Преданието за рибарското селище от ХVІІ в. се оказа градски фолклор.
Откога е съхранено името Пиргос/Бургас? Съществувал ли е градът преди османското робство? На днешното място ли се е намирал? Защо не се откриват археологически материали в центъра на града? Имало ли е кула/крепост на територията на стария град? Пиргос и Порос едно и също пристанище ли са били?
Доскоро никой не успяваше да даде смислен отговор на тези въпроси. Специално за читателите на „Десант” завесата ще повдигне Митко Иванов – автор на първото по рода си изследването за възловия османски (предвъзрожденски) период от историята на града: „Загадъчният град (Бургас от ХVІ до началото на ХІХ век)”, както и на редица статии относно появата на съвременния Бургас, първите народности, проникване на българите в града и др.
Автор: Диана Славчева
1453 г. – последната свободна територия Малцина знаят, че Пиргос и градовете Месемврия, Анхиало и Созопол са последната територия от днешна България, която пада под османско робство (в този исторически период обаче изброените селища принадлежат към Византия). Само няколко седмици по-късно, през май 1453 пада и Цариград.
Следователно нашият залив до последния момент е бил скъпоценна стратегическа и икономическа територия за световната столица.
1502 г. – мезра Още преди век проф. Ихчиев, един от първите български османисти, попада на ценен османски документ от 1502 г. В него се споменава някаква мезра Пиргос(мезра е селище, което е било напуснато от своите обитатели-б.р.), част от вакъфа на Искендер паша (в това изобилие на термини и архаизми всъщност се говори за землище на име „Пиргос”, част от благотворителен имот на този паша; липсват сведения обаче дали е имало жители и кое всъщност е това място).
През 1982 г. Цвета Райчевска открива в „Държавен архив” – Бургас документ от 1793 г. за имот в землището на Пиргос (Бургас) от вакъфа на Искендер паша.
Следователно, заключава г-жа Райчевска, Пиргос (Бургас) от 1793 г. е същият Пиргос от 1502 г. и е съществувал отпреди нашествието – в противен случай османският завоевател нямаше да съхрани това древно име. И през цялото османско иго очевидно е бил на това място.
Чак до началото на ХVІІ в. в историографията на Бургас се редуват бели полета и откъслечни, най-често неясни или объркани съобщения. Такова е твърдението на автора С. Овнанян за преселение на арменци през 1549 г., които се настанили в Айтос, Бургас и Шумен. За съжаление Овнанян не е посочил ясен източник на сведението. Арменците са преобладаващо търговско-занаятчийско население и едва ли биха се заселили в безлюдна селскостопанска мера! Ако пък преселниците са били селскостопанско население, защо ще се настанят в град Шумен или Айтос? Може би такова преселение все пак се е случило, без да има заселване в Пиргос. Османската империя имала интерес от съживяване на обезлюдени селища и мезри като Пиргос, защото това увеличавало броя на данъкоплатците. Възможно ли е било това на полуострова с маларични блатни изпарения? Защото съществували поне
5 причини да не се съживи Бургас 1. Абсолютна липса на питейна вода, отбелязана още през ХVІІ век.
2. Трудно може да бъдат избрани по-неподходящи условия за живот – освен негодна за пиене вода в градските кладенци, също така маларични изпарения от блатата, гигантски рояци комари, чести чума и холера.
3. Твърде открит залив, който не предлага естествена защита за корабите от североизточните ветрове.
4. Слаби природни дадености за укрепване и отбрана - полуостровът на Бургас е твърде голям, за разлика от полуостровите на античните градове Несебър и Созопол.
5. Непреодолима конкуренция от околните селища, пристанища и заливи. Бургас бил превъзхождан от античните градове Поморие, Несебър и Созопол, а далеч по-защитени били заливите на Порос (Пода до кв. Крайморие) и Ченгене скеле.
Трябвало е да стане истинско чудо, за да възкръсне това селище.
Бил ли е Бургас рибарско селище? Според едно устното предание, Бургас е създаден около средата на ХVII в. от гръцки рибари от Анхиало, Созопол и Месемврия, от придошли рибари от малоазийското село Бандърма и турски рибари от Истанбул. Според преданието придошлите рибари-основатели на Бургас уж спрели първо при Пода. Възникват въпросите: Защо нищо не се споменава за вековното пристанище и селище Порос при Пода, документирано през ХІІІ - ХVIIІ век и защо е трябвало новодошлите рибари да подминат Сладките кладенци и да се заселят на безводно място, а след това да пренасят питейна вода от няколко километра (значително разстояние в миналото)? От свидетел през ХVІІ век научаваме за лозята в Бургас, а за следващата 1676 година в османските регистри четем за данък върху ечемика на Бургас – нима рибари са отглеждали тези култури? Още през 1678 г. османски документи съобщават за износ през пристанище Бургас на зърно от 5 околии, близки и далечни. Къде са рибарите?! И тъй като преданието беше убедително опровергано, нека с най-добри чувства го причислим към бургаския фолклор и да говорим за истинската история на града.
Изглежда, в самия край на ХVІ в., между маларичните блата се съживява Бургас. Документ от 1604 г. ясно показва връзката му с морето – наречен е „искеле-и Пиргос” („пристанището Бургас”) от вакъфа на Искендер паша. Между края на ХVІ и средата на ХVІІ в. пристанище Бургас е вписано в дефтер (регистър) на пристанищата в Румелия, където са описани комуникациите с мензили (пътни станции).
Засега това са първите извори, които ясно документират съвременния Бургас като съживено и активно пристанище. По-нататък през ХVІІ в. много други документи ще нарисуват пред нас реалната историческа картина – малко, но с активни икономически връзки пристанище, което приема и изнася житото на Тракия.
