Червени, бели, алени, цикламени – цветовете на мушкатото изумяват с наситените си багри и кичестите си цветове
17 Юли 2009, Петък
Няма селски двор или градски балкон, от който да не наднича кичестото ароматно бабино мушкато. Освен, че е много красиво, то притежава и редица лечебни свойства. Моята баба ми слагаше по едно листо на ожулените колена и раните бързо зарастваха. Наложени на слепоочията, листата му помагат при мигрена и главоболие. Ароматът му пък прогонва мухите и молците.
Макар че сме свикнали да го възприемаме като изконно българско цвете, всъщност неговата родина е Южна Африка и по-точно нос Добра надежда, а в Европа попада през ХVІ век и бързо става любимо цвете в много европейски държави.
Известни са над 70 сорта мушкатото. То цъфти и радва любителите на флората с ярките си багри няколко пъти в годината, но настъпят ли зимните студове, вдървенените му клонки се оголват.
Автор: Дина Харизанова
Причината за това е, че мушкатото всъщност представлява храст и като такова редовно трябва да се подрязва, като върховете му перодично се съкращават. Възможно е също да се оформи и като малко дръвче. За целта стволът му се оставя да порасне по-дълъг, като се отстраняват всички листа по него. Достигне ли исканата от нас височина, върхът му се отрязва. Скоро отстрани ще почнат да израстват нови разклонения и ще се образува корона. За да стане тя по-гъста, през цялото време трябва се премахват върховете на страничните разклонения.
Много красиво изглеждат и насадените в една саксия няколко стръка мушкато, които цъфтят в различни цветове. На един храст също така може да се присадят различни сортове мушкато. Присаждането става както при ябълките, като в разрез, направен в ствола, се поставят резници, които се привързват добре с връв или тиксо.
Мушкато се размножава с резници, вкоренени направо в почвата, във влажен пясък или потопени във вода.
Етеричното масло от мушкато едно време с успех е заменяло скъпото розово масло. В домашни условия сами можем да си приготвим дъхав мушкатен парфюм. За неговото производство трябва да залеете няколко листа със силен спирт, като в продължение на една седмица три пъти листата се подменят със свежи. Шишенцето с настойката се затваря плътно и се оставя на топло място или на слънце. След като мине седмицата, разтворът се филтрира, като флакончето отлежава затворено поне още месец-два. Така ароматът му става по-плътен. Парфюмирането с този самоделен парфюм трябва да става внимателно, тъй като маслата, които съдържа, може да оставят петна върху по-светлите дрехи.
