Реално разбойникът нямал нищо общо с Йовковия герой във „Старопланински легенди“
Автор: Велина Василева
Йовковият Шибил е бил мразен и ненавиждан в родното си село Градец. Това сподели в разговор с мен Дора Кънева, която е пето поколение градечанка.
Според нея романтичният образ на чернокосия и красив хайдутин няма нищо общо с истинското лице на Шибил, когото в Градец са приемали като сатрап и разбойник. Тя смята, че Йовков е направил пълна подмяна на историческата истина, пишейки този разказ в „Старопланински легенди”.
Цялото село е било пропищяло от него, разказва Дора Кънева. Хората изпадали в ужас само при споменаването на името му, защото престъпленията му нямали брой. Бил известен с кражби, убийства и изнасилвания, като не подбирал нито, момичета, нито булки. Шибил се ползвал с протекциите на турците в Котел и Сливен.
Според разказите на възрастни хора от селото той изпълнявал ролята на агент на турската власт, на шпионин и доносник, на когото освен, че се плаща, се позволява да върши всякакви престъпления, без страх от наказание.
Убийството на Шибил било възмездие за местните хора, разказва още Дора Кънева. Според една легенда, съселяните му били толкова разгневени от престъпленията му, че организирали убийството му. Те го подлъгали да излезе извън селото и го линчували. Според друга от версиите, алчността на хайдутина дошла в повече и на турците и заради това, че ги изнудвал за пари, те самите са го ликвидирали.
Зловещи легенди се разказват за лобното място на Шибил. След като разбрали, че хайдутинът е убит, градечани направили грамада от камъни върху трупа му и го оставили непогребан. Грамадата била издигната в края на селото по поречието на река Луда Камчия, на място, където циганите ходели да си поят конете, наречено „Циганския вир”.
Мълвата разказва обаче, че мястото е прокълнато и нещо примамва хората да легнат, за да си починат. Когато човек легне да отмори, отмалява, губи сили, залинява, разболява се и дори умира.
В Градец винаги е имало голямо присъствие на цигани, обяснява тя. Не напразно в Сливенско съществува устойчивия израз „градешки циганин”. Ясно е също, че самият Шибил, е бил циганин.
Кънева разказва, че циганите в селото са различни и има както и работливи, така и такива, които крадат и се занимават с измами.
За живота на Шибил има запазени предания, описани в различни книги, достигнали до нас, разказа уредникът в отдел „Етнография” от Регионалния исторически музей в Сливен Димка Илиева. Сред тях са „Фамилиарни забележки”, съставена по дневниците на Панайот Хитов, „История на село Градец” от 1933 г. от Христо Димитров, както и книгата на Николай Хайтов „Как станах хайдутин”, също вдъхновена от бележките на Панайот Хитов.
Димка Илиева разказва и друга трагична история, свързана с живота на истинския Шибил, в която става дума за неговата любима, но не Рада, както и в разказа на Йовков, а Дженда. Дженда, която била българка, изоставила съпруга си и четирите си деца, за да стане любовница на Шибил.
След смъртта му, трима младежи от селото решават да накажат изменницата, пристанала на циганина. Според една от легендите те връзват примка на шията й и я удушават, а според друга са я хвърлили в кладенец. Заради убийството, мъжете били осъдени и изпратени в затвора в Диарбекир.
Димка Илиева е чула тази история от наследника на един от убийците на Дженда – Стефан Хаджиев. Неговият прадядо Стефан Хаджитотев е бил сред палачите на Дженда и е успял да оцелее в турския затвор.
Според етнолога от Регионалния исторически музей в Сливен д-р Владимир Демирев струпването на грамада върху трупа на Шибил е много древно проклятие. Преданието гласи, че Шибил е бил убит и обезглавен, а главата му е изпратена на русенския валия, издал присъдата за смъртта му. Трупът е бил заровен плитко, а върху него всички жители на селото хвърляли по един камък с проклятието „Проклет да е Шибил!”.
Според Демирев е ясен закодираният смисъл в образа на грамадата – знак за категорично изразено отношение към разбойника. И гибелта му е на такъв – от засада, чрез клопка и погребан в гората- извън нормата за мъртвите, и затрупан с камъни – затиснато зло или като обичайно-правна норма за наказание чрез погребване на „нечист мъртвец”.
Градец днес е най-голямото село в Котленска община, заедно с казълбашкото Ябланово. Там живеят около 6000 души, които се препитават предимно с работа в горското стопанство, от добив на т.нар. „градешки камък”, използван за облицовка на сгради, със събирателство на билки и гъби. В селото има две училища и детска градина.
Градец се намира между селата Ичера и Жеравна, като там има множество автентични къщи, построени в късновъзрожденски архитектурен стил.
