Как руско психотронно оръжие бе използвано срещу СДС
Автор: Борис Цветанов
Истинската история на света не е историята на войните, както ни се набива в главите от училище още. Атанас Буров казваше, че истинската история е историята на парите.
Моят живот така се завъртя, че десетилетия познавах хора от българското, съветското и руско разузнавания (дори работили и за „Сикрет сървиз“ и ЦРУ) – почти всички рицари на честта. И съм сигурен, че истинската история на света е историята на шпионажа. Защото напразно разни силиконови фльорци обичат да изтъкват, че първата професия била проституцията, истината е,че първата професия на човечеството е шпионажа. Мисля че ще бъде и последната.
Години наред ми се искаше да разкажа тази шпионска игра и все отлагах, а всичко в нея не е просто необичайно, а направо фантастично. Но е истина. А времето ми изтича и аз не искам да отнасям свръхтайни в по-добрия свят.
Великите сили отдавна работят в сферата на психотронното оръжие. В мой текст за най-големия български авантюрист Димитър Адамов Димитров, разказах за опити на ЦРУ с него. КГБ никога не е изоставал от колегиалната институция в Ленгли, често е бил по-наред.
В романа „Седемнадесет мига от живота на истинския Щирлиц“ мимоходом споменах за Операция „Монопол“, замислена от Железния Феликс Дзержински за подготовката на агенти в капиталистическите страни от деца, на които ГПУ (КГБ ) чрез различни действия, включително много пари, да осигури място в политическия елит на страната, за да може един ден тя да бъде контролирана чрез тях.
Ние не знаем дали операцията се е провалила, както официално се смята – нищо в шпионажа не е така, както изглежда. Но съм чувал от руснаци от ГРУ, че може би един агент на „Монопол“ е бил в близкото обкръжение на Чърчил и е имал такова изключително влияние над британския премиер, че забавянето на откриването на Втория фронт от Съюзниците се дължи именно на него. Защото това забавяне всъщност е от полза само на Сталин. Ако откриването на Втория фронт бе станало примерно година по-рано, никога нямаше да има Източен блок, зависим от Кремъл.
Стигнахме до Юрий Андропов (1914-1984). Съветолозите към Държавния департамент на САЩ го определяха като най-интелигентния висш функционер на СССР.
Юрий Андропов
Фанатичен комунист, според някои той стои зад Перестройката, както и че е автор на Операция „Голгота“ – целяща събаряне на съветската система и развихряне на див капитализъм, който да доведе след 50 години до нова революция и построяването на истинският социализъм.
А Андропов имаше специално отношение към България – беше два пъти Герой на НРБ.
Въпреки че популяризиралият „Голгота“ – разузнавачът писател Михаил Любимов, в десетки интервюта споделя, че всичко в нея е било абсолютна негова измислица, все още, вече не в Русия, но в България операцията се смята за самата света истина.
В същото време, за една истинска шпионска игра с далечен удар, макар не с тия подробности, които ще намерите тук, у нас са писали само Росица Тодорова и Пламен Григоров в книгата „Психотронната война“ (изд. Распер, 2019).
Пламен Григоров (1956-2020) беше мой приятел и човек с изключителна информация за свръхсекретните истории, главен редактор на безценното списание „Командос“, автор на две дузини книги, сред които „Специалните служби. Тайните господари на човечеството“, „Свръхчовекът от подземната академия на КГБ“, „Червените барети. Тайните на Враня“, „Новите зомбита“ ( в съавторство с Росица Тодорова). Негова е мисълта, че човек все повече се превръща в рекламен продукт.
Преди точно 50 години председателят на КГБ Юрий Андропов (1967-1982) замисля операция „Р-21“ – разузнавач на 21 век. Той запознава генералния секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев с този високо над „Монопол“ проект за контрол на други страни, като сочи на първо място България.
В услуга на бъдеща мръсна игра се включват политолози, лекари, психолози, екстрасенси, уфолози, както и специалният отдел на КГБ, следящ всичко, което излиза от перата на писатели фантасти.
Доколко проектът е бил от изключителна важност говори фактът, че половин година по-късно Андропов е вече член на Политбюро. За първи път шеф на КГБ е избран на такъв висок пост.
От своя страна, той внимателно подбира кой да заеме поста министър на вътрешните работи на България и изборът му пада на Димитър Стоянов, горещ поклонник на съветска шпионска литература. В личен разговор го запознава с голямата шпионска игра.
В страната ни са подбрани пет момчета, задължително от проблемни семейства или разведени родители, провинциалисти, отличаващи се с интелект и със силна памет. Спираме се на обекта, който условно ще наречем Иванов.
Приспан по времето, в което е бил в казармата, над него са извършени експерименти, каквито дотогава са правени в СССР с десетки осъдени на смърт. Целта е програмиране на личността.
В ход влиза разработката на академик Игор Смирнов (син на легендарния шеф на СМЕРШ Виктор Абакумов), наричан „бащата на психотронното оръжие“ ОМОФОР – универсален ключ към човешката душа.
Академик Игор Смирнов
Обработката на субекта вече е насочена не към съзнанието (способността да се мисли, разсъждава), а към навлизане дълбоко в подсъзнанието, което всъщност контролира 70-90 процента от дейността на човека.
В подсъзнанието на Р-21 се внедрява манипулираща информация, която се превръща по волята на контролиращия като собствени мисли и убеждения, формира вземане на решения и безотказно изпълнение на програмата, без да подозира „зомбирането“.
