Още гасят пожара в иглолистните гори край село Калугерово

1. От книга "Румънско-български речник" на Иван Пенаков, Желязко Райнов, Георги Паунчев (съставители), Ст. Романски, Ст. Илчев (редактори) (гр. София, 1962 г.), стр. 1226:
<<Богдан Иоан (1862-1919 г.) академик, историк, професор по славистика, автор на важни трудове върху румънско-славянските и българските отношения. ВЗЕЛ Е ОТ БЪЛГ. ЧИТАЛИЩЕ В ГР. ТУЛЧА ОРИГИНАЛА НА "МАНАСИЕВАТА ХРОНИКА" И ВЕЧЕ НЕ ГО ВЪРНАЛ; ИЗДАЛ ГО С КОМЕНТАРИИ>>

Богдан, Йоан

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%B4%D0%B0%D0%BD,_%D0%99%D0%BE%D0%B0%D0%BD

Йоан Богдан (25 июля 1864, Брашов — 11 июня 1919, Бухарест) — румынский филолог-славист, автор исследований по славянскому влиянию в румынском языке, основатель славяно-румынской филологии.

Ioan Bogdan

https://ro.wikipedia.org/wiki/Ioan_Bogdan

"Desfasoara o fecunda si asidua activitate de cercetare, descoperind numeroase manuscrise slavo-romane: Analele de la Putna, Cronicile lui Macarie, Eftimie și Azarie, CODICELE DE LA TULCEA.
[...]
"Lucrari publicate
[...]
Cronica lui Manases. Traducere medio-bulgara facuta pe la 1350"

Превод:

