От архивите: Мамо, татко всичко вече знам и не съм вече глухоням
Участниците в състава по фанфарна музика на прогимназия „Кирил и Методий“, 1938г. Тези млади хора са поддържали ритъма на манифестациите в края на 30-години на м.в. Взрете се в тази снимка, тук можете да откриете своите баба или дядо
Какви лозунги са се издигали преди години и как са празнували в Бургас 24 май нашите предци
Автор: Диана Славчева
Бяхме толкова горди и наперени, а манифестациите ни останаха в пожълтелите страници на вестниците. Денят на създателите на славянската азбука светите братя Кирил и Методий е може би най-светлият български празник. Днес ние го отбелязваме като Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.
Първото осмислено честване на славянските първоучители в Бургас става преди повече от 140 години – през далечната 1868 г. Дотогава българското население на града чествало този празник, като се събирало при вятърната мелница на Борови, там, където днес се намира Окръжна болница. Тогава районът представлявал обширно пасище, което се простирало чак до морския бряг.
На 11 май 1868 г. пламенният родолюбец, възрожденски деец и борец за българската църковна независимост и политическо пробуждане на българското население в Бургаско поп Георги Стоянов Джелебов, изяснявайки значението на този празник като ден на българската просвета, свикал съвещание с по-видните българи, пред които поставил и въпроса за откриване на българска църква и училище. Дотогава в Бургас имало само гръцко училище.
А сега да разгърнем страниците на старите бургаски вестници, за да разберем каква е била атмосферата на празника преди почти 90 години.
В броя от 26 май 1929 г. на в. «Бургазки фар» четем: «Вчера денят на славянските равноапостоли братята Кирил и Методий бе тържествено честван в цялата страна, особено от учащите се. В Бургас, в катедралата «Кирил и Методий», която чества своя патронен празник, се отслужи сутрешна божествена литургия от сливенския митрополит г.г. Иларион. След това се образува из града шествие, начело с хоругви, дядо владика, всички свещенници, учащи се и пр. Шествието завърши на площада пред катедралата, дето се отслужи молебен от митрополита под специално построения за целта аналой от зеленина, след което митрополит Иларион държа дълга прочувствена реч за значението на светите братя. След речта, народният хор, заедно с военната музика, изпълниха химна на Кирил и Методий, а под звуците на военната музика се извиха кръшни хора, които продължиха до обяд. После обяд на площада пред гарата до късно продължиха да се играят народни хора».
По ирония на съдбата, в същия брой на вестника откриваме дописка със заглавие: «Кирилицата ще бъде премахната в Русия», от която става ясно, че филологическият отдел на Ленинградската академия на науките е започнал подготвителните си работи за премахването на Кирилицата и въвеждането на латинската азбука в цяла Русия.
«Макар че това е и желанието на съветското правителство – ни информира вестникът по-нататък – руското обществено мнение се изказва против премахването на кирилицата, като смята, че такава епохална реформа не може да се приведе на дело за късо време... Правителството счита, че с въвеждането на латиницата в голяма степен ще се облекчат сношенията с западно-европейските страни».
Очевидно появата на Хитлер и неговият отявлен антиславянизъм са попрекършили това желание на руснаците и те са се върнали ни яли, ни лук мирисали в лоното на кирилицата.
За сметка на това пък попадаме на дописка, публикувана само след 5 години в същия вестник – на 25 май 1934 г., която ни съобщава, че белградските вестници «Политика» и «Време» са публикували манифеста на новото българско правителство (с министър-председател Кимон Георгиев, б.а.) във факсимиле на български език. По-нататък с главни букви пише: «ЗА ПЪРВИ ПЪТ ОФИЦИАЛНО СЕ ПОЗВОЛЯВА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ПРЕДЕЛИТЕ НА КРАЛСТВОТО».
Как се е отпразнувал 24 май край морето преди 84 години
разбираме от малка дописка, публикувана в същия брой на вестника със заглавие «Тържеството в Бургас»:
«По случай празника на народните будители – св. св. Кирил и Методий, в 9 ч. тази сутрин в катедралата «Св. св. Кирил и Методий» ще се отслужи тържествен молебен... След молебена ще бъде устроена манифестация, която ще завърши пред площада на гарата, дето ще се устроят народни хора».
Виждаме, че сценарият не се е променил никак за изминалите 5 години. Да прелистим страниците на бургаската преса, обнародвана след още 5 години.
Така попадаме на броя от 25 май 1939 г. на в. „Вечерна бургаска поща” и статията „Празник на българската писменост”: „Националният празник Св. Кирил и Методий в Бургас бе отпразнуван с особена тържественост. Сутринта до 9 ч. учащите от основни училища, прогимназии и гимназии заеха определените им места на площада пред катедралния храм. Тук са също и родолюбиви организации и войскова част.
