Днес местните жители в Козичино наброяват едва около 120 души, но все ярки и интересни личности. Една от тях е 80-годишната Панура Шерденова
Автор: Севдалина Пенева
Поморийското село Козичино или Еркеч, както е старото му име, има 15-вековна история. Сгушено в пазвите на Балкана, то запазва през столетията на съществуването си древнобългарските култура и език. Български е коренът и на името Еркеч, което означава водач. Много е писано за говора, бита и обичаите на това село, което някога е било център на околия.
Днес местните жители наброяват едва около 120 души, но все ярки и интересни личности. Една от тях е 80-годишната Панура Шерденова, която до миналата година е правила чудна лимонада с 200-годишна машина, наследена от баща й. Той я е купил в годината, когато тя е родена, но на старо, от съседно село, където е била престояла много години.
Кога е пристигнала от Германия в България, не е ясно, но се знае, че такива машини са се произвеждали през 18 век.
„Тази машина я имаме от 1942 г. - годината, в която съм родена. Немско производство е. Беше ръчна някъде до края на 50-те години на миналия век. 16 години тате и мама я въртяха на ръка. После се електрифицира селото, направиха и канализация и пуснаха вода по чешмите. Дотогава се носеше водата с каруци – в бъчви, после от бъчвите се прехвърляше в коритото да се мият шишетата и т.н.“ - спомня си Панура.
След идването на комунизма и последвалата национализация в България, принудителното одържавяване засяга и Козичино. Създадено е ТКСЗ, което поглъща частните ниви и добитъка на местните хора. Бащата на Панура влиза в Трудовото кооперативно земеделско стопанство с машината за лимонада. Новата власт го назначава, заедно с жена му, да работи за жълти стотинки на трудодни на собствената му машина, предоставена на ТКЗС-то.
„Но работиха двамата няколко години и излезе закон, че ТКЗС-то няма право да развива такава търговска дейност и спряха да работят мамини. Затвориха машината, спряха да правят лимонада. Седя няколко години заключена тук и баща ми поиска да си откупи от ТКЗС-то - да остане за спомен на децата му. Неговата си машина си я купи от ТКЗС-то, защото иначе щеше да отиде за старо желязо. И си остана за нас“, разказва домакинята ни.
Имаше ли клиенти за лимонадата навремето, я питаме. Много, отговаря тя. Баща й зареждал с каруца пет или шест села в района. Навсякъде чакали газираната напитка с нетърпение, купували с цели каси. Имало няколко вида, но най-много се търсели тези с вкус на лимон и малина.
Екстрактът също си го правили сами – захар, лимонтозу, есенция и вода, в правилните пропорции. Проста работа, усмихва се Панура.
Не колкото машината, но достатъчно стари са и газовите бутилки, строени като войници в помещението. Някога те са се пълнили единствено в Бургас, никъде другаде в цялата област. И тъй като превозът им с автобус бил забранен, бащата на Панура ходил до големия град с каруца.
Още по-трудно било снабдяването със стъкления амбалаж – нещо, което след „демокрацията“ става почти невъзможно. Стъклени бутилки като тези на снимката вече никъде не се произвеждат в страната. А старите се били напукали, гърлата им – нащърбени и газировката бързо падала.
Преди години един германски турист, впечатлен от древната машина за лимонада и от гостоприемството на българката, предложил да направи проучване в родния си град, дали се произвеждат още такива бутилки. Взел една за мостра, а след няколко месеца пратил по куриер 100 стъклени шишенца, без да й иска пари.
„Вече 12 години го посрещам като кръстник“, казва Панура.
С годините машината започнала да създава проблеми. Панура често влагала пари за ремонт. При последната повреда миналата година й поискали 1 000 лева, за да я отстранят, но тя нямала толкова пари. А и майсторът, с когото се свързала, казал, че трябва да се смени кожуха на основното кръгло тяло. Не искам такъв ремонт, това вече няма да е древната немска машина, а нещо различно, осъвременено, категорична е жената.
Докато Панура е жива и здрава, къщата й в Козичино, превърната в музей, ще предлага като главна атракция за разглеждане старата машина за лимонада. След нея обаче, за жалост, антиката трудно ще се запази за историята.
Иначе 200-годишното чудо, ако му се стегне кожуха, и сега ще прави най-хубавата лимонада, опитвана някога в този край.
