И преди 75г. лъжели с грамажа
В Бургас преди 50 години
Завиден трудов ентусиазъм е демонстрирало младото поколение от 50-те години на миналия век. В броя от 29 май 1959 г. на в. «Черноморски фронт» челно място заема статията: Бригади за ударен комсомолски труд
«Призивът на Партията за икономически скок да строим в бързи темпове откликна и в сърцата на комсомолската армия. В поривистия стремеж да дадат принос за съкращаване срока на петилетката, младежите от предприятията намират все нови и нови форми иначини на работа. Тези нови форми иначини на работа са рожба на нашето време, те са проява на ново, по-висше съзнание... Първа в Бургас, която прие задължението да се бори за званието «Бригада за ударен комсомолски труд» е 12 младежка преносна бригада при пристанището с бригадир комсомолеца Райцо Димов. За първото тримесечие на 1959 г. тя е преизпълнила плана си с 210 на сто. Бригадата сега работи по плана за месец август!
Включените комсомолци в двете бригади за ударен комсомолски труд в завод «Червено знаме»(вагоностроителния, който е приватизиран от Георге Попеску-б.р) изпълняват дневния си производствен план за 7 часа...»
За съжаление днешните наследници на тогавашните комсомолци не могат да се похвалят с подобни трудови успехи. Причината едва ли е в това, че днес няма петгодишни производствени планове, които да се преизпълняват...
В Бургас преди 70 години
По това време в града са били актуални грижите покрай началото на летния сезон. В тази връзка в броя от 1 юни 1939 г. на в. „Вечерна бургаска поща” четем следната информация:
„Снощи отпътува за София кмета на града г. инж. Сиреков. Покрай другите въпроси, той ще посети министъра на железниците г. Вл. Аврамов във връзка с искането на Бургас да се уреди евтина морска седмица. Ще се иска седмицата да се разреши от 21 юли до 1 август”.
В дух на патриотизъм и курортен пиар е написана статията „Пропаганда за Бургас в чужбина”, която откриваме в броя от 3 юни с.г. на същия вестник: „Сказки за икономическото и духовното процъфтяване и въздигане на нашия буден и експанзивен град Бургас, заедно с неговите приказни и поетични крайбрежни градчета Созопол, Месемврия, Поморие, Ахтопол, е приготвил нашия именит морски художник г. Каварналиев, който е поканен да изнесе пред радио Виена, Загреб, Будапеща и Варшава, където също ще устрои в големите салони на тия градове свои изложби от картини из цялото наше романтично крайбрежие и родното ни Черно море.
Същевременно г. Каварналиев ще издаде една книга за нашия морски град и ще направи най-голямата пропаганда в чужбина за привличане на чужденците търговци и туристи у нас”.
От същия вестник научаваме и какви са били границите на тогавашна България: „Днешните граници на Царството са: Дунав – 397,3 км, сухата граница за Добруджа е 205 км., Черно море – 311,5 км, Турция – 234,6 км, Гърция – 485,7 км и Югославия – 523 км. България заема 103 146 700 кв. км. Пространство със 6 250 000 жители. Днес България е с най-грамотното население от всички страни на Балкана”.
В Бургас преди 75 години
Освен информациите за освобождаването от длъжност на тогавашния кмет на града Джелепов и назначаването на новия му приемник – инж. Каракостов, място на страниците на в. „Бургазки фар” от 31 май 1934 г. е намерила и дописката „Конфискуван хляб и раздаден на бедните”, от която става ясно, че: „Контролните органи при комисарството по прехраната са конфискували 20 кгр хляб от фурната на Ненчо Далакчиев и 38 кгр хляб от фурната на Ст. Димитров, понеже е бил с по-леко тегло. Конфискуваният хляб е раздаден на бедните”.
Ех, ако днес съществуваше това комисарство, бедните със сигурност щяха да ядат на поразия, но пък щандовете за хляб щяха да са празни!
Същият вестник съобщава на 1 юни и за „Намаление на големите заплати”: „В реда на съкращенията в бъдеще влизат и намаленията на чиновническите заплати, особено на по-големите чиновници. Намалението ще бъде процентно, като големите заплати ще бъдат намалени повече, а по-малките по-малко”.
Нов кмет се оказва, че има и Анхиало (дн. Поморие). Въпреки че изборите, които скоро ни предстоят не са кметски, а депутатски, не е зле днешните ни кандидати да се поучат от морала на тогавашните ни избраници. Затова ще цитираме статията „При новия кмет”, публикувана в броя на в. „Бургазки фар” от 2 юни 1934 г.: „Новоназначеният градски кмет на Анхиало г. Тома Томов (от 15 години главен учител в града, б.а.) завчера прие службата. По този повод г. Томов заяви: „Приех да стана кмет с единствената мисъл да допринеса нещо за града, с който ме свързва цяло минало. Апелирам към всички общински чиновници да се проникнат от съзнание и да ме подкрепят в работата, която предстои. За наместник на съставното село Сарафово ще назнача най-интелигентния между селяните. Искам моите дела да говорят за мене, а не думите”
И накрая, за да добием представа за битуващите по онова време нрави, ще споменем куриозното решение, което е взело едно ямболско село, за което научаваме от дописката „Селянинът държи фанатично за стари обичаи и навици”, обнародвана в същия брой на вестника: „Някои старовремски навици и обичаи,... са явно доказателство за високия морал сред най-здравата част от българския народ... Отчаяни от продължителната суша, селяните от едно ямболско село, след като отправили към Бога много молби и след като заклали няколко курбани все напразно, се събрали на селския мегдан и взели следното решение: Да се разлъчи всяка годенишка двойка, която повече от 3 месеца стои без да встъпи в брак, тъй като смятат, че те са причина да се изсипе над селото божия гняв... Разлъчването ще става, като момъкът или момата, бъдат изпращани в друго село”.
Ако беше жив Цицерон, нямаше да се стърпи отново да възкликне: «О, времена, о, нрави!».
