Вече почти всеки ден се отбелязва някакъв празник – било то световен ден на нещо си, европейски ден на друго или честване на наше си събитие. в тази ставаща все по-богата празнична палитра неизвестно по кое време се е изгубил едни празник, който дълги години се е тачил у нас.
Това е Денят на пострадалите от войните, който в миналото се е чествал на 4/17 октомври.
За него се говори в кратка дописка в бр. 315 на в. „Казанлъшка искра“ от 1937 г. „На този сен българският народ ще си припомни за онези нейни свидни синове, които във войните дадоха в саможертва живота си за обединението на българското племе. Ще си припомним за нерадостния живот на живите пострадали от войните“ - се отбелязва в бележката.
От пожълнелите страници на старата газета отпреди 85 години става ясно, че Дружество „Инвалид“ ще отпразнува в Казанлък скромно празника, като кани гражданите и всички родолюбиви и културно-просветни организации да присъстват на панихида за загиналите и при полагането навенци пред паметника на „обазсмъртените“ във войните казанлъчани.
В архивите откриваме информация, че в средата на 30-те години на ХХ век Денят на пострадалите от войните се е отпразнувал най-тържествено и в столицата. По този случай повече от 2000 инвалиди, сираци и вдовици са манифестирали до площада край храм „Св. Александър Невски“, където са се отслужили панихида и молебен. На тържеството са присъствали външният министър Христо Калфов, министъра на войната генерал Иван Вълков, генерал Вазов - вече в запаса, както и други официални лица.
В манифестацията се включили и инвалиди с колички.
В наше време на 29 март се отбеляза Ден на военноинвалидите, а на 11 април – Международен ден на пострадалите от фашизма и войната, но не и някогашния 4/17 октомври.