В България е много популярен един израз, уж изречение от Никола Гешев: „50 години аз ще управлявам България“. Това е абсолютна измислица от един от големите фалшификатори на историята ни, особено що се касае до тайните служби – Петър Япов, който написа дузина книги със събития, съществуващи само в развинтената му фантазия. Достатъчно е да спомена, че според него Тодор Живков лежал през 1939-1941 г. в ломския затвор за конекрадство и там Никола Гешев го вербувал за свой агент!
Изобщо всяко съпоставяне на писаното от Япов с независими източници го уличава в откровени измислици. Ненапразно Радой Ралин го наричаше Петър Ялов.
Затова пък Андропов наистина смяташе България да бъде управлявана от Москва 50 години. Това беше и целта на Операция Р-21 (Разузнавач на 21 век).
Като знае за нея, читателят сам може да си направи нов прочит на събитията около свалянето на Тодор Живков. Но Живков е само косвен продукт на Голямата игра. Началото й е след Десети ноември 1989 г.
Започва внедряването на Иванов в дясното политическо пространство. Други агенти на КГБ му подпомагат в мисията. Всичко се контролира от елитен разузнавач от КГБ. Даването на „заповеди“ обикновено става чрез дума код, която отключва изпълнението на програмата. Думата Иванов получава като вмъкната в телефонен или разговор на четири очи.
КГБ има задачата да се противопостави на завладяването на тайните служби на България от ЦРУ, както и на цялата политика. Разчита се зомбирания Иванов да проявява интерес към политиката, да прояви делови качества, като през цялото време с него невидимо, парапсихологически контактува и му дава задачи специалистът от Москва. Същото се случва и с другите четирима обекти на Р-21.
Иванов е забелязан като активист в СДС и издигнат за депутат. Истинското му активиране става през 1996 г., когато се сближава с основните лидери на СДС. Когато на власт идва Иван Костов, той е вече под кожата на Евгений Бакърджиев (1955- 2021), като сам контролиран, манипулира секретаря на Партията.
Иван Костов
Бих споменал и други имена, но, от една страна, това са още живи хора, от друга – те не са имали понятие, че са под чуждо влияние.
Надеждите на поелите щафетата от Андропов и КГБ хора на ФСБ е един ден Иванов като програма максимум да стигне до министър-председател на България. Или до първи негов заместник. И той има всички шансове за успех. Но не съвсем.
Вероятно натискът на психотронното оръжие над Иванов (и другите четирима Р-21) е бил прекалено силен. Психиката на обекта бавно, но сигурно излиза извън контрол.
Иванов започва да страда от тежки здравословни проблеми – парадонтоза, спане на силна светлина, сексуални смущения, загуба на съзнание, свръхработохолизъм... Това прави впечатление на самия Иван Костов с когото той поддържа близки контакти. Според Пламен Григоров и Росица Тодорова Костов съвсем не е бил неудобен за Москва.
Засечени са много близки контакти на Иванов с Евгений Бакърджиев, станал доста съмнителен за самия Иван Костов в много отношения. И той го отстранява през 1999 г., а по-късно е изключен от Партията. Съмненията се насочват и към Иванов, който поддържа връзки и с други, вече неудобни за Костов хора от близкото обкръжение.
Иванов е изпратен бавно, но сигурно в глуха линия. От другите обекти на експеримента единият се самоубива, друг се разболява от левкемия. За останалите двама поне аз не знам нищо.
Агентът контрольор на Иванов емигрира на Запад. В писмо до списание „Командос“ той пише за опасността за здравето на субектите от подобни психотронни игри, че технологията за контрол на съзнанието е некоректна както към субектите, така и към обществото.
Днес ФСБ е мощна, високоорганизирана институция с неподозирани за нас възможности в областта на психотронното оръжие, особено чрез масово облъчване за контрол над населението. Работата обаче е там, че в много отношения тя е в ръцете на висши олигарси.
Коментар на специалиста:
Савелий Аронов,
член на екип от Института по компютърни психотехнологии под ръководството на академик Игор Смирнов, бащата на психотронното оръжие на СССР
„Академик Игор Смирнов започна с разработването на станции, които чрез излъчване на електромагнитни импулси и къси радиовълни създаваха полета за контрол на поведението на хората в техния обхват.
Това не бе ново, разработвано е още в Третия райх и експериментирано с войници на Вермахта, които, облъчени, проявявали чудеса от фанатична храброст.
Подобни разработки са правени в САЩ, Китай, Израел, Франция, Германия.
Следващият етап на експериментите на Смирнов беше създаване втора личност в човек, която безусловно да изпълнява разпореждания, без това да става достояние на оригинала.
Големият експеримент беше вече личност, слята с контролираната, приемането като собствена воля зададената чрез дума код пряко или по телефона програма. Това се получава чрез въздействие на мозъка при постигната почти клинична смърт, като електроенцефолограмата е почти занулена.
Десетки експерименти над осъдени на най-висша форма на наказание завършват със смърт, докато се получат приемливи резултати.
Искало се е обаче технологично време, няколко години, за да се получи пълно припокриване на двете личности, като обекта действа, убеден че върши всичко по собствена воля.
Наследниците на Юрий Андропов обаче, пришпорени от времето, форсират включването на Иванов (вероятно и други двама от петорката). Което вероятно става фатално и е причината Иванов и другите „да излязат извън релсите“.
Експериментът с Иванов има само частичен успех. Но няма гаранция, че и при останалите двама обекти експериментът е неуспешен.
