноцида на тракийските българи").
Не можете да сте истински историци само с познания на факти обаче без елементарна логика.
Така че и вие сте историчари.
4. А за изконните гърци в южното българско черноморие?
Прочетете Иширков (статиите "Румънска Добруджа"), Романски (Народописна карта на нова румънска Добруджа) и Милетич където те признават че за разлика от северното българско черноморие (Южна Добруджа), по южното (Поморие, Несебър и т.н.) гърците през 1878 г. бяха изконното население, за разлика от бг., турците и останалите народности.
По онова време бг. "историци" имаха чувство за срам, докато после те твърдят и че Цариград е изкорен бъгларски град, и че Александър Македонски беше (пра)българин и т.н.
Нямате предели, нямате срам, обаче нямате и логика и ум, резултат: нямате Пирот, Ниш, "Егейска Македония" и много други земи (част от които наистина изконно български)