Разгръща плодотворна и усърдна изследователска дейност като открива многобройни славяно-румънски ръкописи: Годишниците от манастир Путна, Хрониките на Макарий, Ефтимий и Азарий и КОДЕКСЪТ ОТ ГР. ТУЛЧА
[...]
Публикувани дела
[...]
Хрониката на Манасес. Средно-български превод, направен през приблизително 1350 г.
2. Думата "македонски" в заглавията на речниците (и други книги) на Пулевски не съществува
Той, когато не претендираше че македонците говорят сръбски диалект, не знаеше как точно да нарече "не-българския" и не-сръбски език който му беше роден.
Използването на "славянско-насельенинско-македонска" вместо просто "македонска" в заглавието на книга му: "Славянско-насельенинско-македонска слогница речовска" вероятно означава че той знаеше че думата "македонски" може и да не е притежание само на славяните: вероятно той знаеше че притежава и на гърците, ако не даже предимно на гърците (може би, вместо "гърци" той да е имал предвид власите/аромуните*).
Тоест: "слогницата" (граматиката; гръцка дума) написана от него принадлежеше само на славйнаското население в географската област "Македониа", обаче не беше единствената македонска слогница, като имаше и гръцка слогница/граматика в Македония (и извън Македония), тоест имаше носители на гръцки език като роден език в Македония които си имаха собствена/отделна слогница/граматика (гръцка), тоест гърците също имаха право на думата "македонска" като в Македония нямаше само "славянско население", а и гръцко такова.
Той умишлено избяга да употреби гръцката дума "граматика" и изобретява "славянската" дума слогница като той вероятно ненавиждаше гръцкото население на Македония.
Слогница Речовска
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9F%D1%83%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8#/media/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Slognica_re%C4%8Dovska,_%C7%B4or%C7%B5ija_Pulevski.jpg
*Защо името/думата "македонска" да принадлежи и на власите или даже на първо място на власите?
Понеже Васил Кънчов в книгата си "Орохидрография на Македония" публикувана през 1911 г., на първата страница пише че чрез думата/името "македонци" не само македонските българи се наричат себе си, а и аромуните.
Орохидрография на Македония
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%80%D0%BE%D1%85%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F
<<Основна тема на книгата е орохидрографията на Македония, която според автора е трудна за дефиниране географски или административно, и се дефинира чрез самоидентификация на населението. Според него „местните българи и куцовласи се наричат сами македонци и околните народи ги наричат така, докато турците, арнаутите и гърците от Македония – не се наричат македонци, но използват „Македония“ за обозначане на родната страна“.[1]>>
Орохидрографија на Македонија
https://mk.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%80%D0%BE%D1%85%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%98%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%98%D0%B0
"Основна тема на книгата е орохидрографијата на Македонија, која според авторот тешко се одредува географски или административно, и се дефинира преку етнографската самоидентификација на населението. Според К’нчов, месните Бугари и Куцовласи се нарекуваат самите Македонци и околните народи ги нарекуваат така, а пак Турците, Арнаутите и Грците од Македонија - не се нарекуваат Македонци, но го користат името „Македонија“ за означување на родната земја.[а]"
Добре че бг. историци започват да признаят истината: че малко македонисти е имало и преди 1944 г., даже през далечните 1870-те години имаше такива.
Например: Георги Пулевски.
Този човек първоначално се е смятало за сърбин, а после за "етнически македонец".
През 1873 г. издава в гр. Белград "Речник оТ четири язика". Заглавието все пак не е на сръбски, а на диалектно-български, по-точно на днешния официален език на РСМ, тоест на (северно)македонски; с изключение на българското (и руско) изписване на предлог "от" (на "македонски" се употребява сръбското изписване"оД") и на думата "язика", която на днешен/правилен "македонски" "език" звучи "язици".
Доколкото ми е известно, на сръбски "речник од четири йЕзика" (с "Е") е възможно да се каже обаче звучи не-естествено, като сърбите казват "речник четириу йЕзика".
Много смешно е че вместо да нарича "македонски" "език" с днешното му име, той го нарича "српско-аллбански", тоест го смяташе за диалект на сръбски език (!!!), говорен в османската област Албания (!!!).
Речник от четири язика
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/ef/%D0%A0%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%BE%D0%B4_%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B8_%D1%98%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%86%D0%B8_-%D0%83%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9F%D1%83%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8.pdf
Георги Пулевски
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9F%D1%83%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8
Ѓорѓија Пулевски
https://mk.wikipedia.org/wiki/%D0%83%D0%BE%D1%80%D1%93%D0%B8%D1%98%D0%B0_%D0%9F%D1%83%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8
"Не помалку е значајна неговата културно-национална дејност како учебникар, лексикограф, граматичар, поет, фолклорист, етнограф и историчар. Негово првопечатено дело е Речник од четири јазика (или четиријазичник), објавено во Белград во 1873 година.
Тоа е всушност петјазичник, бидејќи во колоната на српскиот јазик дава лексички материјал од двата блиски, но сепак различни јазика: македонскиот и српскиот.
Втората објавена книга на Пулевски е Речник од три јазика (тријазичник), објавена исто така во Белград во 1875 г. Ова дело е особено значајно поради јасната концепција и отворено изнесената идеја за татковината Македонија, за македонскиот народ и македонскиот јазик како посебни во словенскиот свет."
Интересно е и заглавието на друга му книга "Речник од три йезика" като то е на литературен сръбски докато думите в речника са, според него, на "диалектен сръбски от област Македония", понеже той нарича езика си "с. македонски", тоест "сръбско-македонски"). Тази книга е издадена пак в Белград през 1875 г. В албанското под-заглавие той нарича свой език "шкипищ македонисе", тоест "албанско-македонски" = "македонски от османската област Албания" (тогава Албания не беше независима държава)!!!
Вероятно за него област Македония беше нещо като съставна част от област Албания (тоест: под-област).
("шкипищ" е погрешен облик на албанската дума "шкип" = "албански език"/"на албански", като наставката "-ищ" се използва при имената на езиците, обаче с изключение на самия албански език, за който се използва простата дума "шкип")
Името на северномакедонския в турското под-заглавие е: "с. македонлуджес", тоест вероятно пак "сръбско-македонски" като буквата "с." вероятно означава "сърп" ("сръбски" на турски език)
