Законът за розата има нужда от промени, смятат от бранша
Автор: Десант
На прага на тазгодишната розова кампания, очакванията на сектора са разнопосочни. Прогнозите са за динамична кампания, в която се очаква липса на работната ръка и значително количество площи със занижени грижи към насажденията.
„Липсата на работна ръка е дамоклевият меч, който виси над сектора. Ние можем да бъдем толкова големи, колкото е наличната работна ръка. Когато една розова градина ти даде максимума от това, което си вложил в нея, но няма кой да обере реколтата, това автоматично означава липса на цвят“, споделя административният директор на „Робертет България“ Константин Георгиев.
„Търсене на цвят ще има при розопроизводители, които са си направили добра организация и могат да се справят с предизвикателството бране“, смята Николай Ненков, собственик на Гален-Н.
От сдружение „Дестилирано в България“ коментират, че проблемите в сектора са многопластови и за да се намери работещо решение е нужен и повече контрол от страна на държавата. За да се реши фундаменталният проблем с работниците, е необходимо да се полагат непрестанни усилия и от двете страни и да се предприемат мерки, които да върнат хората обратно в земеделието като работна ръка.
Към момента секторът не се ангажира с прогнози за реколтирани площи, тъй като поради завишените помощи през последните три години, заявените насаждения по документи не са показател за очакваните количества розов цвят.
По данни на неправителствената организация „ИнтелиАгро“ заявените за подпомагане площи с маслодайна роза през 2022 г. са били 4555 ха, от които реколтирани са били 4373 ха. Добитият розов- цвят през миналата година е 12.3 хил. тона, а оценките за произведеното количество розово масло е в диапазона 2,3-2,5 тона.
През 2022 г. средните добиви цвят от декар рози са били 282 кг., което е много под технологичните възможности и издава слабости както в грижата за насажденията, така и в осигуряването на достатъчно работна ръка.
Секторът среща затруднения и с приетия преди няколко години Закон за розата. Съгласно закона до 30 април всички розопроизводители и розопреработватели трябва да декларират договорите си за свързаност, т.е. трябва да се знае кой с кого ще работи и не би трябвало недекларирано да се изкупува цвят. За бранша, така структуриран законът не е пазарно ориентиран и при едни непредвидими обстоятелства, крайният срок за деклариране на договорите се явява пречка за фермерите, а не защита.
Друг фактор, който поражда напрежение на пазара, е растителната защита и употребата на забранени пестициди.
„Въпреки, че има серия продукти, които са забранени от закона, тъй като съдържат хлорпирифос или хлорпирифос метил, все още има производители, които ги използват. Това за нас е сериозен проблем. Ако се установи, че готовата ни продукция съдържа това вещество, никой не я купува, защото не може да продаде продуктите си. Ние няма как да го хванем предварително, тъй като в един казан влиза цвят от няколко производителя“, споделя Симеон Георгиев от дестилерия БГ Ойлс.
Браншът апелира за по-сериозен контрол от страна на държавните органи, още повече, че казусът създава и известен репутационен риск за страната ни.
