Скандалите около избора на депутати не са от вчера
Автор: Борислав Гърдев
След проведените на 17 февруари 1902 г. оспорвани избори за ХІІ ОНС в Горнооряховска избирателна околия за народни представители са избрани народняците Атанас Атанасов Буров с 3292 гласа и Ангел Каранешев с 3195 гласа и стамболовистът Димитър Петков с 2919 гласа.
Правителственият цанковистки кандидат Стоян П. Бурмов, адвокат от Търново, печели едва 1000 гласа и пропада. Ядосан от провала си, на 22 февруари с.г. той изпраща жалба до председателя на Народното събрание (от 22 април на този пост е Драган Цанков), в която обвинява Атанас Атанасов Буров (родственик на видния наш политик и банкер) в изборни машинации.
Бурмов посочва стряскащи примери за подкупване на избиратели – на Димитър Белчев и Петко Стаев от село Асеново са били дадени 20 наполеона, на кмета на Джулюница Петър Илиев – 25 наполеона, на Стойчо хаджи Димитров от Поликраище – 150 лв., на Стоян Лясов от Стражица – 200 лв., на Добри Иванов (кмет на Козлубик) – 200 лв., а на кръчмаря от Джулюница Добри Радков „е дадена една почтена сума, срещу която той се е задължил да дава вино и ракия на всякой избирател от това село, колкото може да изпие, ако вземе от бюлетините на Бурова и се задължава да гласува за него.”
Ако и загубил, Бурмов се обляга на чл.109 от Избирателния закон, даващ му права да контролира избора за народен представител в Княжество България. В определения от закона срок той подава контестация, а на 29 и 31 май 1902 г. парламентът се занимава с предизвикателния скандал около избора на горнооряховските депутати.
В изказването си на 29 май лидерът на демократите Петко Каравелов нарича Бурмов „щурак”, който „не ми харесва”. Отношение по проблема демонстрира и докладчикът Тодор Начов. Като заинтерисован се изказва и избраният от Горна Оряховица шеф на Народно-либералната партия Димитър Петков.
Той изтъква силното влияние в околията на Атанас Атанасов Буров, посочва известния факт, че в Горна Оряховица двете партии, които могат да изберат депутати, са само Народната и Народно-либералната, че изборите в града винаги са стигали до бой – „миналата година, когато бях избран с г. Москова, имаше бой. Тази година чудно ми е, че е минало без бой.
Там се борят ожесточено и борят се тия две партии, няма какво да прави там Бурмов и чудно ми е даже как е имал 1000 гласа!” – коментира Димитър Петков пред народните избраници.
Той отрича противникът му Буров да е давал подкупи на избирателите, а П. Въжаров изчислява, че ако обвиненията в жалбата на Бурмов са верни, то Буров е трябвало да даде за избирането си средно по 3,5 лева на човек, което прави 11 525 лева и 50 стотинки, без да се брои газта, захарта и тютюнът!
От моралистично-философска позиция Антон Страшимиров допуска, че и в Дупница, и в Горна Оряховица „има подкупи, че стават подкупи”. Димитър Петков отрича категорично твърдението му с думите, че „това е една легенда съчинена”, тъй като при борбата му с Буровци, „ако имам партизани и ме изберат – добре, ако не ме изберат – пак добре.”
Интересен обрат в дебатите настъпва на 31 май, когато Ангел Каранешев прочита от трибуната на парламента писмо на правдолюбив драгановчанин, публикувано във в. „Мир” под заглавие „Компрометиране на държавната власт – отворено писмо до министра Александър Людсканов, министър на вътрешните работи”, в което непосредствено и ярко са разкрити манипулациите на правителствения чиновник в дните преди изборите – на 14 и 15 февруари.
Знаейки добре, че в голямото село с 900 къщи и 5000 жители Прогресивно-либералната партия няма подкрепа и спекулирайки със страха у населението от ново наводнение, подобно на онова от 1897 г., Людсканов обещава да направи окоп, чиято първа копка да бъде на 16 февруари, а изграждането на вала да приключи до пролетта, преди прииждането на водите.
Условието обаче било драгановчани да „гласоподават за нашите кандидати”. На намерилия се неверник (г-н Цанов), усъмнил се в министерските обещания, Александър Людсканов троснато отвръща: „Тук министър ви говори, утре ще се уверите, че валът ще стане”.
Наплашени от страшната година, драгановчани напускат партиите си и всички обещават да гласуват за Прогресивно-либералната партия, макар в селото „да няма ни кьорав цанковист”(От тях идват и голяма част от гласовете на Стоян Бурмов).
На 15 февруари в Драганово пристигат инженери, които стартират подготвителните работи, но веднага след изборите флаговете по коловете за отмерване на набелязаните места са прибрани скорострелно, след което противно на тържествената министерска дума спира изграждането на вала.
Въпреки този фрапиращ случай, плачещ за разследване, Каранешев смята, че относно жалбата на Бурмов „никога не бих се съгласил да вдигна ръка за анкета, когато една контестация е подписана само от един кандидат и посочва само няколко свидетели”.
Парламентът гласува на 31 май с 84 гласа „за” (мнозинство) да се анкетира изборът в Горна Оряховица.
Както и следва да се очаква обаче, на зимната сесия на ХІІ ОНС за резултатите от проверката не става и дума.
