Разработката е осъществена с помощта на изкуствен интелект
Автор: Десант
Японски учени са разработили с помощта на изкуствен интелект преводач от... кокоши език. Така всеки може да разбере какво кукуригат петлите и какво им отговарят кокошките, сообщава BI.
Разработката, осъществена под ръководството на Адриан Чеон, се базира на аргоритмите на „задълбочения емоционален анализ“. Този метод дава възможност да се идентифицират чувствата на пернатите с помощта на анализ на издаваните от тях звуци и класифицирането им в патерни (елемент, образец, б.р.).
Системата може да разпознае по кокошите възгласи дали птицата е във възторг, дали е изплашена, разтревожена, спокойна, зла и т.н.
В тестването на системата са участвали около 80 петлета и кокошки. По думите на Чеон, разбирането на животните ще позволи на човечеството да направи света по-добър, както за самия „венец на природата“ – човека, така и за животинския мир.
Учените признават, че точността на преводача зависи от породата на хвъркатите, тъй като и те, както и хората, „говорят“ на различни „езици“.
Очаква се вбъдеще тази технология, поне теоретично, да потрябва ва фетеринарите и фермерите, за да следят самочувствието на тези домашни птици.
Доколкото ми е известно, при заселването на славяните в Балкански полуостров (славяни както от бг, така и от сръбски род), единствената различна фонетическа черта между двата езика беше наличието на "щ" и "жд" в български, където сръбски имаше (и има) меки "ч" (ћ) и "дж" (ђ), например: къща-кућа, между-(из)међу
Ако носителите на преходните бг.-сб. говори, т.н. шопи и торлаци които имат твърди "ч" и "дж" в своите говори, първоначално, тоест при заселването на славяните в Балканите, бяха сърби (които имаха "ћ" и "ђ" в техен език), а чак после са влизали под влиянието на бг език, то те щяха да имат "щ" и може би и "жд", понеже в сръбски има "щ" от друг славянски произход, например думите "позорище" и "казалище", тоест наставка "-ище"). Те нямаха да изпитват трудност при подражаването на бг. произношения "къща", "пещера", "помощ" (като резултат на бг влияние) понеже има групировка от съгласни "щ" в сръбски език която произхожда от славянски, без това да се дължи на бг влияние (наставка "-ище", думи като прегрщ, штит и т.н.)
В обратен случай, ако носителите на бг-сб преходни говори, първоначално бяха славяни от бг род, които после са влизали под влияние на сръбски език (става дума за старото сръбско влияние, понеже след 1878 г. торлашките преходни говори са подложени на ново такова), то липса на типично сръбските съгласни меки "ћ" и "ђ" от говорите им и наличието на твърди "ч" и "дж" (в думи като "куча", "меджу") може да се обясни с това че българите не са били в състояние напълно да подражават срб. произношения с "ћ и "ђ", а са ги заменили с най-подобяващите бг съгласни "ч" и "дж" като "ч" присъства в български (думи като: вечер, черен, червен), а "дж" се образува лесно, от "жд" с обратно подредени съгласни "ж" и "д".
Така че торлаците и шопите първоначално са били българи, а не сърби.
