Сградата е строена през 1892 г. Тя е архитектурна и художествена недвижима културна ценност с категория „национално значение”
Автор: Дина Харизанова
Община Русе обяви обществена поръчка за строително-монтажни работи за консервация, реставрация и адаптация на сграда на улица „Иван Вазов“ № 15 (Семизова къща) в дунавския град. Прогнозната стойност на всички дейности е 1 301 867,78 лв. без ДДС.
Сградата е строена през 1892 г. Тя е архитектурна и художествена недвижима културна ценност с категория „национално значение”. Структурно се състои от четири части. Те се различават както по обемно-пространствени характеристики, така и във фасадно оформление.
Основният корпус на Семизовата къща е с най-голяма площ и височина. Той е ориентиран към двора, от където към него се влиза през остъклено преддверие. Около хола са наредени основните жилищни стаи, с междинни връзки. След сериозно преустройство, извършено през 1982 г. и довело до някои промени в разпределението, сега основните помещения са: хол, салон, трапезария, кабинет и 4 спални.
Екстериорът е богат, издържан в духа на „неокласицизма”, с прецизно изработени пластични детайли.
Западната фасада, където е официалният вход, е относително симетрична, входът е акцентиран от правоъгълна кула с островърх покрив. Външното стълбище е каменно, с балюстриран парапет. Над входа има голяма остъклена маркиза, стъпила отпред на орнаментирана чугунена колона с тройка фенери. Цокълът е каменен, но неколкократно боядисван.
Прозорците са тип „едикула”, фланкирани с коринтски пиластри и увенчани с антаблеман. Подпрозоречният парапет е с балюстрада. Главният корниз е профилиран, обогатен с редки дантикули и фриз с растителни орнаменти в безкрайна композиция. Мансардният покрив има профилиран корниз и се осветява през кръгли люнети, пластично украсени.
Над него, с малък отстъп е развит ажурен метален декоративен парапет. Кулата е отворена с двойка аркирани прозорци. Покривът е с обшивка като при мансардните скатове и завършва с добре оформен и украсен с цветя шпил.
Фасадата към ул. „Иван Вазов” е също симетрична. Големият салон има самостоятелен вход и излиза напред във вид на ризалит. Входната врата е също тип „едикула”, подчертана с триъгълен фронтон с герб и растителни орнаменти. Върху герба са изписани инициалите на собственика – „СС”. В същата ос фризът е обогатен с женски маскарон. Прозорецът на мансардния етаж е също увенчан с фронтон, но сегментен и украсен с герб и инициалите „СС”.
Останалите фасади на основния корпус на сградата са третирани по аналогичен начин, с изключение на северната (към вътрешния двор), където прозорците са с опростено рамкиране – без декорация и балюстри, а фризът под главния корниз само е рамкиран, без растителните орнаменти.
Корпус № 2 на сградата е строен заедно с основния корпус, конструктивно и функционално е свързан с него. Достъпът до общото подпокривно пространство е възможен единствено от стълбището, разположено в обем №2 и всичко сочи, че това не е било променяно. Разпределението включва спално помещение с баня и тоалетна от изток, административно помещение, и вертикална комуникация: оригиналното дървено стълбище към тавана и в контура му - допълнително изградена, стоманена вита стълба към сутерена.
Корпуси №№ 3 и 4 на сградата са строени след 1900 г. Те са нанесени на регулационния план от 1959 г.
Корпус № 4 завършва застрояването от северозапад. Той е единственият от пристройките с пластично третирана фасада - с рустицирани фасадни повърхнини и квадрово подчертаване на ъглите. Съдържа жилищно помещение и голяма баня с тоалетна.
Партерния етаж на сградата е единственият, който е обитаем.
