Стефан Стамболов – светец, сатрап или пройдоха

Автор: Диана Славчева

На днешния ден - 12 февруари, преди 163 години е роден Стефан Стамболов.

Едва ли има по-оспорван български политик. Мненията и коментарите за личността и делото му и до ден днешен се лутат между "Осанна!" и "Разпни го!".

За седемте години, през които Стамболов е премиер, той превръща България от турска провинция, застрашена да стане руска губерния, в модерна европейска държава. Политиката, която той провежда, води до бурен икономически растеж и подем на българското образование и култура.

Основни акценти, на които залага за икономическото развитие на страната, докато е министър-председател, са протекционизмът, строгата данъчна политика и промишленото и гражданско строителство. Приема закон за насърчаване на производството на местни тъкани, закон за насърчаване на местната индустрия и закон, който определя железниците за собственост на държавата. Така предотвратява опасността от изпадане на страната в икономическа зависимост.

Развива банковото и застрахователното дело, поставя основите на общинските здравни служби и пенсионното дело. Приети са и закони срещу разбойничеството и за ограничение на печата. Чрез своята политика Стамболов налага един политически курс, който превръща България в първа регионална сила и гарантира нейното превръщане в европейски политически фактор. За съжаление обаче след неговото управление този курс се изоставя.

Ето какво казва за него – един от „големите държавни мъже”, които иска „да изкара на сцената”, Симеон Радев в книгата си „Строители на съвременна България”: „Стамболов беше по природа мнителен. Към това се прибавяше и фактът, че с европейския дух той никога не се почувства в родство. Той се осланяше на Европа по необходимост, без да вярва в нея, без даже да я цени. Нямаше нищо заповедническо у него освен голямата ясност и дисциплина на ума. По наклонностите си, по своя възглед върху живота и нещата, по впечатленията, които се натрупват у човека в юношеството му и господстват неусетно под неговото съзнание, той беше славянофил – един славянофил
с широка душа на източен човек.

Но от източните хора той се различаваше по едно много високо и понякога трагично чувство за отговорностите. От въстанията той бе запазил твърде горчив спомен. Той знаеше какво значи да си водил народа си към поражение. Под неговата весела външност се криеше крайно чувствителна натура, в която моралните въпроси се поставяха в мъчително напрежение. Поет по душа, той имаше моменти на униние; но унинието му не идеше никога от недостиг на воля, а от величината на неговия дълг”.

Въпреки това, Стефан Стамболов е обвиняван в предателство на националната кауза, в спекулативно изкупуване на евтини парцели в София, за които имал информация, че ще поскъпнат, сочен е за сатрап, курвар, комарджия...

Че се е занимавал с недвижими имоти, спор няма. Навремето, в качеството си на адвокат, Стефан Стамболов печели няколко важни процеса, които му позволяват да купи земи от изселващите се турски селяни. Един от тези чифлици е и чифликът Архиянли край Бургас с обща площ 30 000 декара. Той става известен като Стамболовият чифлик. В периода 1920–1924 г. около 100 бежански семейства от Одринска Тракия са настанени в земите на този чифлик. Така се създава днешното село Твърдица.

За да си представим мащабите на хулите срещу него, нека да споменем, че след смъртта му, пред парламентарната комисия разглеждаща "престъпленията" му, се появяват жалби от стотина "изнасилени от диктатора девици". В крайна сметка, всички до една от въпросните негови „жертви” се оказват евтини проститутки...

Стефан Стамболов не е бил светец. От книгата на Добри Ганчев „Спомени за княжеското време” става ясно, че той постоянно е карал министрите и хората от близкото му обкръжение да играят на комар с него и не ги пускал да си тръгнат, докато не спечели той и не им вземе всичките пари. Бил е отдаден на хазарта до фанатизъм, прекалявал е и с алкохола.

Не смеем да твърдим дали това е било вярно, или е изопачено от кривото огледало на мемоарите, но ми се иска да цитираме и написаното от Илия Бешков: „Сега да се попитаме кой е Стамболов, какво го откърми и отгледа, та да стане най-младият апостол в Старозагорското въстание, "най-недозрелият" за революционната си мисия в Търново, "най-сополивият" народен представител в Народното събрание на новоосвободена България?... Той беше хъш и си остана хъш до смъртта.

Вярно или не, но твърдят, че е курварувал. Добре де, ами колцина се отдават на това занимание безнаказано? Нямат чет, но за един Стамболов било престъпление пред очите на цял народ да лови някоя за кълката. Хайде де!... Имало документи за ментарджийски покупко-продажби на недвижими имоти? Де са те и кой балама ще пропусне благоприятния случай да ги обнародва? Никой! Живял бил разгулено! Че кой къде го е видял и какво щял да каже за него?... Къпал се бил гол в Искъро - че да беше се пооблякъл, та да не се срами чак толкоз! Наши си, от долни по-долни работи!...

От мен го запомни: Стамболов беше личност, а благодарните народи знаят как да си ценят личностите - само ние не знаем!... Той беше политик от световна величина. Ти знаеш ли какво беше докладвал за него гавазинът на самия султан Хамид? Не знаеш - чуй тогава!

Пристигналият на височайша среща с падишаха първо бил приеман от този гавазин във вид на везир; приказвали си, докато султанът си свършел някаква друга аудиенция, че тогава чак влизал при него и му докладвал, ама шифровано: "Тоя тежи пет оки, другият - десет" и т.н. Но като влязъл в просторния султански кабинет, се подъбил и само можал да каже (за Стамболов, б.а.): „Падишахъм, тоя не го лови кантарът”... 

Но махни Турция - Стамболов разпърдя цяла Европа. За никой друг българин на Запад не е писано толкова обилно и често. И да видиш писания! Това са изблици на възторзи пред самородния гений на българина, който ги слиса...”

Може би всеки от нас сам си е дал своята оценка за личността и делото на този оспорван българин. Зъл гений или велик политик, безспорно е едно – Стефан Стамболов е бил голям патриот. Във всички свои действия той е воден от идеята за независимостта и просперитета на България над всичко.

„Всичко е добро, което е добро за България” – това са крилатите думи, който изрича Стамболов, и те ни казват много повече от всички писания и изказвания на историци и негови съвременници по повод неговата личност.


В категории: История