Повелята на Левски

Автор: Диана Славчева

Може би малцина знаят, че съществува известен спор около точната година на раждането на Васил Левски. Има хипотеза, че тя е не 1837 г., а 1846 г. Привържениците й я подкрепят с обясненията, които самият Джингиби дава пред извънредната комисия в София още по време на първия му разпит, проведен на 4.І.1873 г. след залавянето му в Къкринското ханче.
Когато го питат за името, възрастта и занятието му, Левски отговаря: “Васил, на баща ми – Иван, от Карлово съм [и] съм на двадесет и шест - двадесет и седем години, занятието ми е да облекчавам положението на българите и обикалях, за да им давам упование”. По повод биографията на Дякона, Захари Стоянов споменава, че: “Ни библиотека, ни вестници, ни възпоминания, ни някакви си архиви съществуват, към които да може да се обърне бъдещият биограф на Васил Дякона.” Така че може да се каже, че наистина съществуват редица неточности и фрапиращи противоречия, с които се срещат изследователите на житието на героя. Георги Туртуриков, който е един от най-заклетите привърженици на теорията, че Васил Левски всъщност е по-млад, цитира в книгата си „Възкресението на Апостола” като косвено доказателство за това част от кореспонденцията на Левски. „Така в писмата си до Л. Каравелов и до Димитър Общи – пише Туртуриков - той си служи с обръщението “бай” (“байо”, “бае”). Последното означава “батко”, “бате”, “батьо”, т.е. по-възрастен човек, и се използва или самостоятелно, или пред името на този, за когото става дума. Известно е, че Каравелов е роден през 1834 г. (или 1835 г.). А за Димитър Общи проф. Ив. Унджиев пише, че “…е роден около 1835 или 1836 г. Като по-възрастен Апостолът го именува в някои свои писма бай Димитър”. При такава фактическа ситуация, ако се ориентираме по досегашната хронология и приемем за рождена година на Левски 1837-ма, излиза, че възрастовата разлика между него и споменатите комитетски дейци е около 1 до 3 г., което от своя страна не дава сериозни основания за подобно обръщение, тъй като те са почти връстници”.
В крайна сметка какво значение има дали Апостола е увиснал на страшното бесило на тридесет и шест или на двадесет и седем години! По-важното е, че неговото дело, неговата борба и неговите невероятно зрели, философски и патриотични слова са оставили незаличима следа в народната памет. Нека си припомним невероятното му

Предсмъртно писмо:
„Байовци, Ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни. Аз неведнъж съм ви казвал: ” Тоз който ни освободи, той ще да ни и пороби”. Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не тя с това започва. Нашето драгоценно отечество, ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана. Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези които държат парите, държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кой с какво е помогнал за освобождението ни, и давал ли е пари или казвал нека да стане, па тогава. На такива аз съм им писал и преди ”Днес е момента да си купите живот, които сега се продава, утре не и милиони да давате”. Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в отечеството ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце желаещи властта само за да ви грабят. За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно Смърт, смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни. За тези, които петнят името на отечеството ни наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни. За тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. Това е което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край. Бъдете силни братя и не щадете силите, нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви другиму, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте - Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме”.
И до днес тези заветни слова на великия българин ни насочват какъв морал трябва да следваме и как трябва да се отнасяме с изменниците и злоупотребяващите с власт и пари. Уви, такива люде и сега продължават да очернят името и авторитета на Отечеството ни и ще е грехота и предателство спрямо Апостола, ако честните родолюбиви българи ги оставят безнаказано да си разиграват коня и да срамят пред целия свят „чистата и свята република”, за която Левски е дал живота си. Ще посъветваме всеки, който реши да злоупотребява с народните пари – било от държавния бюджет, било от еврофондове или други траншове, първо да попрелисти прословутото тефтерче на Дякон Левски (може да го намери в интернет на адрес http://zuezi.net/belezhnik), за да види как един Апостол е давал отчет за харчовете си, включително и за парите, изразходвани за боза и копчета за ризата си.


В категории: История