Пред аналоя са официалните лица на града, начело с областния директор г. Ант. Козаров, началника на гарнизона г. полк. Койчев, кмета г. инж. Сиреков, шефовете на областните служби, свободните от наряд офицери и др. В 9 ч. бе отслужен молебен от епископ Евлогий. След молебена областния директор г. Козаров поздрави учащите, а управителя на Търговската гимназия г. Киприлов произнесе слово за делото на равноапостолите. Хорът при девическата гимназия и музиката на мъжката гимназия изпълниха химна на светите братя.
От площада из по-главните улици на града, начело с ликовете на св .св. Кирил и Методий се образува манифестация, която завърши към 11 ч. Пред БЗК банка учащите минаха в церемониален марш пред официалните лица, поздравявани от областния директор г. Козаров. След обед от 5 до 8 ч. на площада пред банката и гарата, под звуците на музиките се извиха големи ученически хора”.
Отново не откриваме кой знае каква промяна в сценария на тържествата. Но ето, че след още 10 години нещата започват да изглеждат по-различно. В броя от 26 май 1949 г. на в. „Народен фар” заглавието вече е: „Всенародният празник на просветата, училищата и читалищата мина под знака на овладяване на прогресивната наука и култура и все по-здравото укрепване на нерушимото славянско единство, начело с великия Съветски съюз”. Да видим как точно е преминал той
преди близо 70 години
„На 24 май се състоя величествена манифестация на учащите се от всички училища в града, която бе наблюдавана с възторг от цялото гражданство, изпълнило улиците в тоя прекрасен слънчев ден... Манифестацията започна точно в 9 ч. Екнаха ученически музики и по празнично украсените улици се проточи приказно шарена детска колона, последвана от колоните на бодро маршируващите младежи и девойки от по-горните класове... След манифестацията в училище „Кирил и Методий” бе даден кратък прием”.
На манифестация, като на манифестация – без портрети и лозунги не може. Да видим какви са били те: „Редиците на по-големите учащи се движат смело, бодро и радостно. Начело са портретите на Кирил и Методий, Сталин, Ленин, Георги Димитров и най-различни плакати: „Децата на славянските народи искат да растнат в мир”, „Да пребъде славянската писменост и култура”, „Вечна слава на славянската култура”, „Вечна слава на славянските първоучители Кирил и Методий”, „Вечна дружба с великия Съветски съюз”.
За това как се е отбелязал 24 май след още 10 години четем в броя на в. «Черноморски фронт» с дата 25 май 1959 г.
преди почти 60 години
Заглавието е: «Светъл празник на родната просвета и култура, на славянската писменост и на българския печат». Редакционната статия кипи от емоции: «24 май – ден, в който са съчетани пъстротата на облеклата, свежестта на цветята, с радостните усмивки на млади и стари. Внезапното застудяване и преваляване не успяха да прогонят хората от улиците, по които от сутринта се разнасят маршови песни...
Малките крачета тропат по блокчетата, а гласчетата звънливо трепкат във въздуха... Само миг тишина. «Мы за мир!», «Вив лапе!» – това са възгласите на децата от детските градини, изучаващи чужди езици... Редят се колоните на основните училища. Те са по-пъстри и от най-красивата розова градина».
Четейки по нататък разбираме и какво е било написано на плакатите, издигани от учениците по време на манифестацията преди половин век: «Децата са цветята на народа», «На цветятя е нужен въздух, на децата – мир» - трептят лозунгите на училище «Братя Миладинови». «Растем и се учим в мир» е големият лозунг, с който започва колоната на учениците от училище «Иван Вазов».
Щастливи са учениците от глухонямото училище в Айтос. На лозунга те са изписали: «Мамо, татко, всичко вече аз знам и не съм вече глухоням». «Науката за мирни цели!» - издигат лозунг кръжочниците по механика. Икономическият техникум зове: «С труд и знания – към комунизъм!».
Затваряйки пожълтелите вестникарски страници се отнасям в приятни спомени за манифестациите, на които съм ходила като ученичка. Толкова горди и наперени бяхме с новите плисирани полички и бели ризи, с ароматните цветя в ръце, надъхани с гордото чувство, че сме българи, че «и ний сме дали нещо на света и на вси славяни книги да четат».
И се питам, как стана така, че славните манифестации останаха само в спомените ни и между редовете на старите вестници. И дума вече не може да става за такива всенародни тържества, с каквито празникът се е чествал повече от 100 години. Тъжно е, но май вече и дума не може да става и за прословутото ученолюбие, любознателност и просветеност на българина.
Просвета, култура – днес тези думички са напът напълно да изчезнат от лексиката и от живота ни. А с тях като нищо ще се затрие и малкото останало ни самочувствие и все по-избледняваща гордост, че сме синове на «юнашко племе» и «земя прекрасна». Ще допуснем ли това да се случи?
