През 1887 г. Захари
Стоянов не можал лесно да намери средства да издаде написаната от него биография
на Христо Ботев. На някои подмятания за "този нехранимайко и харамия"
Захари възразил : "Аз ще направя от
Христо Ботев кумир на българската младеж".
За портрета на Ботев, който искал да приложи
към своята книга, Захари Стоянов пише:
"Употребих най-голямо старание, щото да бъде той истински и сполучлив,
доколкото това беше възможно. От три, които поръчахме на отделни живописци, предпочетохме
оня, който туряме и който е работен в Лайпциг.
Той е фотография от 1875 г. Тоя потрет е
най-верният от всички, които той е оставил, затуй го и предпочетохме. Между тоя
потрет и другите разликата е такава, щото съвсем не си приличат, както да не са
на един човек."
Автор: Борис Бухчев
Може да се съжалява,
че авторът на предпочетения потрет е останал неизвестен. Това е поради унаследената
скромност на българите. Може да се предполага само (с основание), че портетът е
от наш художник. Кои са останалите двама, за които говори Захари Стоянов ?
Отпечатването на книгата от великия възрожденец
съвпада с издаването на портрет на Хр.Ботев от Георги Данчов-Зографинът. Това дава
основание да се мисли, че единият от другите двама художници е той самият. Захари
Стоянов и Г.Данчов са били близки и не може Зографинът да не е бил поканен да нарисува
Ботев.
В защита на Г.Данчов излиза Стоян Заимов
в критичните си бележки за книгата на Захари Стоянов, като отбелязва, че портрета
на Ботев от Данчов е по-верен.
Много по-късно се изяснява, че третият художник
на образа на Хр.Ботев през 1888 г., се казва Д.Панайотов, непознат за нашето изобразително
изкуство. Той бил редактор на в."Янтра". Знае се, че на първа страница
на своето издание помествал графични портрети на български политически и културни
дейци. От търновския художник Д.Панайотов е
гравюрата, с която е илюстрирана книгата на Захари Стоянов "Васил Левски
(Дякона)", Пловдив 1884 г.
Ранните Ботеви изображения са ценни като
документ за времето. До наши дни Ботев е рисуван за различни издания, календари
и плакати от стотици художници. Гениалният поет е представян и в монументални платна
с неговите четници и други негови съратници, а в много български градове има бюстове
на Христо Ботев, най-величествени от които са в Калофер и Враца. Обаче първите изображения
крият неповторимо въздействие.
