Външни признаци на азотен глад при растенията: на рис. 1 и 3 са показани как изглеждат листа на добре наторени тютюн и картоф, а на 2 и 4 – при недостиг на азот
10 Юли 2009, Петък
Научете се да дозирате азота, фосфора и калия – те са най-важните за зеленчука Всеки градинар знае, че не може да отгледа добра реколта без да тори насажденията си. Внасянето на допълнителни органични и минерални вещества подобрява почвеното плодородие, следствие на което стопанинът се радва на едри, здрави и вкусни плодове и зеленчуци. Често обаче, се допускат грешки в дозирането на торовете, което води до натрупване на вредни за здравето вещества в земеделската продукция, както и до влошаване и неестествен ръст на самите растения. За да се избегне това, трябва добре да се познават външните признаци за недостиг на един или друг химичен елемент, за което сигнал подават самите растения.
Автор: Диана Харизанова
Така например можем да познаем, че нашите домати страдат от недостиг на азот, ако растенията са слаби, стеблата им – тънки, листата – дребни, бледозелени, а при силно изразена липса на азот дори се обагрят във виолетови нюанси. Съцветията също се развиват слабо, плодовете са дребни и корените постепенно може да загинат. При пипера растежът на растенията се забавя, листата са бледозелени, а плодовете – редки, дребни и с тънки стени. Краставиците също забавят растежа си, листата им стават бледожълти, тънки и твърди, а кората на плодовете е по-светла от нормалното. Листата на лука при недостиг на азот остават къси, като при върховете си започват леко да червенеят.
Фосфорът също е жизнено необходим елемент за доброто развитие на селскостопанската продукция. Когато той недостига листата на доматите се завиват, стават синьозелени или се покриват с виолетови или червеникави петна, като краищата им се подвиват. Зелките придобиват червеновиолетова окраска. Върховете на по-старите растения в насажденията с лук увяхват, почерняват и загиват. Липсата на фосфор при картофите проличава едва когато се извадят готовите клубени и се разрежат – тогава в тях се виждат ръждиви петна.
Калият е третия по значение дефицитен хранителен елемент за земеделието, който изпълнява многобройни физиологични и биохимични функции в растението. Той оказва положително влияние като фактор за устойчивостта на растенията към неблагоприятни условия като ниски и високи температури, засушаване, полягане, болести и пр. Доматите, които са лишени от него, може да се познаят по това, че растат слабо, листата им са синьозелени, а по-старите – бледосиви или жълтеникави по края и между жилките, като по-късно заприличват на изгорели. Плодовете на такива растения зреят неравномерно. Ръбовете на краставичните листа при недостиг на калий бронзовеят, като по-късно тази бронзовост се разпространява по цялата листна повърхност и между жилките. Такава бронзовост се наблюдава и по зелето, като при остър дефицит на калий краищата на листата изсъхват и по петурата започват да се появяват кафяви петна. Морковите също изпиват глад за този химичен елемент и когато той им липсва, листата се набръчкват, а по-късно добиват сивозелен оттенък и краищата им стават като попарени.
Картофените растения остават ниски, с къси междувъзлия, листата им стават синьозелени, а по-старите пожълтяват и се бронзират.
