В БУРГАС ПРЕДИ 50 ГОДИНИ
Денят на Ботев, който чествахме тези дни, е бил почитан подобаващо и от предишните поколения.
В БУРГАС ПРЕДИ 50 ГОДИНИ
Денят на Ботев, който чествахме тези дни, е бил почитан подобаващо и от предишните поколения. Как е ставало това преди 50 години разбираме от статия със заглавие „С цветя при бившия партизанин”, публикувана във «Черноморски фронт» от 6 юни 1959 г.: „На гости на граничарите на Н-ското поделение бяха пионерите от училище „Васил Априлов” в Бургас. Те гостуваха по случай Деня на Ботев и всички паднали за народната свобода. Изпълнена беше хубава литературно-музикална програма. В това поделение служи и др. Косачев – бивш партизанин. Пионерите му поднесоха свежи цветя”.
Види се, комунистите почти са успели да изравнят славата на партизаните с ботевите четници. Така ли е било обаче
В БУРГАС ПРЕДИ 70 ГОДИНИ
От страниците на в. «Вечерна бургаска поща» от 5 юни 1939 г. научаваме, че: „Денят на Ботйова в Бургас се чества вчера. В 11 ч. преди обед в приморската градина при участието на войската, учащите, организациите и гражданството на бюста на Ботев се положиха няколко венци. Произнесе слово председателят на съюза „Отец Паисий”, Бургас – г. Михаил Зелков”.
В същия брой на пожълтялата газета се среща и една прелюбопитна статистическа информация за българите в чужбина по това време, колко и къде са те: «Българи живеят не само в България. Само в околностите на нея живеят върху следните територии над 4 000 000 души: Северна Добруджа – 15,597 кв. км. – 378 000 души; Южна Добруджа – 7,695 кв. км – 282 130 души; Западни покрайнини – 1,545 кв. км. – 64 590 души; Гръцка Тракия – 8,712 кв. км. – 303 171 души; Турска Тракия – 13,664 кв. км. – 282 240 души; Гръцка Македония – 30,153 кв. км. – 1 015 477 души; Югославска Македония – 26,367 кв. км. – 1 047 167 души».
Няколко дена по-късно, на 10 юни, е обнародвана информация, пристигнала направо от Цариград, озаглавена «Исканията на България»: « В последния си брой в. «Тан» помества статия, в която се говори за «стопанския щурм на тоталитарните държави на Балканския полуостров». Специално за България вестникът изтъква, че 1 % от близо 70 на сто от нейните проиведения намират пласмент на пазарите на Райха. Исканията на България – се казва във вестника са ясни. Нейните права над Добруджа и излизането й на Средиземно море – това са исканията на България. Ако можеше да се намери формулата за удовлетворяване на тези искания, България можеше да бъде привлечена и да бъде спасено Балканското споразумение».
Тази формула, уви, и до ден днешен не е намерена, що се отнася до излаза ни на лелеяното Бяло море и очевидно тъй и ще си останем със спомена за «България на три морета».
В БУРГАС ПРЕДИ 75 ГОДИНИ
В хрониките от 6 юни 1934 г. на излизащия по това време в града в. „Бургазки фар” правят впечатление новините, че „Фурните в Бургас напоследък вадят неизпечен хляб» и че «Наемите в Бургас, поради засиления строеж, са спаднали много. Къщи от 4-5 стаи се отдават за 1000-1100 лв».
Нищо ново под слънцето! Ще рече човек, че колелото на историята се е завъртяло наобратно. За капак, в броя на вестника от 8 юни – т.е. само два дена след цитирания по-горе брой, четем: „Поради липса на сурови материали за работа, вследствие на недостатъчното отпущане на чужда валута от БНбанка, много от индустриалните предприятия в Бургас са преустановили временно работите си, а останалите от тях са намалили до минимум работниците си. Според сведения от инспекцията на труда, през м.м. от индустриалните предприятия в Бургас са били уволнени поради липса на работа 432 души работници или общо при същата засега има регистрирани 1132 души безработни”.
Така излиза, че след цели 75 години, нищо не се е променило. Дали наистина се връщаме назад във времето или това е някаква нелепа илюзия, не знам. Но е хубаво, че старите вестници са оцелели, най-малкото може да ни бъдат коректив – за да имаме все пак бъдеще.
