Назначена е Комисия първа категория, която разследва инцидента
Автор: Десант
Все още не е изяснена причината за пожара в бързия влак от София за Варна. Запалването възниква около 19:40 ч. на 3 ноември между първия и втория вагон на композицията.
Огънят е забелязан от превозните служители малко след гара Каспичан, които са реагирали своевременно, като пътниците са евакуирани и е подаден сигнал на тел. 112.
В купетата са пътували около 50 човека. За щастие, няма данни за пострадали пътници, но при разкачване на локомотива от първи вагон един от машинистите е получил лека травма на ръката.
Причините за инцидента ще бъдат изследвани тепърва от назначена Комисия първа категория, заяви в ефира на Нова телевизия директорът на Поделение за пътнически превози Горна Оряховица - Димитър Димитров.
<<Защо ли тая квазинаучна теория на Витомир Живкович...>>
"квази-" означава почти, тоест "почти-научна теория" което не е чак лошо (за сръбските учени)
Авторът би трябвало да е използвал "псевдо-", което означава "повърхностно, лъжливо", тоест "псевдо-научна теория" = теория която на пръв поглед изглежда обоснована, обаче не е.
<<Стоян Новакович и др., които в началото на миналия век създадоха македонците като нещо отделно от българите?!...>>
<<началото на миналия век>> = началото на 20. век
През 1870-те години (19.век!) "етническият македонец" Георги Пулевски издава в Белград три- и четириезични речници, като един е "македонският".
<<Другите доводи за „близостта” на „шопският език” със сръбският, всъщност са и най-големият контрааргумент – само българите и техните диалекти (шопски, македонски и пр.) имат аналитичен (без падежи) език. >>
Няма "шопски" говори, те се казват преходни (към сръбски език) говори.
Няма "македонски" говори:
Българска диалектология
Ст. Стойков
II. ТЕРИТОРИАЛНИ ДИАЛЕКТИ
Б. ГЕОГРАФСКО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ
ИЗТОЧНИ ГОВОРИ
РУПСКИ ГОВОРИ
Западните рупски говори обхващат земите на запад от родопските говори до ятовата граница. Тук влизат Юндола, Разложко и Гоцеделчевско (Неврокопско). По своите особености тия говори представят преход към западните и македонските говори.
Някои диалектолози отделят разложкия и гоцеделчевския говор от останалите български говори и заедно с благоевградския и петричкия ги причисляват към македонските говори или пък ги обособяват в особена група „македонски говори в пределите на България”. Трябва обаче да се вземе под внимание фактът, че разложкият и особено гоцеделчевският говор са типични източни български говори и затова няма никакви л и н г в и с т и ч н и основания те да се отделят в самостойна група и да се откъсват от рупските говори. Трябва също така да се изтъкне, че всички български диалектолози отнасят разложкия и гоцеделчевския говор към източните говори и ги включват в западните рупски. Така постъпват например Л. М и л е т и ч в „Die Rhodopemundarten der bulgarischen Sprache” (Wien, 1912; вж. и приложената карта), Ст. М л а д е н о в в „Geschichte der bulgarischen Sprache” (Berlin und Leipzig, 1929, S. 332) и др. A K. М и р ч е в смята неврокопския (гоцеделчевския) говор за главен представител на западнорупските говори (вж. Неврокопският говор. — Год. СУ. Истор.-филол. фак., 32, 1936, с. 3). Най-сетне, както вече се изтъкна при разглеждане границите на българския език, между българските и македонските говори не може да се прокара каквато и да е основна диалектна граница. Преходът между тия говори е постепенен и едва забележим, какъвто е изобщо преходът между диалектите на един и същ език.
<<Това ни отличава от всички балкански (синтетични) езици и никой не може да ни накара да използваме падежи.>>
Не, това ви отличава от всички други славянски езици: балкански (сърбохърватски и словенски) и не-балкански (синтетични) и ви сближава до други балкански не-славянски езици (ако съдим по броя на падежите, особено до румънски и аромунски, обаче бг., румънски, аромунски, албански и новогръцки съставят т.н. Балкански езиков съюз) (аналитични езици).
Сърбия отново в опит за раздели шопите от българите
