Преди 50 години В разгара на лятото през 1959 г. общинските съветници се събират, за да обсъдят перспективите за развитие на Бургас през периода 1959-65 г. От голяма редакционна статия, излязла на 3 юли преди 50 години в „Черноморски фронт” става ясно, че: ”На втората редовна сесия на градския общински народен съвет – Бургас се е отбелязало, че „строителството в нашия град през 15-те години народна власт е голямо, но то е разхвърляно не се е концентрирало в центъра, за да даде внушителен облик на Бургас ”.
По-нататък в статията става ясно, че на сесията са засегнати и въпросите за „нуждата от топли морски бани, за опазване чистотата на улиците, за коригиране таксите по превоза от предприятие „Комунален транспорт” и за нуждата от едно висше учебно заведение в града”. За да се отговори на огромните темпове на строителство, е направено предложение „градският народен съвет отсега да започне организирането на курсове за строители”. „Веднага трябва да се започне – продължава дописката - озеленяването на черноморския бряг между кв. „Победа” и Пода, а също и в района на северната част на плажа. „Отманлий” в близко време трябва да стане народен парк. Там всички предприятия може да си построят вила... Запланувано е масово залесяване в района на „Капчето”, която местност ще се превърне в хубав градски лесопарк”.
Предвидено е също и градските автолинии да се разширят като „броят на автобусните коли до 1962 г. се увеличи на 42, а до 1965 г. – на 50... До 1962 г. да се построи хигиенна баня в района на старата гара, в града да се създадат две обществени перални, да се подобри машинното почистване на града. Предвижда се до 1965 г. да бъде построен нов театър в Бургас. Запланувано е до 1962 г. в Бургас да се построи профсъюзен културен дом, два киносалона (а до 1965 г. – още два), да се построят читалищни домове във всички съставни села на града. До 1965 г. в Бургас да се построи физкултурен комплекс, закрита спортна зала и пр”.
В броя на същия вестник с дата 9 юли с.г. излиза информация за „Голямо оживление на бургаското пристанище”: „Бургаското пристанище приема все повече кораби, които плават под флаговете на различни нации. Вчера на един от кейовете нашият кораб „Христо Ботев” разтоварваше машини, ламарина, каучук и други стоки от Съветския съюз. В трюмовете на „Варна” се подреждаха разни стоки за страните от Близкия изток. Пристигна и корабът „Благой Касабов”, който донесе 708 т. битум от Дурацо – Албания. Съветският кораб „Тула” приемаше в трюмовете си домати за жителите на слънчева Одеса.“
В страниците на газетата е намерила място и рубриката „Писма на читателите”. Там е публикувано писмото на читателката с будна съвест Е. Янева, озаглавено „Персийски килими за близки и роднини”: „Тия дни пристигнаха съвсем малко на брой килимчета, тип персийски, които струват по 120 лв. едното. Те се харесаха на голяма част от служителите. С килимчетата, които не стигнаха до магазина на ГКП „Наркооп” в Созопол се снабдиха председателят, началникът на търговията, главният счетоводител, плановикът, нормировчикът, магазинерът (който продаваше килимчетата), доставчикът (който ги достави). Нормировчикът др. Стефка Василева, от страх да не остане без килимче най-настоятелно молеше те да не бъдат предлагани на гражданите. Това в нашия град често става, но най-вече с ония стоки, които са малко, но са хубави. Подобни прояви трябва да се разобличават”.
Преди 70 години
Тогавашните ни съграждани са обръщали повече внимание на чисто сезонни вълнения, като това, че „Къпанията в морето се увеличават всеки ден. На морския плаж се къпят ежедневно над 1000 души. Има пристигнали и много курортисти”. Това съобщава в. „Вечерна бургаска поща” на 3 юли 1939 г. Разбираме и защо „Цяло село искало да се изсели”: „Тия дни в с. Раковсково, Обзорска община, Поморийско, се е състояло общо селско събрание, на което е била избрана една делегация, която да се яви пред съответните власти и иска изселване на населението, тъй като нямали никакъв поминък. Селото, което имало 500-600 жители, било заградено отвсякъде с гора... Напоследък горските власти искали да залесят и единствената мера от 1000 декара”.
Ако мислите, че футболните запалянковци са съвременно явление, дълбоко се лъжете. Почетно място на първа страница в броя от 8 юли заема дописката „Утрешните мачове в Бургас”: „Утре на казарменото игрище от 6 ч. след обед бургаски спортен клуб „Черноморец” ще играе един от последните си мачове за националната девизия с сп. клуб „Тича”, Варна. Преди започването на този мач от 4 ч. ще играят сп. тимове на фабрика „Камбана” и на бургаските хали”.
За дълбоко разочарование на тогавашните фенове на оцелелия и до днес спор(т)ен тим ”Черноморец”, последният му мач за оставане в девизията в далечната 1939 г. е със софийския „Левски” и се състои на 12 юли, на който „Левски” бие бургаския тим с 3:1 и той отпада от престижната лига.
Прегледът на стария печат е изготвен с любезното съдействие на Регионална библиотека „П. Яворов” – Бургас
