В миналите броеве представихме конкретни факти за появата и развитието в края на ХVІ век на съвременния Бургас – наследник на древни поселения от няколко хиляди години. Въпреки това устни предания за някакво рибарско село, което уж съществувало чак до ХІХ век тук, битуват и до днес. Сега ще приведем достатъчно факти за това, че Бургас е бил значителен град още през ХVІІІ век.
Всъщност кой разпространи невярното предание за рибарското селище? Пръв големият бургаски възрожденец Ст. Шивачев разказва в ръкопис през 1880-84 г. откъслечни данни за историята на града. Сходни сведения е чул и Иречек през 1884: „…градът е дете на нашия [ХІХ] век”. Иречек очевидно е подведен и от не съвсем градския облик на Бургас, за разлика от Поморие. Подкрепя ги (или повтаря Иречек?) около 1900 г. и А. Страшимиров: „…едва преди четвърт век е бил само няколко житарски хамбара… Да, Бургас се явил на картата във втората половина на миналия [ХІХ] век, т. е. преди 30 години…До Освобождението център и на окръга, и на околията е бил Анхиало!” (абсолютно невярно!). Всъщност и тримата грешат, тъй като, изглежда, черпят сведения от едни и същи източници. Съвременният Бургас присъства в османски документ като съживено пристанище поне от 1604 г. (т. е. вероятно още от ХVІ век), а е определен като град от френския консул Пейсонел около 1765 г.
Особено популярна също е и една друга легендата – че през 1824 г. Бургас все още бил село и се състоял от 350 къщи, повечето бараки. Пръв проф. Иширков през 1925 г. цитира това погрешно сведение, като се позовава на анонимно според него френско издание. Веднага след това Атанас Христов повтаря това недоразумение, а по-късно грешката е копирана многократно.
Очевидно по-горе проф. Иширков цитира описанието на руския императорски библиотекар С. Сейже. Той посещава града не през 1824 г., а през 1829 г., когато той е западнал поради войната. Разрухата на Бургас е временна и е описана много подробно от руския дипломат Фонтон. Всъщност Бургас още от втората половина на ХVІІІ век и до Освобождението е бил неизменно с 4-7 000 жители, населяващи 700-1 200 къщи. През 1819 г. се състои от 1000 къщи (т.е. около 5000 жители). През 1829 г. е отбелязан на картите като голям град и преди войната е имал около 4-5 хиляди жители, споделя като очевидец английският офицер Алекзандър. Според общоприетите критерии, цитирани от френския барон Божур, това го определя като средно голям град в Османската империя.
Османските
документи
Най-ранното достоверно сведение за разрастване на пристанище Бургас е от 1740 г. В султански ферман от тази година до кадиите и другите длъжностни лица на крайморските околии Бургас, Несебър, Варна, Карнобат, Айтос и др. става дума за набавяне на зърнени храни за Цариград. Сходни официални документи от втората половина на ХVІІІ век свидетелстват, че Бургас е най-важния или един от най-важните центрове на зърноизнос и търговия по Южното Черноморие:
1758 г. – заповед до кадиите и техните наместници на пристанищата от Бургас до Сулина (на четвъртия ръкав в делтата на Дунав), за доставяне в Цариград на изкупените храни.
1762 г. – забрана за продажба на зърно за Анадола от пристанищата от Бургас до Акерман (дн. Украйна).
1786-93 г. – многобройни документи за държавните доставки на зърнени храни и добитък през пристанище и околия Бургас, от които ясно проличава централната роля на града в този процес.
Бургас вече притежава и собствена мерна единица за зърно – бургаското киле (=38,52 кг).
Какво казват
свидетелите?
Около 1765 г. Бургас за пръв път е определен като град от френския консул Шарл дьо Пейсонел в следния цитат: “...голяма паланка (може да се преведе и като „голямо градче”, б.а.), едно от главните пристанища на България за черноморска търговия”. Поради многобройните спекулации ще подчертаем сравнението със съседните селища: според Пейсонел Созопол е също голяма паланка, но за разлика от Бургас „там се търгува малко… Ахиолу е съвсем незначително селце, от което се изнася само кюмюр”, а „Месемврия е малко гръцко село, в което има само много лошо пристанище”.
Изтъкнатият френски специалист Лафит-Клаве заявява през далечната 1784 г.: „град… Бургас е главното пристанище на този залив”; заливът е по-известен като Бургаски, отколкото като Месембрийски. В добавка специалистът изтъква изключителното стратегическо местоположение на града и залива.
Без коментар ще цитираме вече популярното свидетелство от 1786 г. на австрийския аристократ и разузнавач Броняр:
“…касабата или пазарното градче Бургас, най-голямото и богато селище на цялата тази област, състоящо се от 1100 до 1200 къщи. Под негова юрисдикция са всички крайбрежни селища от Ахтопол до Гьозеке (Обзор); център на съобщения за Созопол, Ахело, за Къркклисе-Одрин и за Айтос”.
Следователно още през втората половина на ХVІІІ век вече е утвърдена лидерската позиция на Бургас в залива – икономическа и стратегическа.
Да погледнем
картите?
Дали картографите отразяват възхода на този загадъчен Бургас през ХVІІІ век?
През 1732 г. Бургас е нанесен на картата на Ибрахим Ефенди за първи път със съвременното си име. На нея е изобразен като най-значително пристанище в Залива след Созопол. Друга карта – на Белен (отпечатана през 1772 г.), съдържаща информация от периода 1738-1761 г., за пръв път изобразява Бургас като най-голям град в Залива.
През 1771 г. руска анонимна карта показва Бургас като най-значителен град в Залива. Тя е особено ценна за нас, защото вероятно черпи сведения от актуален разузнавателен източник. След 1780 г. всички карти вече представят Бургас като най-значим или един от най-значимите градове по Южното Черноморие. Изключение правят само картите с т. н. книжна номенклатура – т. е. боравещи с неактуални данни, преписани от антични или средновековни атласи. Те биваха отнасяни към събития от ХVІІІ в., от което произтичаха много недоразумения.
А откъде идва това
многобройно
население,
с което за кратко време се разраства градът през ХVІІІ век?
Отговаря ни още през 1793 г. полковник Лен от руската армия: ”…няма съмнение, че в ...град Бургас са се преселили доста българи от околните български села”. Явно полковникът е прав, защото десетки българи от Бургас със славянски и десетки други с християнски имена са вписани в периода 1797-1809 г. като поклонници в Хилендарския манастир. Отново десетки такива имена виждаме в списъците на изселниците след войната от 1828-29 г. В по-следващ брой ще се спрем подробно на този въпрос.
Още през 1855 г. Бургаската митница изпреварва по приходи Варненската, както и всички други по Западното Черноморие, а през 1872 износът на пристанището достига 3-4 млн. гулдена.
------------
Митко Иванов