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/b0/%D0%A2%D1%80%D0%B8%D1%98%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA%2C_%D0%83%D0%BE%D1%80%D1%93%D0%B8%D1%96%D0%B0_%D0%9F%D1%83%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8.pdf
В друга му книга вместо "сръбско-македонски" или "албанско-македонски" той използва смешното име "славянско-насельенински-македонски", например в заглавието на тази книга: "Славянско-насельенинско-македонска слогница речовска", тоест "Македонска граматика", публикувана в София през 1880 г.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9F%D1%83%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8#/media/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Slognica_re%C4%8Dovska,_%C7%B4or%C7%B5ija_Pulevski.jpg
Задава се въпроса: защо Пулевски се колебае и нарича собствения си език ту "сръбско-албански", ту "сръбско-македонски", ту "албанско-македонски", ту "славяно-населенинско-македонски", а никога просто "македонски"???
Той не беше само агент на сърбите, а имаше македонско етническо самоопределение, понеже в названието "албанско-македонски", тоест "македонски от област Албания" няма споменаване на сръбски език, а под името "славянско-населенинско-македонски" (където пак няма нищо сръбско) вероятно той искаше да се разбере "език на славянското население в [географска област] Македония", понеже той знаеше че има и не-славянско, гръцко (или, може би, влашко/аромунско?) население там, тоест гърците също имаха право (според него) да използват името "македонци"/"македонски", иначе той щеше да нарече книгата си "Македонска слогница речовска".
Интересно е че Пулевски не изпитваше никакъв страх от българските власти като в заглавието на книгата няма дума "българска", а само "славянска" и "македонска", въпреки че я издаваше (и вероятно живееше) в гр. София през 1880 г., тоест във вече автономната от османците България. Явно тогава нямаше никакви преследвания на "етническите македонци" от страна на българските власти, понеже той вероятно беше единственото публично лице с "македонско етническо самоопределение", никой не му обърна внимание, беше "куриоз", обаче "куриоз" за пренебрегване.
От терминологичните му колебания може да се направи заключението че докато народностните имена "албанци/арнаути, сърби, гърци, турци" бяха вече установени и ясни, името "македонци" като народностно название едва тогава започваше да се употреби.
Shqip
https://attach.matita.net/caterinamauri/sitovecchio/658931998_10-AlbanianEchoesOfPIESemantics(PaviaDay4).pdf
ultimately from Latin excipāre, but in its use it is, among other things, an adverb (e.g. Flas shqip!
‘Speak Albanian!’) but interestingly never *shqipisht, using the adverbial -isht (thus, unlike
other language-adverbs, e.g. anglisht, turqisht, frëngisht, and greqisht)
https://spw.uni-goettingen.de/projects/aig/doc/SQI-INT-001.pdf
Never *shqipisht, unlike other language-adverbs, e.g. anglisht, turqisht
В книгата "Речника от четири язика", както и в "Слогница речовска" (вероятно във всичките му книги) той използва българската буква "ъ", която понастоящем не се използва повече в северномакедонски, например в думите:
гръс (на страница 23) "шепа", вместо днешното изписване "грст" (буквата/звукът "т" не се произнася, точно както при българското народно произношение)
ръбетница, рътеница (на стр. 22)
Известно е че буква "ъ" е била изхвърлена от македонската кирилица при "окончателната" кодификация на "македонски език" през 1944 г. като тя не съществува в сръбската кирилица.
Използвам "окончателна" в смисъл най-важната, понеже Пулевски може да бъде смятан за първия кодификатор на "мк." "език", освен това, той е и по-логичен и по-последователен, като той изписва "гроп" с "-п" понеже така се произнася и в северномакедонски, и в български, докато сегашният македонски правопис (под сръбско влияние) изисква да се изпише "гроб", въпреки че мк. езиковеди претендират че мк. правопис е фонетичен.
Например на стр. 19 има и "гроп", и "гроб" (тоест "гроп" на "македонски" - диалектен сръбски, според Пулевски, "гроб" на литературен сръбски)
На сръбски се изписва и се изговаря "гроб", не се произнася "гроП", тоест за тях изписването "гроБ" наистина е фонетично.
Македонистите уважават тяхната собствена лингвистична фонетична "традиция" само
a) когато тя не съдържа елементи (като буква "ъ") които присъстват в български а отсъстват от сръбски език, или
b) когато те присъстват в бг. език обаче и в сръбски
изписвания от рода "радосТ" които присъстват и в северномакедонски, и в български, и в сръбски, въпреки че същевременно единственото правилно изписване е "радосен", а не "радостен", за разлика от българското изписване (а и от сръбското: радостАн). Изписването "радос" вместо "радост" би отдалечил "мк." "език" от сръбския (независимо че същевременно и от българския, като български език не ги интересува).
Също така изписванията от рода "гроП", "граТ", "граТски, граТска, граТско", "бреГ" (гроб, град, градски, бряг) биха отдалечили северномакедонски "език" от сръбския, въпреки че те биха били единствените правилни фонетично.
("Македонските", тоест северномакедонските изписвания от рода на "грст", "радост" също са повлияни от сръбските, като на "македонски" "език" се произнася "грс", "радос" (без "-т"), а "грс" и "радос" би били фонетичните изписвания (понеже северномакедонските "езиковеди" претендират че техният език се пише фонетично), обаче на сръбски се произнася и се изписва "прегрЩ", "радосТ", за тях съгласната "-т" наистина се произнася във всички случаи, за разлика от български език където само при официални или престижни обстоятелства (например в ТВ предаванията) се произнася тази съгласна, като обикновено, разговорно се изговаря "радос", точно както при "етническите македонци". Това важи за всичките бг. и северномакедонски думи с наставка "-ост" или "-ест".)
Учебникарската дејност во Македонија
https://makedonskijazik.mk/2009/09/%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D1%98%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%B2%D0%BE-%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%98.html
"Ѓорѓија Пулевски, самоукиот галички ѕидар и печалбар, еден од првите комити и револуционери, војвода и поет, учебникар, фолклорист и етнограф, лексикограф, граматичар, историчар и културно-национален идеолог е најизразитиот и најголемиот македонист во ова време."
"најизразитиот македонист ВО ОВА ВРЕМЕ!!!"
тогава нямаше други македонисти, понеже нямаше други етнически македонци въобще
ако той е само най-големия а не единственият, къде са примерите за други македонисти???

Сръбската википедиа за българските мияци (етнографска група на македонските българи, като Пулевски беше един от тях):
Мијаци
https://sr.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%98%D0%B0%D1%86%D0%B8
"Мијаци су македонско и српско племе[1][2] које настањује предео у западном делу данашње Северне Македоније."
[...]
Бугарски егзархисти, како би уништили српске трагове, избрисали су српске натписе 1916. године, и изнад главе кнеза Лазара написали "Борис болгарски" а изнад главе Стефана Дечанског "Шишман болгарски"."