Читателят познава капитан Петко войвода, дивите разкази, безпримерната битка за гроба на Левски, познава и нескопосаните булевардни клевети. Но не познава афористиката на Николай Хайтов.
Никой досега не си е правил труда да извади от контекста на белетристиката, публицистиката, интервютата му, пък най-сетне и от обикновените разговори, афоризмите, с които класикът си служеше под път и над път.
Сократ е оставил стотици крилати фрази, но до една те са от втора ръка – записани от негови ученици и почитатели.
Така е и с много други мъдри хора. Толстой сам е изваждал от контекст афоризми на съвременници, удивлявал се е колко бисери са затворени завинаги във веригите на вестникарски публикации, отправял е апели за последователи.
И ако все пак по света това в една или друга степен се прави от ентусиасти и почитатели, то у нас никога не е стояло и вероятно няма да стои на дневен ред.
Предлагам малка част от „освободени" афоризми – главно от публицистиката на Хайтов.
Изборите са фойерверк, блясък, който бързо гасне и след него настъпва още по-неприятна тъмнина.
Колкото повече се увеличават чиновниците с пълни служебни чанти, толкова повече ще са празни пазарните ни чанти.
Медиите не могат да създават обществено мнение, защото самите нямат лично мнение.
Заслужаващият първа цигулка не я получава, изместват го цигулчици, свирещи по гайдата на управляващите.
Не от кръглите маси, а от обикновените маси зависи икономиката на страната.
Най-бавно се променя мисленето.
Целта на всяка независима организация е да поставя определени хора в зависимост.
Умствено деформираният толкова късно разбира необходимостта от покаяние, че то става излишно.
Индулгенциите са политическа проституция.
Станеш ли мърша, лешоядите вече са над главата ти.
Не можеш ли сам да си вържеш гащите, ще ти ги вържат на врата.
Или сами трябва да пречистим Отечеството си , или ще ни очистят.
Песен извира само от натръпнало от мъка сърце.
Фолклорът е вечно жива вяра, надежда и любов: песента е любовта, пословиците са вярата, приказката - надеждата.
Заспал народ осъмва с пратени на вторични суровини бюстове на будителите си.
Политиката е изкуство и когато за майстор минава занаятчията, получава се пазар с изпочупени грънци.
Първата работа на борещите се за кокъла е да сервират на народа лесносмилаема пихтия.
Не може да се печели война, ако офицерът се постави в зависимост от войниците.
