Къде са истинските българи от Бургас

Автор: Митко Иванов

Както разказахме в миналия брой, Бургас е бил значителен град още през ХVІІІ век. Не стана ясен отговорът на един въпрос – откъде идва многобройното население, с което се разраства Бургас и от каква народност е? Отговаря ни още през 1793 г. руският полковник Лен, който е преминал оттук вероятно с тайна разузнавателна мисия: ”Няма съмнение, че в... град Бургас са се преселили доста българи от околните български села”.
Преди повече от 250 г., около 1750 г., малко момче на име Златю дошъл в Бургас за кяр [печалба] от голямото българско село Факия. Това е краткото съобщение на големия бургаски възрожденец Стоян Шивачев, който коментира гърци ли са гърците в града.
Дали Златю е бил първият и единствен българин в Бургас в тази далечна и мрачна епоха? Едва ли. Още от ХVІІ в. кервани със зърно и други стоки пристигали в Бургас от Пловдивско, Пазарджишко, Узунджово, Хасково, Къркклисе (Лозенград), дори от Самоков, както говорят многобройни османски документи. Вероятно много от българските селяни са видели в развиващото се пристанище добри възможности за препитание. Защото през ХVІІІ в. Бургас бързо нараства – въпреки безводието, маларията и нездравословния климат. Посочен е като „голямо градче” в консулско свидетелство, отбелязван е на актуалните карти, а през 1786 г. вече броял 1100-1200 къщи и се превърнал в център на стопанските и съобщителните връзки от Обзор до Ахтопол.
Явно полковник Лен през 1793 г. е бил прав. Подкрепят го Стоян Шивачев през 1884 г. и Христо Димитров по-късно, които разказват за проникване на българите в Бургас още в средата на ХVIII в. като чираци, работници, бакали, лозари, занаятчии и търговци.
С удовлетворение открихме, че десетки българи от днешния Бургас със славянски и десетки други с християнски имена са вписани през периода 1797-1809 г. като дарители в Хилендарския манастир [впрочем, тъкмо през 1797 г. Бургас е частично подпален от кърджалии, а друго нападение преживява през 1804 г.]. В тези дарителски списъци са цитирани общо 46 души. Очевидно е преобладаването на славянобългарските имена. Вероятно и зад част от общохристиянските също се крият българи – напр. Петро, Елена, Мария, Хриса. Следователно българските имена са повече от половината.
Част от българите са дарявали тук, в Бургас, на пътуващите монаси –т. н. таксидиоти. Друга част от тях реално са пътували до манастира на Света Гора (полуостров Атон, дн. Гърция) на поклонение, за да станат „малки хаджии”. Можем да си представим с какво вълнение и възхита са гледали чудните фрески с достолепния ктитор хаджи Вълчо от Банско, даряващ цяло манастирско крило!
Също българин прави още по-респектиращо дарение на друг, по-близък манастир. Матей от Котел дарява иконостаса и манастирската сграда на о-в Света Анастасия през 1802 г. По този начин Матей, родоначалникът на големия род Хаджипетрови, украсява със свещен бисер уникалния остров на България.
Необикновеното разрастване на града и големият брой български имена в Хилендарския поменик ни доказват, че българите масово навлизат в Бургас през втората половина на ХVIII в.
Търсим големите български фамилии?
През ХХ век бяха публикувани многобройни списъци на преселници в Русия, Влашко (дн. Румъния) и Молдова след войната от 1828-29 г. Вече не се изненадваме, че там фигурират десетки семейства от Бургас с български имена.
21 семейства българи от Бургас през 1830 г. се преселват в днешния град Кишинев. Вероятно занаятчии, отказали да се заселят в селските райони, те остават без полагаемите помощи от тамошната власт и в невъзможност да заплащат високите такси за право на занаятчийска дейност.
Други 11 семейства от Бургас, земеделци по занятие, с представители Николай [син на] Ени, Добри [син на] Стоян, Георги [син на] Йордан, Димитър [син на] Петрю са настанени в с. Татарбунар, Бесарабия.
Станю Маноли, търговец по занятие със семейството си, Стерио Теодоров и Мирчо, син на Вълко, бръснар по занятие, заедно със семейството си, всички от Бургас, се преселват във Влахия през 1830 г.
Иван Дочков е роден в Бургас през военната 1829 г. По-късно сътрудничил във възрожденския печат на в. „Гайда”. След Освобождението е отговорен редактор на сатиричния бургаски вестник „Чеплю”.
Въпреки тези безспорни факти остава въпросът – защо толкова малко свидетели отчитат присъствието на българи в Бургас през ХVІІІ-нач. на ХІХ век? Интересен и правдив отговор дава професор Христо Гандев в своя класически труд „Проблеми на Българското Възраждане”, катообобщава „българизацията” на градовете:
„Средището на града с главния търговски път, чаршията, площада... най-добрите жилищни квартали, се заемали от турците, а покрайнините приютявали българите (впрочем, митрополит Симеон го потвърждава относно Бургас около 1850 г.; разположението на махалите също го потвърждава, б.а.). В центъра на града се чувал обикновено турският език, а на места и гръцкият. От друга страна се смятало за нередно простата рая да се явява без особена нужда по големите турски улици, в учрежденията и кафенетата.”
През 1829 г. руският генерал-майор Герман починал тук, в дома на българка, чието име не е достигнало до нас. Тази бургазлийка отново върви след ковчега на генерала 33 г. по-късно - при повторното му погребение през 1862 г. Ако нейните наследници бъдат открити, сигурно те ще се окажат най-старите бургазлии днес.Вероятно тази жена е произхождала от по-издигна прослойка българи. Защо тази прослойка не оставя следи в историята ни? Защо (почти) няма възрожденец, роден в Бургас?
Войната от 1828-29 г. и последвалите тотални изселения унищожават тази прослойка българи. През следващите десетилетия населението на Бургас е почни изцяло обновено, а българите отново ще навлязат масово в града след Кримската война от 1853-56 г.

В категории: История