...коренът на главната за България и българите беда идва от нихилизма, от безродието.
26 Юни 2009, Петък
Преди 7 години, на 30 юни, завинаги напусна този свят големият родолюбец и изявен патриот Николай Хайтов. Колегите-журналисти казват, че има има биография на американски писател. Трудно е да се опишат всички върхове в литературата, които той постига. Неговите най-рзнообразни по жанр и тематика творби само в България са издадени и преиздадени в над 4 милиона тираж – нещо, за което повечето ни съвременни автори не смеят дори да мечтаят. Носител е на множество награди и високи отличия не само у нас, но и в чужбина. Той е след малцината съвременни творци, които постигат световна слава. Въпреки „чепатия” си характер като личност, Хайтов оставя трайна и ярка следа в българската литература и не случайно заема достойно място в класацията „Стоте най-велики българи на всички времена". На негово име са учредени литературната награда „Николай Хайтов” на Народно читалище „Николай Хайтов”, СБП, вестник „Земя” и Фондация "Николай Хайтов"; специална награда "Николай Хайтов" и наградата за млад автор " Николай Хайтов".
Автор: Диана Славчева
Патриотизмът и родолюбието на Николай Хайтов са безапелационни, завладяващи, заразяващи. Неговите слова като наточени остриета се целят право в националните предатели, продажните политици и бецременонните отродители, които безсрамно посягат на българските светини, предават българския ни език и се гаврят с българщината. Думите му звънтят като присъда, като шамар, макар да крият в себе си и болка. Но той не се умори до последния си дъх да се опитва да припалва у сънародниците ни искрата на любовта към Родината. Не се умори да бъде будител, да казва истините направо, да се бори с ширещата се бездуховност и да бие тревога за България.
Публикуваме със съкращения едно от най-съкровенните му интервюта, излязло във в. «Нова зора» на 26 ноември 1996 г., което ни припомня, от първо лице, какъв беше той и какви послания остави за нас, днешните поколения.
Отечеството над всичко - Нужна ми е Вашата самоидентификация: толонтлив писател, дисидент за всяка власт, вечна духовна опозиция, конфликтна личност, националист, постоянно търсещия, безстрашен и неумолим публицист, а може би – всичко заедно?
- Опитвам се да остана верен на себе си – това е най-кратката формула на моята, както Вие я нарекохте, «самоидентификация». Аз съм възпитан в обич към Отечеството и това чувство е определящо за поведението ми. Между другото, аз съм напълно убеден не само теоретично, а и от дългия ми опит в живота, че коренът на главната за България и българите беда идва от нихилизма, от безродието. То започва да се всажда в училищата ни от 1947 г. насам в името на «интернационалното братство». След това ни замете, дори с още по-голяма сила, лавината на космополитизма и сега всеки се грижи само за себе си, за своето преуспяване и забогатяване. За себеподобните, за държавата, за обществото никой пет пари не дава. Пометена беше и държавата, за да не може да пречи на престъпниците, и ето ни на ръба на пропаста.
- Вие пишете на едно място: прави каквото трябва, да става каквото ще. Тази житейска философия помага ли ви? Не е ли това проява на духовно (интелектуално) бохемство?
- Докосвате се до един особено значитемен да нашето «разделно» време въпрос. Да се кротува ли пред изтървания, всепобеждаващ в момента дух на развалата и злото, или да се съпротивлляваме? Аз съм за съпротивлението, независимо от изгледите за успех. То значи всеки да изпълнява повеленията на съвестта и на дълга си, без оглед на изгледите за успех.
- Вие сте прекалено ревнив към сътвореното от българската нация. «Интеграцията не Ви допада. Човек остава с впечатлението, че при Вас националната идентичност се преражда в духовен херметизъм или културен сепаратизъм. Така ли е всъщност или е резултат на недостатъчно познаване на Вашите възгледи от другите?
- «Интеграцията» ми допада, когато тя означава взаимодействие, а не претопяване. При мене и дума не може да става за духовен «херметизъм». Моята ревност, за която Вие говорите, е проявление просто на един самозащитен рефлекс. Стремеж да се запазят традиционните, присъщи само на българина, духовни ценности, които очертават неговата физиономия, или още «идентичност» пред света. Без подобна «идентичност» ние въобще не сме нито племе, нито народ. Отварянето ни към света има своите здравословни граници. Когато води до обезличаване, е гибел. Сътвореното в духовната ни област от българската нация е сламката, на която ние се крепим, за да не изчезнем в световното «културно» море.
- Какво послание бихте искали да оставите на бъдните поколения?
- Господа, без своето Отечество вие сте загубени! – това бих казал на младите, които напират зад нас.
- От какъв национален идеал се нуждаем днес?
- От най-стария известен досега: Идеала, наречен отечество. Готовността да го браним и да се жертваме за него, за да имаме възможност сами да редим съдбините си по наша кройка и традиция.
- Накъде върви днес България?
- България наникъде не върви. България се лута. Тя е в момента като една гемийка в развълнувано море, със скъсани платна и – което е най-ужасно – с много капитани.
- Докъде може да стигне според Вас тенденцията на духовно обезличаване на българската нация? В какво виждате спасението?
- Както сега върви (ако не се стигне до някакъв поврат), за пълното духовно обезличаване на българина ще са необходими не повече от две десетилетия. Ще остане едно-единствено препятствие – езикът, но никога не е късно и той да се отмени...
- Как виждате бъдещето на България като духовност, нация, духовна идентичност и цивилизация, като уважават и равноправен член на Европейската общност?
- Аз не мисля, че разковничето за оцеляването и преуспяването на България е само в Европейската общност, а в собственото себеизграждане като значителна, продуктивна стопанска система. Само така можем да запазим суверенитета си и да заслужим уважението на другите. Другото е блъф, че Европа ще се затича да ни спасява ей-така, за бог да прости.
- Коя е идеята, способна да обедини българската нация, след като тя днес е изпаднала в състояние на тотален дуализъм: като държава, политическа философия, геополитика, като църква, като училище, семейство, като правосъдие, парлавент, като творчески съюзи, като отношение към държавните символи и към знаците на българската национална идентичност?
- Само националната идея може да ни обедини, както е обединила крамолните гърци, турци, пък и всички крепки държави в света. Разделението шества почти навсякъде, парламентарните мнозинства се крепят на по два-три гласа, но това не докосва единомислието по националния въпрос в съседните ни държави, които изброих. Отечеството – над всичко. Това е спасителната формула.
