Горски инспектори от Регионална дирекция по горите – Шумен установиха незаконна сеч в землището на село Васил Друмев, съобщават от Изпълнителната агенция по горите.
При извършената проверка горските служители констатирали изсечени дървета в частни земеделски земи без издадено разрешение от общината.
Съставен е констативен протокол, с който са задържани 455 пр. куб. м дърва.
През последните десет дни в района на Регионална дирекция по горите - Шумен са извършени повече от 200 броя проверки. Инспектирани са 41 броя обекти за съхранение на дървесина, 19 обекта за добив на дървесина, 53 броя моторни превозни средства, 63 физически лица, уточняват от ИАГ, без да посочат дали са установени нарушения.
1. Много от аромуните в Румъния наистина не се смятат за румънци.
2. Те многократно се искали да са признати като малцинство
3. Съществува Препоръка 1333 (1997 г.) Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за спазването на аромунски език и култура, отправена към страните-членки на Съвета на Европа
4. Аромунски език наистина съществува, както по критерия на ниската взаимна разбираемост с румънски, така и от гледна точка на историческото езикознание.
Аромунски и румънски произхождат от същия език-родител, точно както руски, белоруски, русински и украински (при последните езикът се казва общоизточнославянски или староруски. Този език-родител не е латински а по-късен негов "потомък", точно както при източните славяни не е общославянският, а по-късния общоизточнославянски.
Както някои от русините/белорусите не се смятат за руснаци, така и много от аромуните не се смятат за румънци.
5. Предполагам че белорусите са признати за национално малцинство в Русия а не просто за руснаци.
Възможно е и русините да са признати за такова, а не за украинци или руснаци.
В Беларус предполагам че руснаците са признати за малцинство, точно както украинците, поляците и т.н.
Защо тогава Румъния да откаже да признае аромунското си национално малцинство?
National composition of population of the Republic of Belarus
"По произход русинският език е източнославянски. Той е най-близко сроден с украинския, защото, за разлика от руския, във всички диалекти на русинския не се наблюдава преминаване на неудареното о в а. Въпреки това, много от русините наричат себе си руснаци, а езика си – руски."
"Някои учени го наричат и общоизточнославянски език. Обаче както терминът староруски език, така и този термин не е напълно точен, понеже голяма част от източните славяни в древността се наричали анти, малка част словени (около езерото Илмен и Ладожкото езеро), а етнонимът рус (русь), се появява не по-рано от 11 век, като отначало не се отнася до всички източни славяни."
"Насупрот поменутим терминима, у појединим круговима се током 20. века појавила склоност ка избегавању руске одреднице у називу језика, што је довело до стварања нових, потпуно вештачких појмова, као што су: "стари источнословенски" језик (староисточнословенски) или "општи источнословенски" језик (општеисточнословенски). Таква терминологија се практикује првенствено у срединама са јаком антируском традицијом.[4]"
